Към последната третина се насочва февруарската дружина!

Little Evil, честит рожден ден! Пожелавам ти много щастие и слънце в твоя живот, много радостни мигове с очакваното малко бебоче!

Охоо, има рожден ден!

Честит Рожден Ден,Little Evil!
Желая ти здраве,щастие,късмет и здраво и красиво бебче!



Стани-87, за козметиката ти само кажи марката и лелята, пак ще я купи.
Нали, за това шпионира....

Привет, момичета. Едва ви изчетох и гледам да наваксам с темите, които сте подхванали. За бебеправенето - при нас стана от първия месец, като почнахме опити. И беше изненада, защото в началото на годината бях с много разбъркани хормони, със съмнения за аденом на хипофизата - ЯМР не го показа, но ставаше дума за гаден тип аденом, който може да е толкова малък, че да не се види. Така или иначе за голямо чакане се бяхме настроили. За раждането - винаги съм знаела, че ще раждам секцио заради митралния пролапс, сега ми обясниха, че не било задължително. Ако ме питат - все пак бих се спряла на секциото. Всъщност не се плаша толкова от болката на нормалното раждане, колкото от неизвестността - никой не знае как точно ще протече, няма нищо гарантирано, а честно казано идеята за екстрите (форцепс, епизиотомия и пр.) направо ме ужасява. За кърменето - след раждането със сигурност ще съм на антибиотици. Ако е възможно да кърмя, ще кърмя. Ако не успея - нито аз, нито бебето ще мрем заради това.
А сега ще ви се оплача малко с риск да внеса лек негативизъм. Тези дни ми бяха ужасно нервни, на практика се скарах с майка ми лошо, след това с мъжа ми още по-лошо, при това на доста сериозни теми. Резултатът - в момента мъжът ми не ми говори, май толкова сърдити за тригодишната ни връзка не сме били. И... може би заради нервите и сълзите дето изревах (при мен това се случва много рядко) си докарах някакви неприятни болки - не е постоянно, но от време на време сякаш ме прорязва нож встрани на корема, вчера направо се сгърчих на улицата.

   

Честит рожден ден Little Evil, много радост, щастие, здраве и любов.   
elena_e, мила и аз с тази ми бременност се карам постоянно с всички и всеки, но не мога да не кажа какво ми е на душата и така вече съм тренирана да ядосвам всички а  аз да съм спокойна , та това те съветвам и теб. 
За бебеправенето и двата пъти от първия път не пазене, та вече си имам едно на ум да си се пазя. 
Относно раждането, ако няма проблем пак ще съм естествено, като намеря повече време ще опиша и моето в СМЕШНО аз мен и много притеснено за моите близки, големи майтапи и смешки е тази родилна зала имаше, после се чудех от раждането ми ме боли корема или от смях.
За масажите дъщеря ми я масажирахме с правен мехлем с ланолин или нещо такова, препоръча ни го наша позната педиатърка и ефекта беше идеален ( без алергии, зачервявания и тем подобни работи ).  Кърменето не ми беше много успешно , но го издърпах с дохранване до 4 месец, сега вече знам къде са ми били грешките и дано да се справим по добре.
За сега толкова после, ако има време пак.

Little Evil Честит Рожден Ден, желая ти много здраве, щастие, късмет и много усмивки с малкото слънчице, което очаквате.


Добро утро от нас, благодаря за кафенцето на Пчеличката. Тук е студ и мрак, но затова пък съм грабнала ютията и съм се включила в образа на доброто майче  


Но пък МИЛОТО си идва днес   

браво, ако можехме всички така  Аз се усещам как ме дразнят дребни неща вкъщи - и мърморя като свекърва, иначе като цяло съм спокойна. Елена    Нервите са лош съветник 
Честит рожден ден Little Evil Желая ти много много здраве, щастие и спокойствие.    Подаръците февруари 

Честит рожден ден на Little Evil, цялата любов на света и пожелавам и едно прекрасно бебе на финала.
Аз от както съм забременяла съм станала супер злобна, доста неща ме дразнят, но на милото му се карам леко лигаво с любов  , та ме търпи още.

Хайде, честито и от мен на рожденничето!
С пожелание за много щастие, любов и прекрасно бебенце!

Честит рожден ден на  Little Evil

С пожелания за всичко най-най.
 

А пък другата булка къде се скри, не мога да разбера?! 

Здравейте,
Честит рожден ден на Малкото зло  

Елена искам да те успокоя за болката встрани която те кара да се пресвиваш-имах точно такива и то доста начесто,гинеколозите са ннаясно с тях,това са страничен коремен мускул,който при уголемяване на матката и той се свива (т.е контрахира) не е при всеки но се среща при бременните и не пряко свързан с състоянието на бебчето а по-скоро с нашата физика която се нагажда за човече в коремчето ни .Един съвет като човек с доста дълъг сем.живот...направи компромис,ако трябва извини се,но не се цупете и се сдобрете с мъжа ти ,спокойствието на жената е пряко свързано с това на мъжа й...няма как..в последствие тези конфликти ще се насочат към детето..неговот състояние,неговото спокойствие...та от сега свикнете с промените около Вас.А за майка ти,тя е майка...наясно с това че на децата винаги  им прощаваме

Аз започнах да се шашкам за друго...за тези контракции...ама нали уж с бебето всичко е ОК,та съм 50/50 един ден ме притесняват,втория се самоуспокоявам...бременна объркана душица,какво да добавя

anilevI и всички останали  . Замислила съм една специална вечеря за довечера да видим дали ще подейства помирително (ако моят се върне навреме, разбира се, иначе ще се добави още една причина да се сърдим  ). А иначе проблемът е именно, че майка ми дърпа в едната посока, той в другата, аз се опитвам да съм буфер между двамата и да решавам проблемите в зародиш, та недай боже те да се изпокарат. Иначе чисто и просто с него ще се окаже, че няма къде да живеем, тамън преди раждането - не, че няма да се оправим, но ще е гадно. Да не говорим, че и двамата са виновни, та и на двамата ме е яд. Пък на пръв поглед всичко е за дреболии, заради прословутия ни ремонт дето всеки има свое виждане - вече почнах сериозно да обмислям сама накрая да си намеря майстори, накупя материали и да се захвана с всичко, останалите да си гледат работата. Само уви, сама мебели не мога да местя, а и с миризмата на лакове и бои няма как да се справя. Както и да е - стига съм ви занимавала с глупости, дано се оправим някак.
На новобрачните - честито! Желая ви много прекрасни мигове заедно!
Някой по-напред беше попитал за теста с глюкоза кога се прави - оптимално в 24-тата седмица. Не е чак болка за умиране, глюкозата на гладно е ужасно сладка, но се преживява. Просто трябва да се изтраят няколко убождания и висене два или три часа в лабораторията. А, и да се падне добра лаборантка, защото все пак са си поне три вземания на кръв.

Честит Рожден Ден и от мен!!!  С пожелания за много здраве , късмет , любов , лека бременност и естесвено едно прекрасно малко здраво бебче   

Привет мили бъдещи мами,
С голяма тежест в сърцето трябва да ви съобщя, че аз отпадам от февруарската дружина, тъй като в четвъртък направих спонтанен аборт. Причината - инфекция, която ми е спукала околоплодните води, получих разкритие много бързо, контракции и бебчето просто се изхвърли. Не можаха нищо да направят докторите, а някои казаха, че така може би е било по-добре понеже инфекцията би могла да натрови и мен и бебчето. Тъжна съм, още съм в шок, не съм избухнала в сълзи, понеже непрекъснато има някой при мен и някак се разсейвам. В някакъв момент, ще ме сполети обаче с пълна сила сигурна съм, но може би не трябва да ги задържам, а просто да си поплача.
Ще се радвам да поговоря с Queenbee, човек, който най-добре би ме разбрал, пиши ми мила.
Съвета, който мога да дам на всички вас - пазете се не от настинка, а от обществени помещения с много хора накуп, вирусите са най-страшни. Пийте си витамините, говорете на бебчетата, казвайте им колко ги обичате всеки ден, не се карайте с близките си, не се ядосвайте за глупости, живота е хубав, и трябва да сме благодарни за всичко, което имаме! От все сърце ви желая щастлив и безпроблемен завършек на бременността! Тези, които се следят в частни клиники, да имат едно на ум, тъй като се оказва, че при първия симптом за проблем, вдигат рамене и те препращат към големите специализирани болници.
Не знам друго какво да кажа, ако някой има съвет за справяне с подобна ситуация, нека пише, препоръчайте книга, някакъв вид забавление или човек с когото да поговоря, страх ме е да не изпадна в дупка и да потъна. Съвсем естествено в момента ме крепи мисълта за повторен опит след минимум 6 месеца, но може би не е добре да ми става фикс идея и да се чудя какво да правя, за да минават дните по-бързо, но просто усещането за загуба е много силно, трябва с това да се справя най-напред.
Не искам да ви товаря повече, бъдете здрави и вярвайте в доброто!
Ками