безумно отношение към бебета в 3-та градска

Я помислете това на запад дали ще се толерира,ако си "забравиш"просто така детето и не го потърсиш цял месец.Има си институции,които да се занимаят с тези деца и съответно да се изземат родителските права<кофтито е,че домовете ни са толкова зле,че не се зае къде е по-"добре" при родителите им или в  подобен дом.Ако това се оправи няма да има подобни деца,които запълват леглата в болниците.Такъв омагьосан кръг е,че имам чувството,че няма излизане от там... Отделно отношението и отделно всичко друго...Направо сме много зле

Забравят, забравят! Често се случва и възрастните си родители, бабата или дядото, които  разбират какво става, безпомощни, инвалидизирани, които не могат да се грижат сами за себе си...Как плачат тия хора, с каква горчивина! Собствените им деца не ги искат, защото... трябва да ги гледат!  И с каква "надежда" питат - "Ще оживее ли?". И като се разбере, че ще оживее, но прикован на легло за неопределено време, до живот- може би,  и спират да идват, спират да питат. И изчезват. Не вдигат телефоните. Накрая, ако случайно се излъжат да вдигнат- " не ме занимавайте!" . Полицияата- уведомява роднините - в стил морално порицание- "приберете си го/я" И толкова. Няма императивност. Оттам- през социалните грижи- болници за долекуване. Места няма. Пълно е с такива "забравени" роднини, които естествено, оттам никой не прибира. Действителност.

Ужас
Не мога да си представя да постъпя така с майка ми, колкото и да ме дразни, а и не искам да си представям, ако моите деца някой ден ме "забравят" как ще се почувствам.

От това, което чета, първо явно в отношението на сестрите лежи расизъм и второ просто в България системата, която трябва да санкционира родителите и самата болница НЕ РАБОТИ.

Кажете към кого трябва да се обърне човек, кои организации са отговорни и да го направим.

Разплака ме
Ужасни спомени имам и аз
Като малка много често съм била във Второ Детско отделение в Окръжна Болница в Бургас
Там ВСИЧКИ деца бяхме без родителите си
Те не се допускаха даже на свиждане, за да не се разстройваме
Последният път бях вече голяма - 6 клас, затова и помня най-ясно
И там имаше деца от дом в 2 отделни стаи
Правеше ми впечатление, че никой не го е грижа за тях и много-много не им се стараят
Имаше едно-две дечица много плачеха, изпадаха в транс и само се клатеха мълчаливо в леглата си, загледани в една точка ...

В момента дават в "часа на мама"

Момичетата разказват това, което се е случвало...

    Тези лекарки доста нахални,да отричат всичко. Дъщерята два пъти влиза с внука и разказваше абсолютно същото!Третия път отказа да влезе,защото не пожелаха да приемат и нея, а тя знаеше какво е отношението към децата без родители!

Усмихват се... какво ли си мислят въобще? Сега пък защо не са потърсили тяхната помощ!!!Та след всичко чуто - каква помощ да търси човек от тях?!?

не гледах от самото начало, а от включването на госпожата от агенцията за закрила на децата. не зная защо , ама хич не вярвам на такива проверки.

Къде е тогава безпристрастността?
 Ето защо няма да се изкажа. Защото е безсмислено.

Жалкото е, че се получи доста повърхностно предаване. Така и не се обърна сериозно внимание на проблема.А той е голям и е свързан с отношението и положението на  децата и бебетата без придружител в повечето български болници.
Много ми се искаше от този частен случай да се тръгне към общия, но уви разговорът задълба в посока, която не води до никаква промяна и не носи нищо!
Идеята за помощник сестрите, чието задължение да бъде именно физически комфорт на децата, остана нечута, а  се дискутираше създаването на детска болница, което само по себе си е страхотно, но не решава нищо в близко бъдеще.
Въобще не се спомена, че повечето деца без придружител са от дом или от бедни цигански семейства, който не полагат достатъчно добри грижи за тях и тези деца не излизат от болничния метален бокс по половин година. Защо не се сезират социалните или Агенцията по закрила на децата при тази груба родителска немарливост и какво пречи да се създаде такъв механизъм...
Забравиха се и децата на 3-4-5 години и какво се случва със тяхната психика, когато попаднат в болница, без грам грижа за емоционалното им състояние.А те страдат зверски! чак ме боли сърцето като си спомня питащите им погледи и ужаса в очите им...
Не, това не е проблем само на ОДБ на НКБ, не разбирам само защо си затваряме очите?
Ако сме много, може и да има промяна...

ето го самото предаване: http://www.btv.bg/shows/deniat-e-prekrasen
дано доведе до нещо положително всичко това, защото наистина - не говорихме за някои от най-важните неща.

Гледах го предаването...
Те са поканили две шефки, а в болницата има строга йерархия и всеки се докарва пред шефовете.
За визитация всичко е лъснато, а нощем сестрите спят и никой не го е грижа кой и защо реве.
А когато завеждащата- д-р Илиева - минава на визитация, е съвсем паника, спешна организация и всичко се лустросва.
Та как ще види тя напикано бебе, като те се преобличат точно преди визитация и се привеждат в изряден вид.
Но не мога да разбера, тя дали наиситна не знае, че зад гърба й в отделението е пълно мазало?
А за храненето си е точно така - оставят шишето на шкафчето, след 15 мин го прибират. Ако някоя майка нахрани бебоците - ОК, ако не ги нахрани - няма да ядат.

А отношението си е лошо - приема се за нормално децата да плачат и да страдат.

Два пъти синът ми е лежал в тази болница с пневмония. Първият път беше на 20 дни, втория на година и 1 месец. И двата пъти НЕ МЕ ПУСНАХА с него. Нито платено, нито неплатено - никак.  Понеже четох, че се възмущавате как ромите не се интересували от децата си и за това не влизали с тях. Категорчно не е така в 100% от случаите. Нито съм ромка, нито съм искала да влезе без мен, но не ми предоставиха друга опция. Първитя път беше в интензивно отделение 3-4 дни, там разбира се не пускат. Пуснаха ме 2 пъти да го видя за минутка, защото беше на дни и на кислородна палатка...а аз умряла от срах да не му се случи най-лошото. Но след като го изведоха от там, а и втория път не съм го виждала, докато не го изписаха. И двата пъти беше фраш отделението, все януари месец. Първият път ми върнаха детето от онзи свят, защото докато обикаляхме болниците, за да го приемемат някъде (в Педиатрията отказаха, защото нямали нито едно свободно легло) детето посиня и се отпусна в ръцете ми. Вторият път не беше чак толкова зле, но аз вече бях наплашена. Детето беше на годинка и един месец, ходеше от два месеца и тежеше 11кг, седя 5 дни в отделението, взех си го 8кг, не можеше да си стъпи даже на крачетата. Като го изнесе една сестра, за да го изпишат не го познах...Трябваше му поне един месец, за да се възстанови от престоя си там. Сега, връщайки назад лентата - първо личната лекарка е била длъжна да ми каже, че мога да го заведа в Токуда. И второ -  детето можеше да се лекува и вкъщи с подходящо лечение, което обаче никой не се нае да назначи и проведе. В крайна сметка предпочитам да си платя две инжекции на ден, вместо това.
Та идеята ми е - със смесени чувства съм към тази болница. Лекарите според мен са добри, но явно няма нито достатъчни условия, нито добър мениджмънт. А и има нещо сбъркано в това да вземеш толкова малко дете без родител с него.