Преди година новина за наш'то юлче долетя

слагам го на ниска възглавничка, а от 2 дена в шезлонга полулегнал .
ние 3 дена оставяме сами и за късмет като го дохранвах 2 пъти изглежда му е било в повече и двата пъти върна

маритка, ние имаме люлка, отначало и при нас беше "магическа", но сега вече нещо не ще. Дали защото вече трябва да и слагам коланите (защото се надига и ще падне) или просто вече не и се седи там не знам. Надявам се по някое време пак да я заобича.

за ушичките и аз мислех да взема лента, даже взех от съседката тяхната да пробвам дали ще стане.. ами да..не мърда лентата няма проблем с подгъването, обачееее...ми се струва, че стяга. Представих си се аз да спя с такова нещо....и се отказах да го тормозя милото. Мислех да търся по-малко стягаща, щото тази беше хипер малка...но тя пък може да пада...и май ще си я оставя да си ги подгъва. Няма на кой да прилича със щръкнали ушета би трябвало да не и повлияе това че ги мачка сега...

Това пък бебето да спи в отделна стая още от раждането... Егати ... горкото бебе  
Да, то ще се научи да си само но след като седмици е плакало безпомощно с надеждата мама да го гушне. И накрая е разбрало, че зова му за помощ остава нечут...На това някой му казват "научаване" и при това са дори горди с постижението си. За мен това е толкова противоестествено, че няма на къде повече. Да не говорим, колко по-голям е риска бебето да се задуши, задави... независимо от бебефона, защото понякога това става без звук. Каката така щеше да се задуши като беше бебе - със слюнка. Добре, че бях до нея, тя махаше безпомощно с ръчички, червена..без грам звук... Хванах я и я обърнах надолу, тупах я по гърба...накрая изплака, но такъв ужас изживях тогава...Ако не бях до нея да видя ......

Недей да бъдеш толкова крайна в изказванията си  
Аз пък съм привърженик на това бебето да спи в отделна стая през нощта и го прилагам от самото раждане. Нима това ме прави лоша майка? Или пък детето ми реве неистово? Не, не мисля....
Риск от задушаване винаги има, недай Боже, независимо къде спи, защото майката не може да е всяка секунда до бебето  

Точно. Лили е в нашата стая, но това е изцяло за мое удобство, което далеч не го прави абсолютно правилно за всички.

И аз съм "ЗА" за самостоятелно бебе. В собствена стая в подходящ за него момент. Установих, че е много по-удобно да ми е в леглото. Но се въздържам колкото мога. Но да се оставя бебето да плаче пишеше в една книжка, че е доста кофти, защото всъщност бебето се научава, че няма кой да го чуе. Така с времето свиква да не казва, когато има нужда от нещо. То може майката да го оставя да плаче само за определени неща, но то като цяло се научава да не си иска нуждите.

Е, това си е мое мнение, разбира се, че всеки си гледа детето според неговите разбирания.
Tyra, имах предвд когато бебето се оставя да спи само, въпреки плача му. Четох наскоро една книжка в която се казваше за някакъв педиатър, който препоръчвал някаква негова си система за "научаване на бебето да спи само". Та той казвал, че когато плаче бебето не трябвало да се вдига и да се успокоява, а да се остави да плаче. И така за седмица, въпреки плача му се научавало да спи само. После обаче заради отзивите на други педиатри и родители тази система е отхвърлена. Не си спомням точно името на автора, четох го в една книжка "Близо до бебето". При вас щом няма плач, значи не става дума за това. Далеч съм от мисълта, че по този начин си действала... Но все пак като е в друга стая със сигурност риска е по-голям, аз не бих могла да бъда спокойна...по-горе обясних за случката с Мони като беше бебе.

А самостоятелността се изгражда именно чрез увереност. За едно бебе е важно да се чувства сигурно и защитено. Всяка майка си усеща какъв е начина за това.

Много точно казано. Камея спеше до 4 години при нас, защото живеехме при наще и нямахме възможност за отделни стаи. Въпреки това когато се пренесохме преди няколко месеца в началото и беше трудно да свикне че ще спи сама и  е имало моменти когато е заспивала при нас на саплнята, спала е на светната нощна лампа, на отворена врата и задължително след прочетена приказка. За щастие скоро почувства тази увереност за която говориш и вече всичко е наред. Та човек не трябва да е краен в действията си, пък дори и детето/бебето да спи само. То след като заспи - не разбира това.

Калоян си спи самичък, но не се буди през нощта; или - ако се събуди - всички ще го чуем, бебефон не включваме, оставяме вратите отворени 

иначе- от време на време примрънква нещо в съня си, без да се буди,но се будя аз - моментално и няма запспиване повече - чувам всяко мръдване, шаване.... трябва да се завивам презглава или нещо подобно 

ако се разплаче - разбира се, ставаме, но за месец и половина - два се е случвало 2-3 пъти; ханим се и заспива

  Хм..... Дали?

  nlight ,чувала съм за автора,за който говориш.   Да не беше един ,името на който започваше с Ф....?Теорията му е безобразна,според мен!  

   Като говорим за спането в отделна (или не) стая,говорим ли за всякакъв сън или само за нощен?
   Лично аз често оставям бебето да спи само през деня,докато съм в кухнята или в банята ,например.Но през нощта е винаги до мен.
   Наистина е невъзможно да бдиш над него всяка минута,колкото и да се стараеш.

при мен е наопаки - през деня искам да ми е под око- да виждам какво прави, не мога да го "фъчна оттатък" - макар, че има легло и в дневната и в спалнята, не е проблем къде

през деня сънят му е с различна продължителност, според времето за хранене имма идея кога ще се размрънка, но може и по-рано да се събуди

а нощем - заспива и до сутринта си спи-замен е различно

иначе ще ми е по-лесно да е в друга стая, за да тропам спокойно
за да не го будя ходя като котка, ....което ме невира  

като разтоварвам съдомиялната - хващам чиниите една по една с такъв финес - да не тракне нещо - все едно почиствам китайски порцелан от Викторианската епоха  

и дори малкият да е навън- продължавам да внимавам в картинката да не тракне нещо -по инерция  

Алена, нашата девойка пък е наопаки. Като е пълна тишина нощем от най-малкото въртене се пробужда и стряска. От себе си се стряска дори. А през деня спи на всякакъв шум - на пералня, прахосмукачка, мивка, ТВ и др. Навън също спи постоянно почти. Забелязала съм обаче че в Моловете много много не спи и в различните му там магазини - от лампите и шаренията ще да е, но там не мигва.

Аз съм против бебето да спи в отделна стая. Каката до 5 годишна спа при нас и след това ми беше много трудно да свикна с мисълта, че ще спи в отделна стая, а пък на нея и беше много лесно да привикне, че си има нейно легло и, че вече там ще спи самичка. Беше подготвена, защото много отдавна и говорехме и обяснявахме. Също както при Мързел, задължително първо и четяхме приказка, след това оставяхме светната нощната лампа и аз оставях до нея в леглото, гушкайки се. Така заспива и до сега, стига да не е будно бебето. И така детето ми е спокойно, както и аз. Това е един от малкото ни ритуали, без които не мога и съзнавам, че скоро хич няма да и е до мен, така че се възползвам максимално да съм до нея. 

Авторът, за когото говорите е Ричард Фърбър и той не е педиатър, а невролог, специализиращ в разстройства на съня. Имам му книгата (второто издание от 2006, първото от 1986 може да е различно) и никъде там не пише, че бебето трябва да се остави да плаче докато заспи  . Изобщо, филмът не е шведски, а съветски 

Аз не си променям действията докато спи през деня - и музика слушам, и миялната разреждам, и по скайпа говоря, че и прахосмукачка пускам. В книгите, които имам, едната от които е точно на Фърбър, а другата е тази, която е препоръчвана от Сиърс и ЛЛЛ, пише, че е много важно дневния сън да е на що годе шумно и светло място, за да се различава от нощния.

Аз четох някъде, че е важно първите месеци да спи бебето в стаята на родителите, защото когато не виждало нещо, не знаело, че съществува. Т.е. като се събуди и не види мама, то не знаело, че съществува...абе някаква такава история. Доста странно звучи. Калоян си спи при нас поради липса на друга/негова стая. А при вас как са били нещата, когато сте били малки. Аз например до 6 годишна съм спяла при нашите. Много често сутрин отивах в тяхното легло, защото ме беше страх от нещо. След като се преместихме в по-голям апартамент (точно на 6 бях) и имах мечтаната самостоятелна стая...е ужасни спомени имам от свикването. Ама ужасни. Много ме беше шубе. За това искам Калоян да свикне от малък - докато не знае що е то "страшно" да си спинка сам и да знае, че няма нищо страшно в самотата. Разбира се смятам, че има много начини за постигане на това. Трябва да почета как точно става това. Надали е с рев и ако ще е със негативни емоции, то ще стане като при мен. Иска ми се да е по-друго.

В повечето западноевропейски държави децата си имат самостоятелна стая още от бебета и си спят в нея. Там също на 18-20 годишна възраст се отделят от родителите си на квартира и водят собствен живот. В България е много често срещано явлението прекалено добре гледаното "дете" на 40г да не може да се отдели и живее самостоятелно. Да не говорим, че и оттам идват най-често проблемите с тъщи и свекърви, които още не са свикнали с мисълта, че детето им е вече голям човек и трябва да води самостоятелен живот, с който да се съобразяват.
 
Та гушкането и грижите трябва да са съобразени с възрастта и характера на детето.