


.Ох,добре,че Криси се заиграва на пода,че да напиша и аз нещо...Засега това е
Ама се справих и продължавам да се справям,въпреки че за тези 9 месеца съм ходила на фризьор 1 път(подарък за рожденният ми ден),спала съм непробудно може би 2 вечери и съм излизла сама 1 път за 2 часа(до гинекологожката след раждането).И сега резултатът е,че той реве от бабите и дядовците си,а те ме обвиняват че аз така съм го научила и че било много лошо(странно как мога да науча 9 месецно бебе да реве като ги види

Тук таме да измъкнем някой свободен следобед, а като е цяла вечер е цяло чудо
Но въпреки това и аз реших сама да се оправям, вярно има си и добрите страни - познаваш си детето идеално, няма да се притесняваш с какво може да и скимне на бабата да го захрани докато се обърнеш и т.н. Но все по-често и на мен ми се иска да има кой да ме отмени поне за час, два...уви няма, а дори и да дойде някоя баба, тя го гледа като полезно изкопаемо
вярно, че последно бебе са виждали преди 25-30 години, но все пак ако има желание, човек може ...А как ми липсват вечерите с приятелки няма да ви казвам
Просто от време на време имам нужда да се откъсна за малко от бебчо, но се постига изключително трудно с работата на половинката...


))))) 
Обаче някак успях да си почина покрай това боледуване (и събота и неделя таткото изведе Даная на разходка и пазар, а аз успях да поработя и да поспя, и така съм се наспала, че още не ми се спи! Вчера се въртях в леглото и немога да заспя:))
, защото е по-лесна от предишната и много ми хареса сега за хелоуин!
Направо ви се чудя като чета, как има баби дето не искат всеки ден да са с внучетата си?!? Нашите и двете баби са крайно обсебващи и ако може те да гледат Даная вместо мен ще е най-добре за тях! Едната е в Плевен и само ни кара да ходим всеки месец да се вижда с внучката си... а другата само чака да кажа, колко работа имам и веднага дотърчава да гледа Даная... е да, но от самото начало съм поставила условие, че това дете е мое и аз ще си го гледам! Сигурно ви звучи абсурдно, някой да предлага помощ, а аз да я отхвърлям, но повярвайте ми - от 10 дни се чувствам по-спокойна, Даная някак си си създаде по-здрав режим и си се гледаме чудесно двете. Нищо, че таткото се измори доста събото-неделно с Даная и ми каза, че незнае как се оправям с нея през седмицата (защото Даная беше влязла във фаза "носи ме или поне си играй с мен"
Бабата ни казва - "Ето, като ме вижда рядко, как се плаши от мен!", а аз как да й кажа, че вижда доста чужди хора за пръв път (не рядко) и не им реве така... просто не навлизат така рязко в личното й пространство! Ако мислите, че преувеличавам, последния път като бяхме, така истеряса Даная, както от месеци не го беше правила и се стигна до там, че да вика "мама" и като отида при нея и ме хваща за ръката и не ме пуска, та дори ме дърпаше и продължаваше да вика! За мен беше шокиращо! Друг път не го е правила и все още не е повторила...
Сега го правя по 15 минути, задължително трябва да има нещо в ръцете, върти се, преобръща се, лази по спалнята, но все пак тя още не е чак толкова подвижна. Между другото мен вече ме е страх да ползвам повивалника, племенницата ми точно на тази възраст пада от него, разпъвам едно протекторче за матрак на спалнята и така се оправяме.