Любители на кучета-16

Да, котката се привързва към мястото, не към човека, тук си права, но въпреки това за мен е жестоко да не изживееш последните дни с животното. Колкото и да не ти се вярва - привързват се   Моята е същата - ако я галиш - търпи, но определено не е доволна   Това подсещане не е за тази тема, но все пак да ви напомня, че на 20 и 21 ноември (събота и неделя) в София има изложба на котки  

Джускин продължава да стачкува Но се оказа, че не срещу консервата, просто отказва да яде от паничката си   Ако изтръскам съдържанието върху салфетка или директно върху плочките - яде, та ушите й пукат, но озове ли се храната в паничката - край! Сега й купих храна на някаква друга фирма, ще видим с нея как е. Странното е, че пренебрегва само тази купичка - от другите две пие вода и яде суха храна без проблем  

mmmshushy80, уникални снимки и аз си свалих "озъбената". Дори мъжът ми, който е много сдържан и минипинчерите въобще не са му присърце, онемя като я видя. Даже първата му реакция, беше - Това е Фотошоп . Голям сладур е тоя Рошан.

 Estell то много си зависи и от хората, но аз си мисля, че щом ви липсва общуването с куче, трябва малко да "изнасилите" ситуацията. Разказвала съм тук, аз след смъртта на овчарката ми, по същия начин не исках да чуя за друго куче. Ревала съм месеци наред за него, след около година  мъжът ми довлече един женски доберман на 2год, не се разбрахме с това куче, децата ми бяха малки и стояха сами.. е ухапа ги двете, за да открадне храна от ръцете им. Може би, ако имаше човек в къщи, щяхме да се преборим с това, но  се уплашихме за децата и го дадохме на едни приятели с двор. Много ми беше мъчно за нея(тя не беше виновна, бяха я хранили на ръба на оцеляването), но някак не ме докосна, привързах се, но не я обикнах. След няколко месеца, синът ми писна за куче. Въобще не исках, по същия начин смятах, че по-умно и красиво животно от овчарката няма и няма да се роди. Ама отстъпих, нали детето иска и в дома ми влезе най-невероятния грозник, съвършенно различен от предишното и полека-лека се обикнахме по същия начин. След като и той си отиде, вече бях сигурна, че след карантинния период на мъка ще вземем нова животинка. Та така се появи Фокс, съвършенно различен от другите. Та мисълта ми беше, че няма куче най-най-най, идеализирате старото си куче малко. И аз съм по същия начин  напусналите ме, помня всички хубави моменти и с времето в съзнанието ми започват да излеждат чак свръхестествени . А мъката по тях си остава, никое не може да замени предишното, но явно и нашето е малко диагноза.

Момичета, направо ме разсипва Фокс. Няма с кой да играе, вечерите преминават в бързане да го изведа, после започва да ме закача да си играем, после пък ме закача да го галя . Мъжът ми все ми натяква, че много го глезя, но аз хич не мога да устоя на дребната досада. И така от 5 до 7 вечер все с него се занимавам, все едно се връщам в годините, когато децата ми бяха малки.
Да се похваля, махнахме повода и нямаме никакви проблеми, повече от послушен е, аз съм го научили да идва и само при посочване с ръка пред мен, мъжът ми пък на свирка. Проблема е, че аз не мога да свиркам вЪобще

Estell, това казвам и аз - на всеки е нужно ралично време. Когато сте готови.
По отношение на котката, имах голяма любов. Живя 16 год и 1 ден. Сърце не ми даде да го евтаназирам на рождения му ден. След като разбрахме, че е болен и че прогнозите не са добри, реших, че ще се боря за него, а ако не, ще го приспя. Борих се и не успях. Безумно и направо сюрреалистично е съвсем съзнателно да изживееш последните часове на животинката и съвсем съзнателно да го изведеш от вкъщи за последен път. Безкрайно трудно е. Не съжалявам за избора си и за секунда! За нищо на света не бих поверила дори смъртта на любимо същество на нечия чужда съвест.

Идвам да споделя, че тази вечер водих моя Арон в другата ветеринарна клиника в града. Категорично казаха, че тои не е заболял от парвовироза, имат съмнения за анемия. Утре сутрин ще му взимат кръв за изследвания. Стискайте палци и лапички резултатите да са добри, защото лекарите изказаха мнение, че предишното му лечение може да е увредило черния дроб  много се притеснявам дано всичко е наред

viv_pl - Стискам палци ! Дано Всичко да е О.К !!!!!!!!!

viv_pl,стискам палци 

viv_pl
 

viv_pl, стискам палци и аз, де що ги имам  да се отчетеш накрая, че ви мислим с кучо 
Ние днеска сутринта си повърнахме най - невъзмутимо, малко се притесних, защото и пилешкото месце с моркови не си хапна, нито пък ябълка, но му дадох кисело мляко и той го измляска и после похапна от манджичката. Мъжо си е у дома днеска, така че ще го наглежда, макар че смятам че няма какво да се притеснявам. Дъвче си играчките, прави ги на парчета, яде паднали листа от терасата и вероятно нещо му е подразнило стомахчето. Иначе тук пак заваля яко и незнам как ще правим разходките... До преди да се намокри едвам пристъпва, но намокри ли се един път и всички локви са негови 
Вие как се справяте с калта и локвите 

viv_pl
стискам палци да е фалшива тревога

вчера бяхме да видиме кученцето, за 10 дни ми се видя голяма разликата...играеха си, бореха се, направо супер...
Голямата ми дъщеря обаче я хвана страх при толкова много вилнеещи кутрета...само пищеше, качи се на един стол и не мръдна от там... направо се изплаших...но надявам се че като е само едно кутрето у дома ще свикне ...

viv_pl дано всичко е наред.Ще чакаме хубави новини

Покер, това зависи до голяма степен и от теб. Ако и у дома се страхува, ти трябва да си рефера и да я насърчаваш да бъде смела и любяща кака на малкия кучо. Вярвам че ще се справиш, аз така правя с племенниците ми, и двамата се страхуваха, но сега да видиш, малкия върви и си държи мезето с високо вдигнати ръце да не му замине мезелъка, а се навира при Роко  

Благодаря на всички за подкрепата взеха ни кръв от вратлето, защото от лапичките беше невъзможно. Много се страхува милия, като наближим клиниката и ще му изхвръкне сърчицето. Към 1 часа ще отида да видя как са резултатите и какво лечение ще му назначат. Все пак снощи ми дадоха искрица надежда, че ще се оправи...трудно, но не и невъзможно.

Миличкия, той ще се оправи, вярвай че всичко ще е наред 

Забравих да ви питам: снощи забелязах, че на моят красавец табанчетата му са напукани. Това нормално ли е и ако не - да ходя ли при док. Питам вас, защото последния път док ми каза нещо от рода: "Ти минаваш често, така че ще го наглеждам" /бях се притеснила, че е малко като проскубан, а той сменя козинка от бебешка към юношеска   
Та си помислих че може да съм прекалено загрижена, до досада и затова сега съм малко резерва към ходенето при доктора.

Анито, табанчетата възглавничките на лапичките ли е ? Ако е това, те загрубяват с времето. Ако не го боли като ходи и не куца мисля, че нямаш повод за притеснение, но все пак да се изкажат и другите. На моята котка лапичките са като на бебе, но тя като излиза навън ходи едва - едва все едно, че стъпва на пръсти, след което като се прибере следва едночасова почистване само на лапите и ноктите за разлика от кучета, които тичат като обезумели и се съзтезават каква магария да направят.

flambe не смятам, че я идеализирам по някакъв начин. Имала съм много кучета, някои от тях си отиваха, други умираха, други ги крадяха и т.н. Но такова куче никога не съм имала, за всичките ни години заедно тя всячески се стараеше да ни угоди, почти не ми се е налагало да и се карам дори. Беше любящо, послушно и миролюбиво животинче. Най големия проблем беше, че много се скубеше, което е характерно за породата. Сега имам руска синя котка с ужасен характер, но пък не се скуби, козината и е ужасно гъска, късокосместа е и изобщо нямам проблеми с космите. Но големи проблеми имаме с характера му понеже постоянно напада и дере сина ми или изпада в луди изблици и се нахвърля и върху нас понякога. Дере и хапе жестоко. Каквото и да искаш от него прави точно обратното. Зло същество, но си го обичам. Въпреки, че сина ми и мъжа ми искат да го махна. А мъжа ми ни го доведе, защото малкия много искаше котка и му се молихме много, много време докато склони. А сега котката стои у дома само заради мен. Вчера със сина намерихме едно коте, той отиде да го погали, а то като се гушна в него и взе да се гали и мърка. Прибрахме да го нахраним. Но сина ми толкова го хареса, понеже можеше да го гушка и гали без проблеми. А котето не просто не го дере ами мърка и се търка с у удоволствие, направо се разтопи от ласките. Постоя около 30-40мин., но малкия така се привърза, че се разплака като трябваше да се разделят. Предлагаше ми да махнем нашето коте и да вземем това, да го скрием от тате, докато намерим нов дом за нашето и какви ли сделки не измисляше, но нямаше как да го задържим. Нашия котарак не му позволява нито да го погали нито да го гушне, само го дере и хапи. А аз все по виновна се чувствам, понеже позволява само на мен да го галя и гушкам, а сина ми не може да му се порадва и не просто ами ако опита си изпатва. Вместо да взема друго любящо коте на което всички да се радват, аз не мога да се разделя с този дивак. А мъжа ми не ни позволява 2 котки у дома.   Пълна лудница е.

viv_pl дано всичко е наред. Не познавам куче което да не се страхува от ветеринари.