Публикувана: 19 окт. 2010, 18:25 ч.
Последно мнение: 11 ноем. 2010, 15:08 ч.

Любители на котки - тема 43

51 565
738
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е общото между котките и тяхното поведение?
Защо е важно да подрязваме ноктите на котките?
Какви са ползите от подрязването на ноктите на котките?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е общото между котките и тяхното поведение?
  
  Форумът обсъжда различни аспекти на поведението на котките. Някои потребители споделят опит с хапането на котки, като подчертават, че това е начин за установяване на граници и взаимно уважение. Други обсъждат методи за дисциплиниране на котките, като подчертават важността да се установи йерархия, в която човекът е най-отгоре. Споделяни са също методи за отучване на котките да хапят или да се качват на нежелани места.
- Защо е важно да подрязваме ноктите на котките?
  
  Подрязването на ноктите на котките е важно както за тяхното благополучие, така и за предотвратяване на щети в дома. Това не само предпазва мебелите, но и осигурява комфорт на котката, особено ако не излиза навън, където може естествено да изпили ноктите си.
- Какви са ползите от подрязването на ноктите на котките?
  
  Подрязването на ноктите на котките предотвратява щети в дома, осигурява комфорт за котката и може да предотврати спъване и други проблеми, които възникват, когато ноктите станат твърде дълги.
- Кои са най-добрите начини за подрязване на ноктите на котките?
- Какви са ползите от възглавницата с валериан за котките?

# 480 3 ноем. 2010, 09:45 ч.

Мнения: 3 622

Емел дадох право на избор на собственичката на мъжкаря още преди Шара да се разболее
Мъжкото коте прилича повече на майка си
Виждам и доста сходни неща, които прави като нея
Може би не трябва да си мисля такива неща, но сякаш Шара ни го остави да замести нея при нас
Може би не е искала синът и да отива при други хора
А аз още от раждането му си мислих "Дано попадне при добри и грижовни стопани"
Радвам се, че успя да ги отгледа
Беше толкова грижовна майка и до последно беше при децата си

# 481 3 ноем. 2010, 09:48 ч.

Мнения: 4 116

Наистина сигурно мъжкото ще прилича повече на майка си. Това го наблюдавам и при хората. А и мой Бени също приличаше по всичко на майка си, а сестрите му - на бащата.

# 482 3 ноем. 2010, 09:53 ч.

София
Мнения: 1 832

Tasha, приеми моите съболезнования. Домашните любимци стават част от семейството и много боли когато ги загубим!

# 483 3 ноем. 2010, 09:53 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Таша, чак се разплаках като прочетох за случилото се. Не знам какво да ти кажа никога не е леко. Ние загубихме кучи и 8г. не можехме да го преодолеем. Тя беше най доброто куче в света и дори и някога да си вземем пак куче никога няма да е като нея. Тя беше съвършена във всяко едно отношение. И знам какво преживяваш, не че това е някаква утеха. Времето лекува да...
Оставете си мъжкото коте то ще ви напомня за нея. Не е проблем да го кастрираш като порасне малко. И дано ви радва така както ви е радвала майка му.

*Тедка* моя син ИЗОБЩО не прилича на мен, ама грам не е взел от мен. Аз все казвам на мъжа ми, че със сигурност е от него, но не съм сигурна дали е от мен. hahaha

Аз също не приличам на баща си, дори и на майка си не приличам, приличам на леля ми (на майка ми сестра и Twisted Evil

а имаме 6г. разлика няма как да е грешка hahaha

# 484 3 ноем. 2010, 10:03 ч.

София
Мнения: 849

Таша

знам колко ти е тежко.. вашата история ме върна 6 години назад и си поплаках smile3518

# 485 3 ноем. 2010, 10:17 ч.

Мнения: 4 116

Estell, и моята едната племенница прилича на мен. Но и единия ми син ми е одрал кожата. А вотрия трябваше да е щерка Mr. Green

, сигурно затова прилича на баща си.

# 486 3 ноем. 2010, 10:39 ч.

Мнения: 289

Tasha , не знам какво да ти кажа ... ужасно се разстроих. Прегръщам те и съжалявам, че Шара не успя да се пребори. Понякога наистина сме безсилни.

Ако успеете да задържите котенцето, сигурно ще ви донесе някаква утеха. Аз загубих любима котка преди 9 години, но си бяхме оставили дъщеря й, и внучка имаме. И двете носят частичка от нея и досега ни радват.

В една от първите теми Шушулче беше постнала това по повод загубата на друго коте. Четох го и плаках, но и някак ми остави едно хубаво усещане за ... кой знае, може би, дано ...

Моста на дъгата ...

Точно досамия рай, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.
Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.
Заедно завинаги ...

Последна редакция: ср, 03 ное 2010, 11:02 от Fiama

# 487 3 ноем. 2010, 11:04 ч.

Мнения: 360

Милата Шара Cry

много ми стана тъжно,Таша прегръщам те Hug

Мисли за коремчето сега,и задръжте малкото,ще го кастрирате и няма да имате никакви проблеми.Моя Томас е кастриран,сега чакам малкия да направи пълни 6 месеца и той заминава на доктор,че вече 1 път маркира.Странно,доктора каза,че нещо съм се объркала и било рано,но аз тая миризма не я бъркам Sick

цял живот сме имали мъжки котараци ,само 2 женски са минали през дома ни и няма наичин да се объркам.

# 488 3 ноем. 2010, 11:11 ч.

София
Мнения: 15 325

Tasha, съжалявам много! Cry

Знам колко ти е мъчно, но се опитай да бъдеш силна заради бебчето ти. Hug

Утешавай се с мъничето на Шара. То не може да я замести, но със сигурност ще ви помогне в мъката. Персийчетата са спокойни котки и едва ли ще ти създава проблеми с пакости. За маркирането не се плаши - нашите ги кастрирахме малко след като започнаха и повече не са го правели. Тогава бяха на 7-8 месеца, но при персийците съзряването май е доста по-късно.

Момичета, усетихте ли земетресението тази нощ? Аз съм възмутена от притъпените сетива на моя "сеизмограф". Ние се събудихме и станахме, а Мъро дори не си отвори очите #Crazy

! Спеше непробудно! А би трябвало той да ни предупреди за бедствието! hahaha

# 489 3 ноем. 2010, 11:15 ч.

Мнения: 154

Таша,много съжалявам мила,като прочетох направо топка ми заседна в гърлото,ужасно мъчно ми стана. Cry

Прегръщам те и се надявам малкото на Шара да внесе отново радост.Аз скоро изгубих кучето си и като ми стане много мъчно за него си гушкам Бекс,а той милия се чуди как да се отърве от мен.

# 490 3 ноем. 2010, 11:25 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: *Тедка* в ср, 03 ное 2010, 10:17

, сигурно затова прилича на баща си.

Имам приятелка която има момче и момиче и двете деца са одрали кожата на баща си. И една друга, която също има от двата пола, и двете приличат на нея. ooooh!

Имам и приятелка с 2 момичета нито едно от двете не приличат на нея. А на друга, голямата и дъщеря и е одрала кожата (като две капки вода са), а малката е подобие на баща си. Затова си мисля, че за там няма правило...., какво да го правиш, ген. А аз нямах този късмет поне нещичко да вземе от мен. Sad

Оу, щях да забравя. Гледах в нета една плодовита майка, първо ражда 2 момичета, и след това 6 значета (3 момчета и 3 момичета). Всички до едно приличаха на баща си. ooooh!

Ей това вече е несправедливо. hahaha

Последна редакция: ср, 03 ное 2010, 11:30 от Estell

# 491 3 ноем. 2010, 11:30 ч.

Атлантис, Галактика Пегас
Мнения: 57

Таша, много съжелявам за тъжен край за Шара. Cry

Да мислим че сега е отишла на по добро място.

# 492 3 ноем. 2010, 11:30 ч.

Мнения: 3 622

Fiama страхотно е стихчето, което си публикувала
Настръхнах цялата докато го четях
Пускам една последна снимка на Шара
Дано е отишла на по добро място