А като гледам как охотно всички са готови или вече правят констелации, направо се ужасявам!
(Лилиткееее, това го разбра, нали?! 
) Сещай се, че не е възпитано да осъждам! 
Не зная какво му става но е един такъв тъжен.Постоянно твърди,че му е тъжно и плаче от най-малкото Като ми каже"мамо като те видя и става много тъжно"/и плаче/Направо не зная къде се намирам 
В игрите му често присъства нещо умряло.Например играе си с една линейка и крещи"бързо,че детето е умряло" 
Или пък ходил в парка и там видял умряло зайче...и т.н.В момента съм болна /настинала с Т/и той само ме обикаля и ме пита дали ще умра А вчера паднах като ми заяви,че вече няма да става бояджия 
а щял да кара колата с умрелите Направо откачих.А ние не говорим такива неща пред него.Ама нещо се плаша от състоянията му.Чудя се дали да не го заведа при училищния психолог или всичко си е в реда на нещата? 
Като си дойдох в къщи ме посрещна с това"колко страшно било когато баба му умряла Да си призная само казах,че за това не се играе на такива игри,че не се убива нищо и никой и до там.Подцених май случая 
Оф,и аз не зная.Попитах госпожите в ДГ и те казаха,че не са забелязали да е тъжен там и не са забелязали да играе или говори за такива неща/умрели/Направо не зная 
Най-вероятно ще имаме среща с психолога! 
Извинявам се мнооого за което. 
Баба ми, на Антон дядо му и котката на наште. Тя ги познаваше всички и трябва да и обясним. Но тя знае, според мен, за какво става въпрос в някаква степен. Те усещат, а и им е закодирано. Нещо се е говорело в градината, защото един ден, докато разхождахме Габи, която пък спеше и Десислава ми каза: Виж го Габето как е умряло. Заспало е и повече никога няма да се събуди. Тогава и казах, че не е умряла и ще се събуди и че умират старите хора и болните от лоша болест. И сега смятам да обясня точно това. Че са били стари. И така става със старите. Ако се разстрои или попита и после какво става, ще кажа, че след като умрат хората, идва една фея и ги отнася на небето. И живеят там. По принцип никога за нищо не сме я залъгвали. Но честно да си призная още не мога да намеря момента да и кажа. А трябва, защото ще идем в къщите им и тя ще пита къде са. 
, но и за миг не съм мислила да крия от Софи. Обасних и, че вече са звездички и я гледат от небето и така винаги ще бъдат с нас макар и да не можем вече да ги гушнем (Софи много обича да се гушка). Естествено на тази възраст на разбират 100 %, но поне знаят защо не виждат близките, защо не им се обаждат вече по телефона. Аре да ти е лек махмурлука и ела да разкажеш как изкара. 
Препоръчани теми
