Днес док ми каза, че ако не съм родила до 19ти (тогава ми е термина), на 20ти с багажчето и в болницата за наблюдение. Е, че няма да стане, няма. Но се разтроих.
Поне оценявам факта, че беше честен човека, че според него VBAC e доста рисково и отново да премисля за планово секцио. Аз му казах, че ако ще е секцио предпочитам да е след като вече е започнало раждането, но не и планово. Той не ми отказа. Но поне не каза, че е категорично против. И все пак... малко ми стана криво...
Надявам се да родя преди 19ти... за мое собствено спокойствие преди да ме е обхванала паниката... Пък и искам да си имам бекъп от страна на някой доктор. Тепърва сега да търся нов... може би и това ще направя... ще видим какво ще правя. Не искам да мисля в момента, доста съм афектирана още.
Спомена за някакво сегментиране на матката, но аз не попитах повече, не исках да знам от него нищо повече. За първи път някой ми казва, че матката ми била сегментирана (каквото и да значи това)! А и двата пъти корема ми е по един и същи начин - горе е издаден напред, надолу е по-прибран.
Каза ми и че бебето е голямо - към 3500. Според мен си е екстра - ни голямо, ни малко. Ама не се учудвам де, с цялата тази изнасиленотс при ражданията и по-ранното раждане на бебоците, които съответно са и по-малки, явно 3500 им се вижда бая... както и да е.
Та така... Малко ми е сдух. Надявам се да се окопитя по-скоро.
Мисля да отида тази седмица при хомеопата да поговоря с него за някои неща около раждането. Само отлагам тоя момент, да ме питате защо.