За фрапираща случка на учителска отмъстителност алармира родител

В писмо до Министерството на образованието и до всички важни институции в Република България, варненски гражданин изразява възмущението си от поведението на учителския и директорки персонал в СОУ "Йордан Йовков", гр.Варна, както и от началника на РИО-Варна г-жа Йорданка Атанасова. Хронология на събитията можете да проследите от писмото, копие, от което, бе изпратено и до редакцията на Морето.нет.

Уважаеми Г-н Министър,

Една случка, на която по принцип може и да не се обърне внимание, ако искаме да сме сигурни, че учителите ще се интересуват само от заплатите си и ще повтарят като папагали абсурдно написани учебници, пред псуващи ученици в унеса на безразличното овчедушие пред бъдещето на България-нашите деца.

Фактология:

На 26.10.2010 г. сутринта в 8:00 водейки на учебни занятия дъщеричката си от първи клас в училище “Йордан Йовков” гр. Варна и влизайки през входната врата във фоайето, стоящият пред мен с гръб ученик от 4-ти клас започна да псува по най-вулгарен начин, изразявайки на всеослушание неодобрението си от лошото време навън.

В ролята на съвестен гражданин, какъвто винаги съм бил, аз хванах ученика през лакътя и леко го завъртях към себе си, за да му обърна внимание, че подобни думи пред собственото ми дете и въобще като цяло са недопустими. Когато той се обърна разпознах същия "младеж", който няколко дни преди тази случка ходеше по улицата зад училището и с все сила наричаше свой съученик с вулгаризъм, който по друг начин звучи като "женски полов орган". Обръщам внимание още веднъж в потрес, че това са думи изречени от ученик в 4-ти клас, който е злощастно известен в училище "Йордан Йовков". Конкретната история при влизането в училището продължи с това, че ученикът ми направи жест с ръка, който явно показваше, че ме има за луд и си продължи към класната стая. Опитах с думи да го спра и накарам, да ми обещае, че това няма да се повтаря, но той вече бе заминал.

Случката се разигра точно пред дежурната учителка Филипова, охраната на училището и още няколко други учителки. За моя огромна изненада, реакцията на г-жа Филипова бе шокираща. Същата дама започна да ме убеждава, как детето най-вероятно и то си имало проблеми и не трябвало да му правя забележки, а да съм кажел на нея. Моят отговор към учителката беше, че моята намеса е продиктувана от липсата на всякакво отношение към поведението на подопечните им ученици, включително изказвайки мнение за нейното току що проявено лично бездействие, което пък налага родителите да правят забележки и напомняния относно що е това добри нрави и възпитание. Не бях разбран и както по-късно ми стана ясно г-жа Филипова се е обидила от моята констатация.

В този момент една майка, която дори не беше разбрала възникналата ситуация, засягаща според мен и нейното дете както всяко друго, се обърна към мен да ми се скара, че повишавам тон, с което и нарушавам спокойствието. Отвърнах й, че никой не възпитава децата си и затова се е стигнало до повишаване на тон и тя трябва да обърне също така внимание на ставащото. Ако очаквате, че и тук срещнах разбиране отговорът е – НЕ.

Отидох на работа и в 12 часа след края на занятията се върнах да взема дъщеричката си. Директорката на училището г-жа Костадинова слезе, за да ме покани в кабинета си на разговор относно случилото се сутринта. Аз и отказах разговор в нейния кабинет, като и заявих, че аз нямам какво да крия и желая разговорът да се проведе пред насъбралото се множество родители на двора, където се намирах в този момент. Настоявах на това, понеже смятам, че проблемът с този ученик, както вече казах, касае всички родители. Оказа се, че г-жа Филипова - дежурният учител, е представила пред директорката Стефка Костадинова съвсем друга версия на случката, обвинявайки ме пред нея, че съм удрял ученика, на когото направих забележка, и то отбележете, преди да вляза във фоайето на училището, там където аз все още не подозирах дори за присъствието на въпросния младеж и там, където възпитателката няма никакъв визуален контрол. Директорката се опита да ме убеди, че колежката й била засегната от това, че съм изразил съмнение в нейната загриженост и явно нехайство към учебния процес. Отговорих й, че аз нямам какво да си говоря с нея, а тя като принципал на това училище е длъжна да вземе необходимите мерки за да не се повтаря подобна случка, в която едно гаменче, псува като пиян кръчмар и никой от присъстващите учители не взема отношение. С това този импровизиран разговор приключи.

През цялото време, в което протичаха обясненията между мен и директорката дъщеричката ми се опитваше да каже нещо, но за съжаление там на място не я изслушахме.

Прибирайки се у дома се оказа, че това което има да ни каже детето е още по-шокиращо от станалото до сега и нещо, което директорката скри от нас. Като отмъщение за накърнената й "професионална" чест от моя страна, г-жа Филипова е взела в голямото междучасие детето ми със съгласието на класната й ръководителка и я е завела представете си къде - направо в стаята с четвъртокласниците, там пред големите ученици е била накарана да каже, кой от тях я е обиждал сутринта. Детето ми си е глътнало езика от уплаха и притеснение и не е могла да каже въобще нищо по зададените й пред големите ученици въпроси.

Абсурдно е детето ми да бъде питана подобно нещо, понеже моментално след влизането в училището сутринта то тръгна към класната си стая и не стана свидетел на нищо от случилото се. Още по-абсурдна е грубата и непрофесионална реакция на отмъщение чрез едно малко дете на Филипова, което по собствените й думи, било обичайна практика в тяхното училище, а именно да се водят децата пред други класове и там, изправени като на съд да се търси истината – ужас и позор е поведението на подобни "учители". За капак на всичко, когато отново се върнах в училището, за да поискам обяснение от г-жа Филипова за поведението й спрямо детето ми, тя имаше наглостта да ми каже, че дъщеря ми е потвърдила пред нея, че съм удрял въпросния ученик. Това твърдение детето ми категорично отрече с думите: “Тати, дори да беше го ударил, аз нямаше да кажа”.

В безпомощността си от фрапиращата безумна история, започнала с това да направя забележка като съвестен гражданин на едно невъзпитано гаменче и стигнала до там, че да се ГАВРЯТ с детето ми за да ми отмъстят, се обадих на директорката на РИО – Варна, г-жа Атанасова.

Оттук нататък ще се хванете за главата какво последва. Г-жа Атанасова, бивша директорка на училище, започна да ми обяснява, след като й разказах така, както и сега на Вас разказвам какво се е случило до момента, че аз с поведението си съм се саморазправял (визирайки това, че съм хванал и завъртял псуващия ученик към мен за ръката) и тотално НЕГЛИЖИРА същинския проблем, като ми обясни, че като съм направил това съм настроил учителите срещу себе си! С други думи и г-жа Атанасова се засегна на учителска "доблест" подобно на колежката си. Понеже разговора с госпожата вървеше трудно, имайки предвид снизходителното и "педагогическото" отношение към мен и моите вълнения я помолих за реакция, на която тя отговори, че ще дискутира чутото с директор Костадинова, но в крайна сметка имам право да преместя децата си да учат в друго училище, ако не ми харесвало в това!

Онемях от чутото предложение. Очаквах да чуя всичко друго, но не и че без да е провела собствено разследване на престъпното нехайство на част от учителския състав в ОУ "Йордан Йовков" ми бе предложено да се махна, да не съществувам, за да не бъда повече проблем за нея и за нейните бивши колежки. Също така началничката на РИО - Варна ми заяви, че съм нямал право да правя забележки в училището, а само на улицата, като това било задължение на учителите и аз съм нямал никаква компетенция да се меся. Абсурд след абсурд. България е гражданско общество, а училище “Йордан Йовков” е публично учебно заведение, което по Конституция ми дава право да изразявам мнение и да се боря за добруването на същото това общество по всякакъв законен начин и на всяко място. Излиза, че ако слушаме нейни величества неграмотността и безхаберието, то трябва да си мълчим и да си слушаме песента на колелетата пята от пасмина псуващи и разглезени ученици, насърчавани от бездействието на учителите към още по-големи "достижения" в стремежа си към затъпяване и оскотяване, повличайки ни в общата яма на безнадеждността наречена БЪЛГАРИЯ – "лице" на Балканите и част от ЕС, стояща "гордо" до чистите и спретнати западноевропейски държави, на които иначе така много се възхищават повечето от нашите съграждани.

Принудих се да Ви напиша това писмо с надеждата, че в българското училище все пак нещо може да се промени, ако се дава гласност на проблемите, но и от страх, че днешният конфликт може да създаде проблеми на моите деца, които са съответно в първи и трети клас и им предстои още доста години да учат в това училище.

Източник: http://www.moreto.net/novini.php?n=107144