Идеи за бизнес - 10

Аз бих направила ето такива неща за клиентите:
 

и аз мислих нещо подобно!

незнам какво е имала предвид питанчица но аз пък съм съгласна с нея!
Елементарен пример: иди в някой магазин и искай само да разглеждаш, в момента в който те усетят че няма да купиш и започват да те гледат накриво.
Иди в някое заведение и си седни без да поръчваш и след малко ще получиш неучтиво поканване да си тръгнеш. То даже тоалетната не можеш да ползваш, ако не се клиент на заведението - т.е. да им плащаш и те да имат полза от теб.
Затова недей да казваш че си потресена защото това отношение е навсякъде около нас.
Ако в магазина ми влезе човек и да иска да му вадя и показвам 10 неща и да не купи нищо и това се повтори няколко пъти, ами хич няма да го гледам с любов.

Titina , много хубави неща.

А трябва. Имала съм случай в който възрастна жена идва да пита нещо. Идва, честно ви казвам повече от 10 пъти. Всеки път обяснявах от начало. Бяха ме взели на майтап колегите , ама аз нали имам тренинг като учител не е проблем да обясня. Е тази възрастна жена, явно доволна от отношението към нея доведе сина си. На пръв поглед почти невзрачен човечец, който взе да ме разпитва за работата ни. Помоли да му дадем няколко пъти оферти и сега ние се занимаваме изцяло с експедирането, вноса и износа на стоките му, който повярвайте са много.
Ако не бях се отнесла така с майка му и с него, мислите ли, че този господин би ми поверил тази работа. Едва ли.
Никога не преценявайте хората по външен вид, не знаете в кой храст е скрит заека.

Права си.
Аз още нямам започнат бизнес с магазинчето, но визирах моя приятелка, която има магазинче за дрехи. Та при нея все идва една жена  и всеки път я кара да и покаже поне 5 дрехи, гледа ги , чуди им се и си тръгва. И така от доста време. Е, ми моята приятелка вече като я види и още от вратата само където не й казва да си ходи, но май скоро и това ще стане.

Остави, излишно е да обясняваш.
Ако се върнем към еврейските правила - тази седмица отворих новият си голям детски център, който повярвайте ми е мнооого голям. Първите четири дни всичко беше безплатно. През ръцете ми, тези на мъжа ми и момичетата ми минаха 2500 деца, можете ли да си представите какво са 2500 деца? По 100 на час - обувай, събувай, приемай, посрещай, запознавай се с лично, накарай го да се чувства специален... След като от един месец си спал по 4 часа на денонощие. Направо се чувствах убита и се чудех имаше ли смисъл да го правя по този начин. И нямах нито един лев в касата си. И тогава се сетих за еврейското правило - Трябва първо да дадеш, за да получиш.
Ще получиш точно толкова, колкото дадеш.
В бизнеса не е по-различно от живота.
Само че трябва малко мозък да го разбереш.
Иначе може и да си тропкаш с краче и да си мреш на инатчето с кой искаш да работиш и с кой не.
Ноооо разбира се, аз съм "великата" и отдавна нямам нужда никой да ми се моли за каквото и да е, най-малкото за да остана в идейната темичка.
Титина, като твоите случка с бабата имам много.
Опитвам се да науча хората си, че клиентите са си клиенти и ако мислиш, че за нещо не са прави, то ти си го предизвикал било в организацията си, реакциите си  и тн т, опитвам, опитвам, обаче не всички приемат. Хубаво е че вече има някаква светлина в тунела. Има страхотно интелигенти, умни и амбициозни деца, които не са обременени с комунистическия селски манталитет.

И 10 сентс не си права за италианците - да, те може да ни прекрачват личното пространство, но в работата си са изрядни. Сестра ми, знаеш от години е там, и като си дойде тук, хем моите момичета са страхотни, гледа, гледа, пък каза - леле, тука половината са за трето писмо.

И аз работя по идеята за подаръци по поръчка-правя почти всичко-от малки сувенирчета до картини и дори декор.Само че тук има едно неудобство-клиента се сеща за подаръка в последния момент,а за изпълнението на една поръчка се изисква някакво време.Иначе това е нещо интересно като идея и със сигурност е по-атрактивно от китайските стоки с които е залят пазарът.

Ние от години правим нещо съвсем друго. Клиентите ни получават електронни картички, а всички пари предвидени за този вид реклама отиват за един дом за деца ( това е отразено и в мейла към картичката). Много от клиентите ни също се включиха в тази инициатива.

Принципно съм съгласна с Titina, че човек не знае откъде може да дойде полезен контакт и винаги трябва да е учтив с всички, дори когато изглежда, че искат да му скъсат нервите с мотаене, без да купят нищо. И аз мога да дам много примери, когато от такъв човек е дошъл полезен контакт.

Но и аз съм имала клиенти, на които ми се е искало да им кажа да не ми се мяркат никога пред очите. Един такъв след като му направих 2 сайта и един куп рекламни материали, заради който съм работила и през нощта, примерно когато се сети в неделя вечер, че иска рекламни плакати за изложение във Венеция и самолета му отлита в понеделник в по обяд - цяла нощ съм висяла в печатницата да проконтролирам, че ще пуснат неговите плакати, а не нещо друго, което им е по план.  Две денонощия правихме с един от програмистите презентация-уебсайт за представянето му във венеция, което качихме на дискове с опечатана реклама отгоре, и това трета нощ, преди историята с печатницата. Отделно му изработих един куп рекламни материали, включително сутринта в деня на полета му правих презентация и му записвах дискове... и същия този екземпляр започна да ме изнудва да не ми плати (аванса беше 50% и по онова време работех на доста ниски цени), защото му било скъпо... После започна да иска сайт за трета от фирмите си, но, защото вече ми бил платил за два сайта, третия трябвало да му е безплатно, не ми плати и за дизайните, които му направих и изпратих (после видях, че е използвал идеята да му направят сайт от друга фирма), започна да ми звъни дори през нощта да ме обижда и какво ли не... И тогава отговарях учтиво, въпреки че отвътре ми кипи още като се сетя за него.... На този всички следващи запитвания се постарах офертите ми да бъдат неприемливи, като завиших цените десетократно, практически не съм му отказала, просто му показах, че е безкрайно нежелан, да ходи да тормози конкуренцията....

10 c's споменава нещо, което и мен ме впечатли много, откакто живея в Италия. Тук са много безцеремонни към клиентите си. Особено в Рим дори се гордеят с лошото обслужване. Гледала съм филми, в които представят ресторанти, където хората ходят, за да бъдат наричани с обидни думи - италианците го намират за забавно... Мъжът ми каза, че наистина има такива ресторанти и че по принцип е имало програми за насърчаване на любезността на хората, заети в услугите, особено в публичния сектор, но всичко е било обречено на провал - на италианците просто така им харесва... Тук наистина никой не работи дори минута в извън работно време, за сметка на това закъсняват с отварянето или си тръгват по-рано, имат безкрайни обедни почивки, имат дни в които не работят, без да считат за необходимо да уведомят клиентите си, през август е трудно да намериш отворен магазин или фирма... и какви ли не още странности, които за мен все още е трудно да приема... Една госпожа с бизнес като 10 c's бави 6 месеца два костюма на мъжа ми, че и се сърдеше, че била много заета и затова не са готови (имам подозрения, че костюма, с който сина му беше на сватбата ни изчезна след като го занесохме в нейното химическо, но понеже никой от нас вече не си спомняше кога го е виждал за последно, се отказахме да спорим с нея). Същата госпожа по разни поводи съм я виждала непрекъснато да пуши пред магазинчето си или да клюкарства в съседния фризьорски салон, където ходя и аз.... Но пък тук почти винаги ти казват "Благодаря!" - дори само да си влязъл в магазина им, и особено ако купиш, докато в България ние казваме "Благодаря!" когато ни подават покупката или ни връщат рестото, евентуално придружено с касова бележка....

Все пак си мисля, че човек трябва да има принципи, които да съблюдава не само в бизнеса, но и в частния си живот (иначе може да стане грешка някой път). Да си винаги учтив, дори когато не ти е приятна компанията - винаги можеш да се оттеглиш без да създаваш конфликт. Да отговаряш винаги на телефона или да насрочваш обаждате за по-късен момент, когато не ти е възможно да говориш и да спазиш тази уговорка. Да се обаждаш винаги, когато не можеш да спазиш дадена уговорка, за да насрочите нова дата или условия. Задължително, дори да имаш най-основателните причини на света, за да не го направиш. И най-неприятният разговор е за предпочитане пред неизвестността и мълчанието, спестяваш си недоразумения и главоболия в бъдеще. И даваш възможност на другата страна да си направи плановете, независимо от конкретната пропаднала уговорка. Това с боледуването е деликатен момент за малкия бизнес - от една страна, ако работиш сам, не можеш винаги да си на линия. От друга, фирмите са юридически лица, те не боледуват, нито имат деца, родители и прочие хора, заради които може да ти се наложи да се отклониш от работата си. В този смисъл, когато представляваш фирмата си, трябва да се погрижиш някой да те замести, докато си в невъзможност да обслужваш лично клиентите. Иначе ще си потърсят друг доставчик... Ако се замислите, дори когато си служител, си длъжен да се обадиш на шефа си, ако си болен или поради друга причина не можеш да отидеш на работа. Нищо не се променя когато сам си си шеф - фирмата не може да затвори, нито клиентите ти да си зарежат бизнеса, за да чакат ти да се върнеш да ги обслужиш... Затова твърдя, че основните принципи трябва да са валидни и в личния живот, и в бизнеса, няма съществена разлика освен в количеството и типа извършвана работа, както и отговорността, която носиш.

aaa, аз не съм казала, че не са изрядни
(какво е трето писмо?)

+ това аз не говоря за безцеремонност, а точно за граници. всеки си знае мястото и има респект м/у 2те страни. Но няма страна, която е безправна, т.е само клиента да има право, това исках да кажа.

Предполагам, че е писмото с което те освобождават от работа. То и в България е така - 3 нарушения ( отразени с писмо до теб) и те уволняват дисциплинарно.

''клиента винаги е прав'' това е голяма глупост,  клиента винаги има право да му бъде решен проблема , а не както се тълкува че е прав за всичко
а по другата тема - всеки ден  по няколко пъти през магазина ми минават двама ''хамави'' и ми задават едни и същи въпроси , ей така мине жената ,след 10мин мъжът , те двамата нямат нищо общо по между си , след час два това се повтаря и така и аз всеки път търпеливо им отговарям едно и също - голямо каляване на нерви

Това, което предполагам, че е подразнило сестра ти е, че много народ вършат работа , дето може да се върши от по-малко. Мен това  ме впечатлява у нас - всеки магазин с по 2 продавачки + собственик ( или 2 сервитьорки за 5 маси). Нашето кафене сутрин има поток от може би 100-150 души м/у 7.00 и 8.30. Обслужват ги двама баристи.
+ всяко капучино и кафе макиато е украсено с ръчна картинка ( ключ сол и подпис). Големи са факири.
В кафенето до нас в София, където потока е 100 кафета на ден има поне 5ма души персонал.
Голяма разсипия на човешки ресурс. Сигурно затова безработицата в София три процента и половина.

то разсипията е на много неща, ама нейсе
винаги съм била на принципа по-добре малко хора за много пари отколкото много хора за малко пари
но истината е, че няма и няма обучени и качествени хора
търся си управител и не мога и не мога да намеря.
пък не искам много - само да си вдига телефона и никога да не ме лъже и да ги приема малко от малко лично нещата, но не мога да намеря и не мога. а не е като да не мога да подбирам хора.

Фразата "Клиентът има винаги право" може да се прочете ето тук какво означава, каква е идеята и историята ѝ.
http://www.phrases.org.uk/meanings/106700.html
Тя адресира вменяването на чувство за специалност у всеки клиент, не бива да се разбира буквално.
"Клиентът има винаги право"  поне за мен не означава компромис с моите лични и професионални стандарти, в името на някакви пари. Още по-малко означава сервилничене или преглътване на думи и действия на някакви идиоти, а такива сигурно има. Виждала съм продавач, който гони клиент от магазина си , виждала съм собственик на бар, който не иска определени клиенти в заведението си сутрин. И понеже не може да ги изгони с цени ( те така или иначе са еднакви, на кафето имам предвид), намери начин да ги премести с отношение. Не им искаше парите на всяка цена, има си таргет, човека.
Това на теория де, засега моите хора се държат много прилично:)))

Тия кутийчици с бонбонки ми харесаха много:)