Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза! - V ЧАСТ

Такива тъжни работи пишеш, а ме разсмя! Прав си и все пак аз си мисля, че до голяма степен това е въпрос на осъзнат избор, а не на "стечение на обстоятелствата". Струва ми се, че има малко повече поза в тази сериозност, отколкото драма.

Хората искат емоции, искат да усещат повишаващото се ниво на допамин и серотонин с мозъка, харесва им. На теб също. И няма разлика в емоциите преди и сега, химията е една и съща. Променили са се средствата за предизвикването им и са се умножили възможностите.

а дали не сме се пристрастрастили повече към действието им?

http://love-aholic.com/2010/12/dopamine-addictions/
Допаминът е хормонът на пристрастяването и зависимостите. Всички вещества, дейности, хора, всичко, което „събужда тръпка” в нас, може да доведе до пристрастяване и зависимост. Компулсивното хранене, шопингът, трупането на пари, безразборните сексуални връзки – всички те повишават нивото на допамина в мозъка ни.

пристрастяването към ефекта им е основно движещо колело.
представи си да не се влюбваш или да не ти се иска да правиш секс или да не те радват успехите и придобивките в твоя живот....

а какво става с баланса? всяко полезно нещо се превръща във вредно, когато се прекали с него.


http://www.belchohristov.com/592.html

мисля, че в някоя тема бях писал за един експеримент с плъх.
сложили му електрод да стимулира центъра на удоволствието чрез натискане на бутон.
плъхът открил логиката и започнал да го натиска докато не умрял от глад и изтощение.
и с хората става нещо такова, пример - наркоманиите.

та съм съгласен за баланса, трябва да го има. иначе лошо.

БориСе просто е гледал онзи ден пак "Боговете сигурно са полудели" и пак се е трогнал от двете бушменчета и татко им на финала. Жалко, че нямам подръка снимки от последните кадри.

То е ясно, че техният допамин, адреналин, серотонин и пр. печелят по точки пред тези на "боговете".

Както казах в предния поуууст - битието определя съзнанието. Ма и гените, де  

ПП
Изтегли си филма и гледай пак
http://www.btv.bg/comedy/videos/video/644688272-Bogovete_sigurno … o_bTV_Comedy.html

Няма как да не получа доза от твоя поуууст, но не съм го гледал скоро. Иначе много го харесвам. Рядко приятен филм. Ще го изгледам пак като имам възможност. 
Това ме навежда на следващият въпрос. Може да ме упрекните, че не съм прави и вероятно ще е така, но защо не правят сега подобни филми? Явно нуждата от по-високи дози определя търсенето и предлагането на филми с тежки сюжети. А аз искам да гледам филми, които да не ме натоварват излишно. Да разпускам като ги гледам, а то сега все някакви супер тежки драми. Сигурен съм, че съм пропуснал някакъв подобен филм. Подхвърлете някой за идейка още.

Тезата ми беше, че емоциите са като цветовете, като миризмите, като усещането за опасно и полезно, за добро за нас и лошо за нас...
Емоциите са закодирани в програмите ни и осигурени в организма ни (чрез генома ни, оттам - с мозъчните центрове и анатомията ни, която ги произвежда чрез съответните органи и вещества), за да регулират действията ни, с които да се предпазваме и противодействаме на разни враждебни и опасни за нас фактори от околната среда (вкл. от другите индивиди). И да се стремим към фактори, които са полезни за нас.

Цялата система на осигуряване на емоциите от организма (закодирана в гените) е своеобразен автопилот за организма на ниво психика. аналогично на защитите на организма на ниво физика (способността на организма за самосправяне с инфекциите, самовъзстановяването след наранявания и т.н.)

Основното в кода на емоциите е да ти е хубаво това, което ти е полезно, да ти е кофти това, което ти вреди. При плъха с външна намеса е бил прецакан автопилотът му.

Нещата не тръгват от нас (самосъзнанието ни) към емоциите, а обратно.

Двете основни неща за оцеляването на човека - храна и секс, са гарантирани със закодирани в програмите ни съответни, свързани с тях емоции. Те се струват приятни на организма и чрез тях той да иска да яде и прочие.
Тези неща - храната и сексът (а не емоциите, свързани с тях), могат  и да убият човека, разбира се. Но и за това има предпазна "емоция", известна под името "байгън"...  
... Библиография "Голямото плюскане"  

ПП
Това, че самосъзнанието ни си позволява да ровичка в автопилота на емоциите ни и да си ги "поръчва", когато разбере как може да го направи, като нищо може да е свързано с онова "дърво на познанието", което е било причина за изначалната грешка в програмите на всеки от нас. Т.нар. "първороден грях".

Хм, аз си мислех, че като говорите за емоции имате предвид най-висшето им проявление - любовта, а вие тука нищите елементарната природа на животинския инстинкт у човека. И какво - еволюцията (или Програмистът?) е отсяла първичната, спонтанна проява на неконтролируемo желание за копулация като съвършен метод за оцеляване? Съмнявам се. Ако беше така, щяхме да стигнем до развитието на кафявата (немска) хлебарка и да си останем там. Изключително устойчив вид!

За какво ни е да чувстваме, да страдаме, да изпитваме нежност, да обичаме, да мислим... За дa харчим залудо излишна енергия?
За какво ни е разум на нивото, което притежаваме, изобщо?

Някои събития, които се случват в последно време (или просто аз анализирам повече, откакто следя тази тема) ме карат да си задавам същите въпроси като горица (последно- на 9-ти и ужасът, който бележи тази дата). Цялата тази емоционалност бавно, но сигурно ни води към самоунищожение.
Или е бъг в системата, или има някакъв дълбок замисъл, който не можем да проумеем. Може би и не трябва?! (ха, току-що прочетох какво пише Холо за дървото на познанието).
Храната предхожда секса, но второто има продължение- най-силният инстинкт у човека- опазването на собствените гени.

Напротив - казваме, че "най-висшите проявления" на емоциите (тези при човека напр.) са същото, каквото са "не най-висшите" (тези при хлебарката напр.). Първите са за ниво психика, вторите - за ниво физика.

Приемаме, че хлебарката няма самосъзнание. И има "не висши" средства за саморегулиране.
А човекът има самосъзнание. И неговите "висши средства" регулират именно самосъзнанието му така, както "не висшите средства" на хлебарката регулират "не висшите" работи при нея. (Същите "не висши" работи ги има и човека на неговото "не висше" ниво - физическото му съществуване. Но просто той си има и друго ниво, за което също му трябват аналогични регулатори)

Психическото се регулира по същия начин от заложени в генома регулатори (чувства), както  се регулира физическото от заложени в генома регулатори (инстинкти).

Естествено, не можем да сме сигурни, че хлебарката няма чувства. Напротив, аз поне изобщо не съм. За някои видове животни обратното е повече от очевидно, дори за птици.
Напоследък, покрай филмите на хлапето (научно-популярните, де, не "Рио" и пр.  ) виждам все повече колко много си приличаме с всички останали животни. Като бях като него това не ми е минавало през ум. Той обаче е много против като му казвам, че животните ми приличат на омагьосани хора (доказателства за което има в тонове литература - почти всички приказки за деца и за възрастни)

Връщам се. Още докато го писах това горе, видях че нещо не му е у ред. Чувствата при човека са съвсем същото като това, което си имат животните, само че човекът го осъзнава.
Така е по-прегледно май 

Любовта при човека е функция на разума, не само на вродения му сексуален инстинкт.
Можеш да обичаш някого цял живот напук на всякаква логика или теория за оцеляване и приспособяване на индивида; без да имаш възможност да си с него физически, без да искаш на всяка цена да създавате заедно поколение, за да си култивирате гените; без да очакваш каквото и да било развитие на взаимоотношенията ви. Удоволствието да идва от това, че си имал късмета да срещеш този човек в живота си и оттук нататък е достатъчно да знаеш, че е жив и здрав и се чувства добре.
Нарича се безусловна любов.
Сега ще ми кажеш, че това е едно от онези "отклонения". Няма да споря, за което.  

Да не искаш да кажеш че "любовта" е прерогатив само на човека?