- Публикувана: 29 окт. 2010, 11:01 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2010, 14:49 ч.
Листопад (Yaprak dökümü) - Тема 48
Да ви кажа, че на мен ми дотегна все Лейля да е нещастната, да е пренебрегнатата и да ощетена от живота 
Искам поне малко щастие и на нейната улица 
Искам поне малко щастие и на нейната улица И аз на моменти съм била на мнение, че сама си проси това, което й се случваше, но сега на съм на вълна ,,мъка ми е за Лейля,,
Като видях и Неджля как я подмина при джамията и явно показа, че не желае да има нищо общо с нея, ами дожаля ми за девойката 
, нали си е винаги нещастна.Понякога има хора, които са така увлечени по някого, че дори той да ги дърпа към дъното, да ги наранява и да ги боли, те пак са с него. Аз познавам такива жени и не мога да си го обясня също като теб, но явно е нещо по-силно от тях. И не могат да го преодолеят или да го загърбят.
Понякога има хора, които са така увлечени по някого, че дори той да ги дърпа към дъното, да ги наранява и да ги боли, те пак са с него. Аз познавам такива жени и не мога да си го обясня също като теб, но явно е нещо по-силно от тях. И не могат да го преодолеят или да го загърбят.
В началото Оуз много нарани Лейля, но и тя не се поболя само заради него...
Но затвора го промени много, и то изцяло към по-добро, и сега той е доста по-различен от преди, както и отношението му към Лейля сега е съвсем друго.
В момента проблема на Лейля не е Оуз, а Али Ръза. Принудена е да избира м/у мъжа, когото обича и семейството си, защото не Оуз, а баща й я постави в такова положение. Няма да й е лесно занапред.
Лейла заслужава щастие,според мен
Според мен, грешката на Неджля беше доста по-голяма, от тази на Лейля. Лично на мен двойката Лейля- Оуз ми е най-интересна.
Развитие???
Това да се въртиш в омагьосан кръг не е развитие, а малоумие... Това е като мишката , която върти колелото и си мисли, че стига до някъде, а всъщност стои на едно място. Да, но мозъците на Лейля и Оуз би трябвало да са доста по-развити от мозъка на опитната мишка. Мен всъщност ме е яд, че Лейля не успя да прояви малко себеуважение и затъва все повече и повече в дупката наречена Оуз. Харесвах самоуверената, усмихната и лъчезарна Лейля, която беше сгодена за човек като Назми.
Аз все си мисля, че истинската любов окриля и те кара да се усмихваш на света, че любовта не е вечно страдание (що сълзи и сополи проля това момиче, може да напълни Босфора).
И съм убедена, че, за да можем да обичаме истински човека до нас, би трябвало да се научим да обичаме първо себе си, да имаме реална преценка за достойнствата и недостатъците си. Лейля е абсолютна мазохистка, тя е приела вечната роля на "нещастница" и сама се въвлича все по-надолу?
Вълнуваща двойка??? Оуз и Лейля??? С празния и лишен от всякакво чувство поглед на Лейля? С дървената поза на абсолютен пън - дори, когато я прегръща и целува "любимият мъж"? С флегматичните движения, все едно е вечно дрогирана? Винаги създава впечатлението, че насила е с него - никаква тръпка, никакъв живец. Едва ли има мъж, когото можеш да задържиш с абсолютната апатия, която показва Лейля.
Това да се въртиш в омагьосан кръг не е развитие, а малоумие... Това е като мишката , която върти колелото и си мисли, че стига до някъде, а всъщност стои на едно място. Да, но мозъците на Лейля и Оуз би трябвало да са доста по-развити от мозъка на опитната мишка. Мен всъщност ме е яд, че Лейля не успя да прояви малко себеуважение и затъва все повече и повече в дупката наречена Оуз. Харесвах самоуверената, усмихната и лъчезарна Лейля, която беше сгодена за човек като Назми.
Аз все си мисля, че истинската любов окриля и те кара да се усмихваш на света, че любовта не е вечно страдание (що сълзи и сополи проля това момиче, може да напълни Босфора).
И съм убедена, че, за да можем да обичаме истински човека до нас, би трябвало да се научим да обичаме първо себе си, да имаме реална преценка за достойнствата и недостатъците си. Лейля е абсолютна мазохистка, тя е приела вечната роля на "нещастница" и сама се въвлича все по-надолу?
Вълнуваща двойка??? Оуз и Лейля??? С празния и лишен от всякакво чувство поглед на Лейля? С дървената поза на абсолютен пън - дори, когато я прегръща и целува "любимият мъж"? С флегматичните движения, все едно е вечно дрогирана? Винаги създава впечатлението, че насила е с него - никаква тръпка, никакъв живец. Едва ли има мъж, когото можеш да задържиш с абсолютната апатия, която показва Лейля.
Вълнуваща двойка??? Оуз и Лейля??? С празния и лишен от всякакво чувство поглед на Лейля? С дървената поза на абсолютен пън - дори, когато я прегръща и целува "любимият мъж"? С флегматичните движения, все едно е вечно дрогирана? Винаги създава впечатлението, че насила е с него - никаква тръпка, никакъв живец. Едва ли има мъж, когото можеш да задържиш с абсолютната апатия, която показва Лейля.
) А дървената поза на пън беше, защото знаеше, че е грешка да бъде с Оуз, но желанието беше повече от разума. На мен много ми хареса тази сцена и ми беше наистина вълнуваща. Това не мога да го кажа за нито една друга любовна сцена във филма.Също искам да добавя, че Оуз ми беше много притивен в началото като мамеше двете сестри, направо не го издържах. Започна да ми става симпатичен едва като реши да се поправи спрямо Лейля. Много романтично беше, когато следеше Лейля и се ядосваше, че е с Назми. Май Оуз най - добре играе
