СЕПТЕМВРИЙСКОТО дете ще боядисва яйчице:-))

цоооп, не ви изпускааам 

Ееее, Нелка, браво. 
Само това ли ще ни кажеш? 
Пиши повече де. 

 
Целувки и прегръдки (Искрени!), Иринка!
Добре сме. Заедно, здрави, с покрив над главите си, имаме какво да ядем, можем да играем и да се наслаждаваме на живота. Бизнесът върви и се развива. И в най-смелите си мечти не можех да се преставя такова стечение на обстоятелствата....  Всяка свободна минута е за Ляли (както той се самонарече), и затова рядко ползвам компютър, нет и всичко друго. 
Не се забравяме, а и това не е малко! (нямам търпение да се запозная с повечето от вас, независимо от това - кога би се случило това  ).
Целувки,   

Хаха, а Ради е ЯИ. 
Радвам се, че сте добре и, че бизнесът върви. 
Радо е станал голяма панта. Много е палав, а изглеждаше кротък като по-малък. Вече всичко разбират човечетата.  Говори страшно много, с много дълги изречения. Само малко си е още по бебешки, ама ние вкъщи и в яслата всичко си му разбираме. Много обича да играе с пластелин. Направо му е страст. И да се гушка.  Гърне - тц. 

Пластелинът ми е цел, но домашния - ще го опитаме скоро. Гушкането за мен си е естествено, необходимо и наложичтелно. Гърне и подобно - когато - тогава 

Домашният е много готин. Един такъв мекичък. Голям кеф е да си го мачкаш. 

Фукате ли се?! При нас това с прегръдките и целувките е в сферата на научната фантастика или поне в тази на добрите пожелания... за някога, в бъдеще. Вреждам се само, когато татко й ми я подава с хавлията от банята. Хич не й се нравят, нищо че процеса е естествен. Пластелина, маркерите и кубчетата са ни фаворити на нас. И Шрек, ах този Шрек, едвам я изстъргвам от стола за да я изведа да играе. Като латерна е. Говори дори и като спи, но свързва все още само до три думи. С гърнето и ние сме до кривата круша. Явно реши, че докато киснее на гърнето пропуска далеч по-значими и интересни неща. 

Нелка, Иринче, радвам се, че наминахте!
Нели, чудесно е това, че ви е потръгнал бизнесът! 

Иринче, и Галя е голяма калпазанка! Много ми е добричка, но в същото време обича да си прави каквото иска...много е шугава.

Пластелин все още не съм се решила да й дам. Ти домашен ли правиш?

Raffaella, не ще да се гушка Бесотаната, значи? Напълно те разбирам защо ти е мъчно, ама....пусти темперамент, нищо не можеш да направиш. Може би ще й дойде друг период след време.


Галето е болна сега. През седмицата подкашляше без хрема и температура, но вчера вечерта изведнъж вдигна 38.5. Започна с обилна хрема и кашлица. Сложих я да спи с температура, но не можеше да спи добре. След парацетамола се успокои и заспа до 6 часа. Днес през деня я свали от само себе си, вечерта пак вдигна. Радвам се, че почти не кашля. Дежурната педиатърка я прегледа, засега няма нищо тревожно, гърлото е леко зачервено. Надявам се да се подобри утре!

Миленче, бързо оздравяване на Галето.  
Давам му всякакъв пластелин на Радо. И обикновен, и плей-до. Домашен съм правила преди, когато Ради още беше бебе, за Павел, по негово настояване. Доброволно не ми се занимава. Нямам нищо против и другия. После мием лапичките.  
Рафи, някои деца /а и хора/ са си такива, уви. Павел например, още не говореше като хората и всеки път, като го гушнех, ми казваше до' 'скам /долу искам/ и точка. Абсурд е да го целуне човек и сега.   Иначе е прекалено чувствителен и той, но външен израз  - не. /бащичко  / Симеон още ме прегръща и целува.   Радо е галюшко също. Навярно и такъв ще си остане.

Здравейте!
Бързо да драсна, да поздравя и да пожелая бързо оздравяване на всички болни, последно видях, че Галето е болничка, да оздравява  .
Мила в петък сефтоса яслата (благодаря на Суити  за сърдечната подкрепа), горе долу добре, плакала е, когато искали да й сменят памперса и да й слагат лигавник - категорично отказва. Засега около седмица ще ходи до обяд. Но май не е много ентусиазирана.
Обожава влак, само за влакчета говори, каня се да й направя кратка екскурзия от централна гара донякъде. Забламосах я веднъж с метрото та и него мислих за влак. И от църквата се впечатли и обича да ходим, да палим свещи. А и бръмчи като батко си - като количка и подобни. Мъжко момиче ми се очертава тя.
Спи следобед 1-2 часа, но има и дни в които пропуска. Заспиването ни е трудно както винаги.
Баткото е с яка хрема, вирусно било, ще е вкъщи. Очаквам включване и с Мила, дано я пропусне де .
Хубав ден, и до скоро!   

Ехе, много пусто тука  , то не че и аз съм се разписала кой знае колко, де 
Първо, по анкетата:
1. Спи по около 2ч следобед, това в яслата. През почивните дни вкъщи спането е малко по-трудно, защото батко му не го оставя да спи. Закачат се, хилят се. Ако успея да ги разделя в различни стаи, заспива, но и разделянето е трудно.
2. Яде всичко и по много. Това пак в яслата. Вкъщи и двамата нищо не ядат вечер. Евентуално мляко и плодове. В повечето случаи Оги е гладен и му се хапва или започва да яде, но като види батко си, че не яде, бута и той чинията.  Отдавна съм приела факта, че вечер рядко хапват нещо готвено, та не се впечатлявам особено.
3. Артист е... голям. И това пак заради Виктор. Имитира всички негови жестове, мимики, плач. Научи се и да разиграва театър покрай него. Интересното е, че неща, които Виктор прави и ме ядосват, като ги видя в изпълнение на Оги само ме разсмиват.
4. Зъби... нямам си и идея колко има.

Общо взето, вкъщи продължава да е пълен цирк. Дивеят, щуреят, енергия в излишък, която никога не свършва. Любимите занимания на Оги са да скача, да бяга, да прави кълбо напред, баща му да го премята във въздуха. Чакат си двамата на опашка, а той горкият остава без ръце, че не са леки вече. Обичат да се засилят, да скочат и да се приземят на колене на пода. Това направо върху паркета или теракота. Как не ги заболяват коленете не знам. Чуват се само въодушевени възгласи "Ооууу!" и хайде пак отново. Това е придружено с невероятно кълчене на цялото тяло и всякакви маймунски физиономии. Олелията продължава в банята. Дотолкова са въодушевени от магариите си, че дори там не спират да се халосват - търкалят се по пода, скачат и падат върху плочките. Някакви маймунки от цирка си отгледждам вкъщи. И както хубаво си играят, току се сдърпат за нещо и започнат да се налагат. Малкият пък хич не си поплюва. Виктор по-рано търпеше да го бият и не отвръщаше, но сега взе и той да налита. И както са се хванали за гушите, току се запрегръщат и разцелуват.
Огнян е в някакъв период на нощно будене, вече 2 месеца. Събужда се и се почва "Мама, тати". Съответно го вземаме в нашето легло, но обикновено и Виктор се буди и довтасва. Сомнабулстват двамата нощем и кръстосват из апартамента. Само, че спалнята ни е малка и четирима не се събираме. Налага се някой, обикновено баща им, да се премести в кухнята на дивана, а аз се гушкам с двамата юнаци. Дано му мине скоро, че ми писна да шляпат посреднощ по коридора.

ехо, идваме и ние да се разпишем

стон, всеки път те чета с голямо удоволствие. подвизите на двамата ти юнака са просто впе4атлеващи, въпреки 4е не си го пожелавам  нямаше да го преживея 

суит, дано Галето се оправи бързичко 

Бора, бързо и лесно адаптиране на Мила. След време няма да искат да си ходят от градината. Онзи ден, когато ходих за Ивка от долния етаж, където е градината се чува следното: "колко пъти съм ти казвала да не бързаш да ме взимаш "   
 рисували децата листа и лепяли отгоре истинки, а майка му дошла и развалила кефа 

Juli, Ивка да е жива и здрава и тя е голяма досадница  рядко се тръшка и реве, а застава и запо4ва да намила едно и също до припадък. Не може да чака и секунда - всичко тр да става на момента. Когато е жадна: "Маче, да" и това се повтаря докато не се изпълни желанието й. Ве4ер цяла процедура по приспиването: ''да", "ко",'бу чоа", "патьо", "болю''...т.е иска вода, сок, сложи ми чорапите, свали ми чорапите, пей петето, пей балона...  и не заспива докато не се изпълни и повтаря до забрава и какво ли още не...

ина4е сме добре. ДЧНД ве4е запо4на 4 седмица без да е боледувала. спря да пла4е, когато я вимам ве4ер, храни се, спи по малко, спря да се напишква в леглото. Госпожата каза, 4е не се е отпуснала напълно в игрите, но има голям напредък. А това, което правят там явно мн я впе4атлява, зашото го прави вкъщи - нарежда всичките си гумени играчки слага пред всяко чашка и чинийка и започва. Сипва тай, мако, кус /кус-кус/ и вика"аж" /яж!/ размахва пръст и има говори, пее им 
отделно с нея имаме репертоар от около 20 песнички, които си пеем всеки ден. Сега е нау4ила и нови от градината, които й харесват. Щом свършим с нашите запо4ва с непознати за мен думи, мелодия и стъпки да пее, и настоява да пея след нея. И познайте как се сърди, когато види, 4е, колкото й да се мъ4а, не мога, понеже не ги знам... 

от в4ера се опитва май да се разболее. Кашля по  малко, рядко и анеми4но. Иначе е добре. и така... има и още и оше... но няма да досаждам пове4е

лек  и усмихнат ден на всички 

Чакайте сега и аз да ви разкажа какъв екшън се разигра у дома тази вечер. Наша Бесотана хрупа шоколад и гледа Шрек и ние с татко й решаваме да пушнем по една цигарка на терасата. И изневиделица Дребосъка влетява, хваща дръжката на вратата... и щрак! Ние отвън тя отвътре... заключени. Молим я, показваме й как да отвори вратата ама детето неще. Тръшна се на земята и реве колкото й глас държи. Мисли, че не искаме да я пуснем. Мъж ми я увещава да хване вратата, аз замервам прозореца на комшиите с щипки. Детето изчезна, моя мъж се катери по покрива и търси отворен прозорец, да ама няма! Връща се пробва да разбие стъклото на вратата с метален лост, обаче неподдава. Виждаме съседи в отсрещната кооперация пушат на балкона, та им викнахме да звънят на сина на мъжа ми да дойде да ни отвори. Детето идва, обаче се оказва, че има ключ от вътрешната страна на вратата... и съседите са изпушили цигарите та не можем да ги накараме да звънят на ключар... Моя мъж пак покатерен на покрива и о, чудо капандурата отворена. Звъни на ключар ама ще дойде след два, ДВА часа! Не става, ние не знаем какво става с малкия Бяс. Тати тича по покрива и с дружни усилия успяваме да  изкъртим балконската врата. Маги напишкана, с мокър от дъвкане ръкав на блузката седи гушната в кучето... и гледа Шрек! Вече никога, ама никога няма да излизам на терасата без телефон и ключ за входната врата.  Такива мити работи у наше село. 

Малееее 
Гуш! 

Хаха, благодаря, Ирински! Сега много ми е смешно, ама преди два часа сърцето ми щеше  да изкочи, че и инфаркт нямаше как да получа, нали дете имам, няма кой да ми го отгледа.

май май, стискам палци на Ивка да й се размине боледуването и да е здрава за напред.

стон, много забавен разказ. Сигурно, макар и изтощаващо е страхотно да имаш две малки хлапета у дома.

Суити, Галка здравичка ли е вече?

бора, бързо и лесно адаптиране на Мила в яслата. Много да се забавлява там.