
Мойто чадо голяма истерия е станало напоследък. Преди не беше така, вечер особено е ужас. Аз съм до 8 часа на работа и майка ми го води в нас, той не иска да се прибира и се започва едно тръшкане, тропане и пищене, не съм виждала такова чудо, но от 1 седмица му е редовен номер. И преди можеше с нещо да му отвлека вниманието, давам му телефона, пускаме любимо филмче или нещо го забаламосвам друго, но напоследък не и не, крещи до посиняване. И не ми дава да го взема да го успокоя, ами ме блъска и ме налага с юмруци. Абе въобще е станал много войнствен напоследък, преди ми се струваше по-кротичък, но напоследък се опитва много да се налага и да ни командва. Ако не иска някой да стои в стаята му отваря вратата, носи му якето и го блъска да си ходи, абе ужас
И едни бели прави, вчера докато се обърна ми отворил лак за нокти и си маже по ръцете
, после пък отиде да си разглобява леглото, отвинтва едни гайки и си ги тъпче по джобовете, абе с по-топлото време нещо се отприщи в мойто дЕти.
първо беше делфинче, а после голям делфин
В4ера докато я прибирах от яслата видя един човек да рови из кофите и изклю4ително изумена и сериозна се развика:"А, а тоз ко паиш а бука?" 
/ 

Висял е само на кожа от към горната част-коста също е била прерязанаДобре,че е бил мъжа ми та е успял да откърти ламарината и да спаси каквото е могло.Мъжа ми е тичал до Болницата облени двамата в кръв и чак му станало лошо от бързане и му давали вода.Аз докато дойда от работа детето вече го оприраха.Страшното беше ,че не се знаеше дали ще се срастнат двете части и ще тръгне кръвообращение и дали няма да се наложи ампутация на снадената част.Изживяхме голям шок,а най-мъчно ми беше за детенцето ми,че му се случи такава беда.Добрата новина е,че пръста е розов вече ,има кръмообращение,но не се знае дали ще го сгъва.Става въпрос за малкото пръстче на дясната ръка.В него има вградена и тел,която по натам ще махаме.Майките от квартала са напарвили подписка до Общината за пързалките и чакат и епикиризата ни ,за да я носят.


Дано да се възстанови напълно движението на пръстчето!
Непременно подайте жалба в общината!
От известно време и Галя постоянно ме "пробва" докъде ще ми стигне търпението. Обяснявам спокойно, с добро, опитвам се да я убедя- един път, два пъти, пет пъти.....и виждам, че много добре разбира за какво става въпрос, но сякаш чака да се ядосам.
Много ми напомня поведението на Косьо, когато беше малък. Тогава обвинявахме, че сме провокирали неговия инат с нашето погрешно възпитание, обаче Галина е гледана с много повече търпение и въпреки това има подобни прояви. Така и не мога да им "хвана цаката" на тези истерии и правене напук, явно имам много още какво да науча.
зло да ви забрави,
Но добре, че не са всички дни такива.