Бавно идва баба Зима, АПРИЛчето лудее за двамина!

Надявам се точно такава работа да си намеря, но като знам колко трудно беше предният път...  И то я намерих чрез познати.  Делях наем и разходи за салона с колежката си, и работех за себе си. Нямах шеф на главата, пей сърце. Имах намерение да се върна там, но за съжаление колежката ми се принуди да затвори салона заради пътуване в чужбина, после пък забременя. Здраве да е, все нещо ще излезе.
Но наистина шефовете като твоя са малко (пу-пу, да не му е уруки  ), не че ние сме черногледи само. Всеки си гледа своето (и работодатели, и работници) - и всеки е прав за себе си.   Няколкото пъти, когато съм ходила на интервю за работа, като чуят, че съм с малко дете и без помощници ... спират въпросите. Пък сега с 2 броя, представям си. ... Да е жив и здрав мъжът ми, все ме успокоява, че щом толкова години е успявал да се грижи за семейството ни финансово, ще се справим и сега, независимо колко време ще ми отнеме намирането на работа.
За стажа на Ани с болестите, силно се надявам наистина да се отрази в добра насока...

Извинявам се, че няпоследък хич нямам време да пиша,но то и няма кой знае какво.
Ави започна да се пооправя уж.Само тая хръпаща кашлица ме притеснява,но давам лекарства пък дано се оправи.Аз сега прихванах от нея  и съм с ужаснааа хрема,носа ми ще експлодира като бомба,отпуснато ми е и ушите ми глъхнат чак от сополи.гърлото ме дращи ,но не е чак толкова зле.Взех да пия разни колдрекси,че нямам много време за губене с лекуването да не и предам пак на Ави ,че тъкмо взе да се стабилизира малко.

За работата и аз ще почвам да си търся.Като знам какво ми предстои,интервюта,документи уфф Дано успея да си намеря по специалността макар,че е доста трудно в нашата сфера.Но в крайна сметка ако не успея ще търся друго.И аз си мислех затова как ще се отделим с Ави тя е като залепена за мен въпреки,че постоянно има около нас баби и дядовци и всички я обгрижват.Не признава друг.До тоалетната ако отида идва до вратата  и започва да реве мамо мамо.Не дава да я гуша друг,да я преоблича,дори якето не дава на друг да и го облича.Ще започнем да тренираме по-малко всеки ден да свиква без мен.Ще почнем с по 5-10 мин. после ще увеличавам и така.Трябва да свикне няма как не може да е постоянно с мен,а и не е полезно чак талкова да е вързана за мен.
 Хайде Ави ме нападна вече на компа спирам пак ще пиша

Преди, като общувах и споделях опит с майки от форума на Вели, когато бяха на тази възраст приблизително децата, повечето започваха подобни "тренировки за бъдещи раздели" в... детски клубове. Отиваха там, пиеха си кафето на спокойствие, наблюдаваха децата и увеличаваха плавно времето "разделно". Има някаква логика, като се замислиш.

То май наистина ставам смешна вече, ама... много майчета ми се губят. Вадя ПОЗОРНИЯ списък :
Някои, като Маги Савова обещаха да се разписват и така си остана. Други се зарадвах, че мернах с по една честитка на Коледа и пак така си остана...
Didka_132, Zinaida, wazse, Kafenceto, no_name, asia_nika, atlantica, Jylieta, ben78, ola, GANDIA, qnika, Gaja, desi054224, L.V., dena_klv, ljusi,  Abrikotin, Еnigma, asja, Mamacita Bandida, poem, Nadeto_K, Ji_Ji_Ji, princessa raia, mara casy, Мисис Т, маги79, Velvet_s, Mара Подробната .....
къде сте момичета, пишем си едни и същи???????

Бързам да се разпиша, да не вляза и аз в позорния списък.
Мдам, много мамита липсват, дано да е от мързел и да са ОК всички.

Олче, Чичовото пак е Каинка. Голям смях с тази Каинка, ако знаеш как го казва....
Знае вече и името на мама и тати, батко си е батко, само като го дразни става" БАТЬООО!"
Имаме една баба Ена - комшийка, знае й перфектно името, тренира отсега за бъдещата снахичка!

Ние тамън се осеферихме, само една отшумяваща кашлица остана и Дани снощи взе, че бръкна на Кико в окото с една свинска опашка. А откъде я изнамери, идея си нямам. Направо ми прилоша, така изрева милото. Зачерви се очето, добре, че не го боцна централно в ретината, а в страни по склерата. Днес като че ли е по-добре, но ще промиваме с Офталмосептонекс за всеки случай.

Силви, Деси, стискам палци да попаднете на хора, да работите с удоволствие и мерак и мъниците ви да не страдат много.
Деси, Олче и другите мами с по-големи дечица, нали задължителната предучилищна подготовка е от 6-7г. Дани като ще стане на 5г. юли месец, значи че това ще важи за него от догодина. Аз мислех ако ни приемат тази година в някоя близка ДГ да го пусна, но като видях репортажи по ТВ каква е лудница и се отказах да ходя да спя пред градините. Може би щях да поупорствам ако си нямах още един фарфалак, заради който ще си остана вкъщи и тази година.
И все пак не става ли приема и чрез кандидатстване в нета? 

Nanny, аз доколкото знам, а и от репортажите това разбрах, висенето е за яслите (не ОДЗ). Те са към друго министерство (мисля, че здравното), а ОДЗ и ЦДГ са към просветното. Та за тези последните е системата ИСОДГ. 

Нани, да я изядеш тая "Каинка" сладка! Цунки от любимата му "Нана" 
А така, да тренира, да си знае отсега!

Това с очето на зетко надявам се да е наистина вече последното ви "здравно" премеждие...
И Вели е щял вчера да си счупи ръката, нали се мята като луд по и върху сестра си, и си е изтряскал ръчичката зверски в едната табла на спалнята. Тя, спалнята в наШта къща отдавна играе ролята на батут... Но Слава Богу, размина ни се (и тоя път).

А за ДГ, мисля, че от 6 г е предучилищната, не съм съвсем сигурна, но май отпадна това за 5-те год.
Нека по - запознатите кажат, че на мен ми е болна тема, като знам колко сме "готови" за предучилищна с баткото, направо не ми се чете по въпроса. Иначе за кандидатстването, за ясли е истерията с молбите на местО, а за ЦДГ системата за класиране е с точки, по интернет.

Олче, голям списък извади, дано  ако четат  да драснат мамите по един ред. Най - малкото  да се знае че са добре и те и децата.Прави ми впечетление, че колкото повече растат децата толково по - малко пишат мамите във форума. А има толкова много неща, които могат да се обсъждат. Може и да не съм права. Ходят на работа, няма време.
 Това за кандитастването в ДГ , за точковата система, интернет не се ли отнася само за децата на 3 години  , за тези които ще са в първа група ?
 Нани, не мисля че ще се стигне до  висене по опашки, стига само да има свободни места в градината в която желаете да бъдите. За по - големите деца мисля че могат да се подават молби по всяко време на годината и за тях приема е друг. Поне така е при нас.

Нани, задължителната предучилищна подготовка е от 5 години вече, решението е от септември 2010г., но има гратисен период 2 години за въвеждането й. Така че, нашите големи дЯца не ги лови.    Информация - тук.
За точковат с/ма и гласуването по интернет не знам, ние тук сме друга бира. .

Цунки по раненото оченце на Кико, и по ранената ръчичка на Вели, дано по-бързичко и лекичко им минават травмите.
_{Бързо стават белите, ейййй.}

Деси, сега като бати Саши е на градина ми се струва нормална тази привързаност да я отнесеш ти. Аз нищо не казвам по въпроса, защото ние не сме спирали да се крием в мамините или бабините крака, когато навън има още някого извън робското население.
Иначе и аз ще започвам да въвеждам вече игра в клуб без мама да влиза вътре, ако има такова клубче около нас, че под 2 годинки си искат пряк отговорник.
Но пък няма как да не бъда нащрек, защото какичките така безотговорно ги пазят понякога, че се намират свободно разхождащи се в моловете бегълци. 

Да споделя и аз нашия опит с раздялата с мама. Елена и тя е като залепена за мен. Но от няколко месеца насам тренираме да я оставям по малко на бабите. В началото повече е плакала, сега по-малко плаче,  като попита Къде е мама Еми? и обясняват и тя си знае че ще се върне. Редовно и обяснявам, че мама ще тръгва на работа и баба Ели ще я гледа, къде ме разбира къде не, но понякога ми вика - Мамо отивай на работа,   а аз ами кой ще те гледа ? Отговор - баба Ели   Ходим редовно и на детски клубчета, но там не влиза без мен или без баща си, ако успее да се залиса в някоя играчка, може и да се измъкнем от детския център за малко, после почва голяям рев - искам мама. Ако има обаче познато дете, няма проблем да откара и един час в игра, но това е. Малко ще е трудно приспиването на обяд, защото още се приспиваме на цица, но се надявам като ме няма да се оправят по някакъв начин. Мъжът ми я е приспивал няколко пъти на обяд пред компютъра като и пуска песнички  
Вери - на страхотен шеф си попаднала, дано си остане такъв.
Деси, няма нищо по-хубаво от това да си си сама шеф на главата, въпреки повечето разходи, поне си определяш работното време, въпреки,че и това си е нож с две остриета. За да имаш редовни клиенти ще трябва пък да поработваш като че ли повечко вечер (съдя по мойта козметичка) и в уикендите.

Така...да се разпиша и аз!
Чета, че за работа си говорите. Аз силно се надявам Преси да се класира до пролетта в някоя ясла, защото още никъде не е приета, а аз най-късно в началото на лятото трябва да се върна работа. Натрупаната отпуска ми стига най-много до към началото на юли. А нали има адаптационен период за малчовците. Чакаме си ред още от август 2009 и все още няма резултат, а времето лети.
Много от дечицата вече правят хубави изречения, а Преси още е само на някоя и друга дума. Преброих днес, че ползва само 14 думи: мама, баба, тати, дядо, леля, бати, куке /куче/, тото /мечо/, уа /ура/, паи /пари/, кай/край/, пис /пиш/, како /ако/ и ане /агне/. Карам я да произнася и други, които чува всеки ден, но не ще и само върти белтъци хитро и разсеяно, и си мълчи.
Памперсът си е още на дъто й. Пиша най-много два пъти за ден в гърнето, но останалото и акито си ги прави набързо в пампито. Пробвала съм като я видя да се напъва да я слагам бързо на гърнето, но тогава й секвам желанието и нищо не прави.

Относно разделите-снощи оставих Вики при майка ми да спи, но почти час след това я чух, че реве, не е заспала и вика "мама", отидох аз да я приспя. После някъде към 2часа я чух, че реве много и пак вика "мама", майка ми се мъчи да я приспи, но не може, накрая отидох да си я взема, приспах я при нас и спа да сутринта без да мръдне. Спалните ни са една над друга и много се чува Вики като си пусне силния глас. Досега не се беше случвало такова чудо, тя много обича майка ми да я приспива и да спи при нея, но сега се бяхме разиграли точно преди да я оставя и явно трябваше по-бавно да се разделим. Иначе ми казва "чао" и остава при баба, което много ме радва, защото с Габи до доста късно като я оставях при майка ми и трябваше незабелязано да се изнижа, за да не реве.

Нани, направо отивай в градината, която си си харесала и питай как стоят нещата. Другият вариант е предучилищна от 5г. в някое училище, но са само до обяд.

Олче, насила хубост не става.

 Олче, от вчера се хиля на този позорен списък      
 Срам не срам ще се разписвам..нИ щЪ да съм в него  
 Такааа...време за отчет   Дребна нинджа ходи на градина и се чувства много добре. Играе, яде като ламя пу пу пу, успяват да го приспят   - нещо което за мен е много трудно, там не знам как става, но се справят. На учителката си вика како   и са големи приятели. Преди коледа се наложи с половинката да отсъстваме за около 10 дена и се и отбихме в това време, което не е било прието с най- много драми...и най- шокиращото- детето което се будеше по 15 пъти на вечер с кански ревове сега спи непробудно по цяла нощ   Явно кърменето е бъркало процеса непробуден сън. Разбира се и апетита му е значително по добър и вече е заоблил малкото дупе, а блузките седят като гладени на глобус   Много ми е сладък   За приказването- не е най- приказлив, като някои априлчета. Рядко свързва думите в изречение, не желае да повтаря след мен когато го карам, но за сметка на това всичко което не трябва да чуе е чуто и повторено   Разполага със скромен речник от най- необходимите думи с които досажда на учителката в градината когато го напъне глад, жажда, има залепнало ако на дупето, иска нещо определено от играчките ит.н. Гърне никога не пожела да ползва, каквото правеше го правеше на седалката на оригиналния тоалет, но тъй като майка му е несериозница напредъкът който имахме лятото остана в миналото   Сега има видим интерес към процедурите на баща си в тоалета и често мрънка да го водим да си прави малкото ако/пиш/, а голямото ако си го прави на пампата без много шум  
  За раздялата с бебе на градина, честно казано не я преживях тежко. Може би преди това раздялата ни за десет дни ми натежа толкова много, че сега някак ми е по лесно като знам че вечерта ще си го гушна. А и той много възторжено влиза в градината и като виждам че на него му е добре и на мен не ми тежи. Когато го оставям при майка да спи също е много е доволен, та за сега и с това нямаме проблеми пу пу пу. От както е на градина и по детски клубчета като го оставям няма драми. Сядам в кафето на стратегическо място , за да го наблюдавам , за да няма бебето беглец, но 40 минути дори и не се сеща за ме  
 Единствен проблем ,ако може да се нарече така , ни остава вечерното приспиване, което е съчетано с много драми и уговорки и хитруване от негова страна. Като стане време за сън започва едно безкрайно искане н храна, тати, пу гъне/ну пагади/, имал ако и и хиляда др измишльотини в час....след което заспива с лек рев  ....но явно така ще е докато разбере , че това ще е положението- вечер се спи  
 Отчетох се подобаващо ...та чак досадих  
Обещавам най- тържествено да бъда по редовна в писането, просто сега се занимавам с едни кирийки които ми заемат ръцете и ми е по лесно да ви чета, което правя ежедневно както се вижда  
 И не накрая добре дошли на новите мами, много е хубаво да имаме нови попълнения с нови красиви априлчета  
 Пожелавам ви момичета един прекрасен ден, въпреки ниските температури  

Олче,идеята с детските клубове не е лоша,но ще ми коства доста средства,а и мислълта ми е друга.Иска ми се Ави да свикне с това,че мама излиза някъде,но пак се връща при нея след известно време.Тя трябва да ме вижда,че аз излизам и няма да присъствам за определено време.Иначе в клуба  ок,но тя пак ще ме вижда и ще знае,че съм наблизо.

Затова смятам да разигравам например едно излизане от вкъщи само 5 мин. след,което веднага се връщам и така постепенно ще увеличавам времето.Но тя трябва да свикне,че аз ще липсвам,но винаги ще се връщам.Измъкването тихо пак е идея,но е за малко тя расте и вече започва да разбира и ще дойде ден в който няма как да я излъжа,а аз не искам да я лъжа.Помня когато бях дете може би на около 4-5 г.вече съзнателна възраст как майка и татко се приготвяха да излизат някъде и все ни лъжеха със сестра ми,че излизали по-Важна работа и след малко се връщали и това след малко го нямаше.Много добре започнах да схващам,че те не отиват някъде кой знае къде и няма да се върнат скоро и много се дразнех и изживявах това,че ни лъжат.Децата не са никак глупави за колкото ги мислим или поне за колкото са ни мислели нас.Искам да се научи,че щом кажа нещо го спазвам и така да се научи и тя да не лъже и крие от мен някой ден,а да споделя и да бъде колкото може честна.Ще е доста трудно,но няма как трябва да се учим една друга.

poem,добре,че намина не знаех,че Сами вече е на градина или съм изпуснала Ти да не си почнала работа?

Вери,дано и Вики се успокои вече,много се изтормозихте взаимно

Чудо, не съм в позорния списък , но все пак да побързам да се разпиша, че да не се озова там !Добре дошли на новите мами и априлчета в темата! 

Бързо да минават оченцето на Кико и ръчичката на Вели!
Симона и тя се контузи преди 10-тина дни, падна от леглото през нощта и все още има синина на бузата, като пребита изглеждаше, особено в началото.

Ние сме добре, аз изкарах един бърз грип тия дни, но вече ми мина.
Пипо говори доста, но почти нищо не му се разбира, в повечето случаи е на неговия си ези. Напоследък се е научил да клюсари и току идва при мен, държейки се за ръката и вика "Тя уда'и!", съответно кака му кращи след него, почти ревяща от обида: "Не съм го удряла, лъже!"
При нас няма болезнена привързаност към мен, а към татко му - реве за него, през нощта вика него и т. н. На моменти чак криво ми става, но знам, че е период, който ще мине...

Да вземем да се видим тоя уикенд във Варна, ако е хубаво времето, а?