- Публикувана: 7 ноем. 2010, 21:30 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2010, 23:33 ч.
Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 2
Здравейте,
Следя определени теми в раздела и тази е една от любимите ми...
Останах с приятно впечатление от вас и бих се радвала съм част от фен клуба на Берг § Халит.
Следя определени теми в раздела и тази е една от любимите ми...
Останах с приятно впечатление от вас и бих се радвала съм част от фен клуба на Берг § Халит.
Добре дошла
Радваме се че си част от темата 
jujja69 , напълно съм съгласна с твоето мнение
Хърватите се представиха дори по добре от гърците. Помислили са за всичко и организацията им е безгрешна. Няма да се учудя ако Хърватия се превърне в любима дестинация за Халит и Берг. Назъм Хикмет - Халит обича неговата поезия
И ако аз не горя,
и ако ти не гориш,
и ако ние не горим,
кой тогава ще разсее мрака.
И ако аз не горя,
и ако ти не гориш,
и ако ние не горим,
кой тогава ще разсее мрака.
Лукреция, много благодаря
Ето и още една страница където има негови преведени стихове на български.
http://penguin-n.blogspot.com/2007/01/1902-1963.html
Ето и Берг се появи ,който го е докопал ,докопал ,сега вече йок шанс
Гърците ги послещнаха кралски ,хърватите като мегазвезди, къде сме ние ???
Ние сме в десета глуха, за съжаление! 
Ани,
Не се притеснявай и слагай каквото избереш - ние така или иначе ще гледаме всичко с благодарност!
Берг, както винаги, е много елегантна и лъчезарна!
Ето и продължението на интервюто по гръцката телевизия в предаването ОЛА 11.
http://www.youtube.com/watch?v=bwR1vguLhyo Част 3
http://www.youtube.com/watch?v=Aoe6JAyfQjk Част 4
http://www.youtube.com/watch?v=bwR1vguLhyo Част 3
http://www.youtube.com/watch?v=Aoe6JAyfQjk Част 4
Ето какво има публикувано още в интернет за "Топкапъ":
"Топкапъ" е построен върху византийски дворец - център на византийското управление. Трите му страни са заобиколени от море. Към морето са изградени дворцови стени, а на сушата обсадни стени, дълги 1400 метра, наречени "Сур-и Султани". Построен на площ от 700 000 кв.м., дворецът се състои от три основни части - бирун, ендерун и харем. Разположението на двореца, дворцовите церемониални сгради и дворцовото пространство са проектирани според тези три основни части. Дворецът "Топкапъ" има три врати: Баб-ъ Хюмаюн, Баб-юс Селям и Баб-юс Саде - главна врата, 4 двора, харем, голяма градина (Гюлхане) и други градини. Проектите на двореца "Топкапъ" са заимствани от двореца в Едирне, построен от бащата на Фатих султан Мехмет, Мехмет II на брега на река Тунджа. Планът на двореца включва различни дворове, градини, помещения за държавни служители, резиденция на владетеля, други резиденции и сгради за служителите на двореца.
През 1850 г. турските султани се местят в двореца "Долмабахче", разположен на Босфора. Султанската хазна, свещените реликви и императорските архиви са останали на съхранение в "Топкапъ" и след преместването на султаните в Долмабахче. Дворецът "Топкапъ" остава бащино огнище и място за съхранение на свещени предмети.
През 1924 г., след отхвърляне на османското управление през 1922 г., дворецът се превръща в музей. В него са изложени 12 000 експоната - китайски порцелан, 900 - японски порцелан, единствена по рода си колекция от турски платове от XVI и XVII в., килими, колекции от оръжия и европейски порцелан.
В библиотеката на двореца "Топкапъ" се съхраняват 22 000 ръчно написани книги. Тези писмени произведения освен на арабски, персийски и турски език са писани и на славянски, гръцки, арменски, латински и унгарски език. Мястото, където е живял Фатих султан Мехмет, е превърнато в султанска съкровищница. В тази част на двореца, до османския трон е изложен и тронът, подарен от Иран, различни подаръци от Индия от епохата на Бабурите, свещени реликви от времето на византийците, безброй скъпоценности, както и рядко срещан вид елмаз.
Едни от най-интересните помещения на османския дворец са неговите кухни. Тук могат да се видят и няколко султански каляски от сарайския двор. Най-високата сграда в двореца е Кулата на справедливостта, където се е събирал Султанският съвет (Imperial Consul). На заобиколения от тези сгради среден двор веднъж на три месеца се организирали церемонии, на които в присъствието на чужди посланици еничарите получавали паричните си възнаграждения.
Харемът и Висшето училище (Ендерун), които оформят вътрешната част на дворцовия комплекс, са сградите с особено историческо значение. В Ендеруна се обучавали специално подбрани деца (девширме), които били подготвяни за държавна или военна служба. Тук те получавали теоретични знания, но и участвали в поддръжката на дворцовата дейност. Днес в двора на Ендеруна се намират текстилната секция, императорската съкровищница и свещените реликви, съхраняват се вещите на пророка Мохамед, както и вещи на други пророци.
Харемът е мястото, където са се подготвяли подбрани за двореца млади момичета. Тук те се обучавали на четмо, писмо, мода и музика. Харемът е прочут със своя порцелан и блестящи шедьоври на османската калиграфия.
Основна част от османския дворец е неговият архив. Документите на Османската държава, както и тези, свързани с отношенията на тази страна с почти всички суверенни европейски и азиатски държави, се съхраняват в този архив. Османската държава отдава голямо значение на архивното дело и го практикува много стриктно.
"Топкапъ" е построен върху византийски дворец - център на византийското управление. Трите му страни са заобиколени от море. Към морето са изградени дворцови стени, а на сушата обсадни стени, дълги 1400 метра, наречени "Сур-и Султани". Построен на площ от 700 000 кв.м., дворецът се състои от три основни части - бирун, ендерун и харем. Разположението на двореца, дворцовите церемониални сгради и дворцовото пространство са проектирани според тези три основни части. Дворецът "Топкапъ" има три врати: Баб-ъ Хюмаюн, Баб-юс Селям и Баб-юс Саде - главна врата, 4 двора, харем, голяма градина (Гюлхане) и други градини. Проектите на двореца "Топкапъ" са заимствани от двореца в Едирне, построен от бащата на Фатих султан Мехмет, Мехмет II на брега на река Тунджа. Планът на двореца включва различни дворове, градини, помещения за държавни служители, резиденция на владетеля, други резиденции и сгради за служителите на двореца.
През 1850 г. турските султани се местят в двореца "Долмабахче", разположен на Босфора. Султанската хазна, свещените реликви и императорските архиви са останали на съхранение в "Топкапъ" и след преместването на султаните в Долмабахче. Дворецът "Топкапъ" остава бащино огнище и място за съхранение на свещени предмети.
През 1924 г., след отхвърляне на османското управление през 1922 г., дворецът се превръща в музей. В него са изложени 12 000 експоната - китайски порцелан, 900 - японски порцелан, единствена по рода си колекция от турски платове от XVI и XVII в., килими, колекции от оръжия и европейски порцелан.
В библиотеката на двореца "Топкапъ" се съхраняват 22 000 ръчно написани книги. Тези писмени произведения освен на арабски, персийски и турски език са писани и на славянски, гръцки, арменски, латински и унгарски език. Мястото, където е живял Фатих султан Мехмет, е превърнато в султанска съкровищница. В тази част на двореца, до османския трон е изложен и тронът, подарен от Иран, различни подаръци от Индия от епохата на Бабурите, свещени реликви от времето на византийците, безброй скъпоценности, както и рядко срещан вид елмаз.
Едни от най-интересните помещения на османския дворец са неговите кухни. Тук могат да се видят и няколко султански каляски от сарайския двор. Най-високата сграда в двореца е Кулата на справедливостта, където се е събирал Султанският съвет (Imperial Consul). На заобиколения от тези сгради среден двор веднъж на три месеца се организирали церемонии, на които в присъствието на чужди посланици еничарите получавали паричните си възнаграждения.
Харемът и Висшето училище (Ендерун), които оформят вътрешната част на дворцовия комплекс, са сградите с особено историческо значение. В Ендеруна се обучавали специално подбрани деца (девширме), които били подготвяни за държавна или военна служба. Тук те получавали теоретични знания, но и участвали в поддръжката на дворцовата дейност. Днес в двора на Ендеруна се намират текстилната секция, императорската съкровищница и свещените реликви, съхраняват се вещите на пророка Мохамед, както и вещи на други пророци.
Харемът е мястото, където са се подготвяли подбрани за двореца млади момичета. Тук те се обучавали на четмо, писмо, мода и музика. Харемът е прочут със своя порцелан и блестящи шедьоври на османската калиграфия.
Основна част от османския дворец е неговият архив. Документите на Османската държава, както и тези, свързани с отношенията на тази страна с почти всички суверенни европейски и азиатски държави, се съхраняват в този архив. Османската държава отдава голямо значение на архивното дело и го практикува много стриктно.
Наели са полиция да пази Шехерезада 
Организаторите са наели полиция да пази Шехерезада от многобройните и фенове на летището. Часът на пристигане се е пазил в тайна но най упоритите фенове са чакали с часове на летището. След като е пристинала се е обадила веднага на съпруга си и двамата ще се срещнат в хотела. Халит е бил зает със снимането на рекламата и затова не е успял да я посрещне на летището.
Организаторите са наели полиция да пази Шехерезада от многобройните и фенове на летището. Часът на пристигане се е пазил в тайна но най упоритите фенове са чакали с часове на летището. След като е пристинала се е обадила веднага на съпруга си и двамата ще се срещнат в хотела. Халит е бил зает със снимането на рекламата и затова не е успял да я посрещне на летището.
Продължаваме разказа за Топкапъ:
На преден план изпъкват не толкова богатството и величието на този дворец, а неговата типична архитектура, стил и традиция. Всъщност дворецът "Топкапъ" е приютил османската история като бащин дом. Дори и султаните да не са живели в него, тленните им останки след смъртта са били полагани тук. Дворецът е организирал тържества и церемонии и щедро е гощавал населението по време на ритуалните тържества по обрязване на принцовете. Трябва да се отбележи значимостта на парада и шествието на занаятчиите. След завръщане на войската от победен поход впечатляващ парад с брони, оръжия и униформи е преминавал през центъра на града. Османският дворец е изпълнен с духа на поезията и музиката. Музикантите и поетите винаги са били удостоявани с награди. Всеки султан е имал творчески заложби. Селим III е бил композитор, Ахмед II - изящен калиграф, Махмуд II - калиграф и музикант, Сюлейман Великолепни - златар, Абдюлхамит II - дърводелец, Мурад IV - спортист и изкусен калиграф, Мехмет II - хуманист от ренесансов тип, който знае гръцки и пише стихове на персийски език. Дворецът "Топкапъ Сарай" се състои от изящни, а не от високи сгради. Всички негови сгради, с изключение на Кулата на справедливостта и кубетата на харема, които се виждат от морето, са били по-ниски от големите чинари, намиращи се в двора на двореца и около него. Дворецът е разполагал с голям бостан и розови градини. Красиво подредените градини с цветя и най-вече тези с лалета - символ на османския вкус и изтънченост, са способствали за мисловното разтоварване и презареждане на османските султани, управлявали с грижи милионите квадратни километра територии, разположени на три континента. Градината на двореца е запазила същата красота и до днес.
На преден план изпъкват не толкова богатството и величието на този дворец, а неговата типична архитектура, стил и традиция. Всъщност дворецът "Топкапъ" е приютил османската история като бащин дом. Дори и султаните да не са живели в него, тленните им останки след смъртта са били полагани тук. Дворецът е организирал тържества и церемонии и щедро е гощавал населението по време на ритуалните тържества по обрязване на принцовете. Трябва да се отбележи значимостта на парада и шествието на занаятчиите. След завръщане на войската от победен поход впечатляващ парад с брони, оръжия и униформи е преминавал през центъра на града. Османският дворец е изпълнен с духа на поезията и музиката. Музикантите и поетите винаги са били удостоявани с награди. Всеки султан е имал творчески заложби. Селим III е бил композитор, Ахмед II - изящен калиграф, Махмуд II - калиграф и музикант, Сюлейман Великолепни - златар, Абдюлхамит II - дърводелец, Мурад IV - спортист и изкусен калиграф, Мехмет II - хуманист от ренесансов тип, който знае гръцки и пише стихове на персийски език. Дворецът "Топкапъ Сарай" се състои от изящни, а не от високи сгради. Всички негови сгради, с изключение на Кулата на справедливостта и кубетата на харема, които се виждат от морето, са били по-ниски от големите чинари, намиращи се в двора на двореца и около него. Дворецът е разполагал с голям бостан и розови градини. Красиво подредените градини с цветя и най-вече тези с лалета - символ на османския вкус и изтънченост, са способствали за мисловното разтоварване и презареждане на османските султани, управлявали с грижи милионите квадратни километра територии, разположени на три континента. Градината на двореца е запазила същата красота и до днес.
Откъси от " Роксолана"- Павло Загребелни
Още при възкачването на престола Сюлейман беше наречен от ласкателните мъдреци, които винаги се надпреварват да завоюват почести от новата власт — Владетелят на века, онзи, у когото най-добре и с най-голям успех ще се сбъдне числото десет. Нали числото десет се смята за най-съвършеното в мюсюлманския свят, понеже на това число завършват циклите за броене: десет са пръстите на ръцете и краката у човека, човек има десет сетива — пет външни и пет вътрешни, Коранът се дели на десет книги, във всяка от които има по десет сури. Десет са били учениците на Мохамед. Войската се дели по принципа на десетиците, стотиците и хилядите. Наброяват се десет астрономически цикъла и според най-древните източни символи, те се управляват от десетте гения на разума. „Божието провидение определи Сюлейман да бъде роден през първата година на десетия век по Хиджра (901 година) и да се възкачи на престола като десетия властелин от династията на Османовци“ — беше писал ученият равин от Солун Мойсей Алмозино.
Венецианският байло донасяше на своя сенат за новия султан: „Той е истински турчин, в най-висша степен зачита закона, снизходителен е към християните и се отнася лошо към евреите, обогатява знанията си и всичко прави съзнателно, упорит е в намеренията си. На двадесет и шест години е, по природа жив, раздразнителен, мургав. Носи надвесен над очите тюрбан, което му придава мрачен вид.“
Още при възкачването на престола Сюлейман беше наречен от ласкателните мъдреци, които винаги се надпреварват да завоюват почести от новата власт — Владетелят на века, онзи, у когото най-добре и с най-голям успех ще се сбъдне числото десет. Нали числото десет се смята за най-съвършеното в мюсюлманския свят, понеже на това число завършват циклите за броене: десет са пръстите на ръцете и краката у човека, човек има десет сетива — пет външни и пет вътрешни, Коранът се дели на десет книги, във всяка от които има по десет сури. Десет са били учениците на Мохамед. Войската се дели по принципа на десетиците, стотиците и хилядите. Наброяват се десет астрономически цикъла и според най-древните източни символи, те се управляват от десетте гения на разума. „Божието провидение определи Сюлейман да бъде роден през първата година на десетия век по Хиджра (901 година) и да се възкачи на престола като десетия властелин от династията на Османовци“ — беше писал ученият равин от Солун Мойсей Алмозино.
Венецианският байло донасяше на своя сенат за новия султан: „Той е истински турчин, в най-висша степен зачита закона, снизходителен е към християните и се отнася лошо към евреите, обогатява знанията си и всичко прави съзнателно, упорит е в намеренията си. На двадесет и шест години е, по природа жив, раздразнителен, мургав. Носи надвесен над очите тюрбан, което му придава мрачен вид.“