Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 2

Ние само по диваните на Дивана ще си полегнем, няма да "мъдрим" нещо, а той нека гледа от прозорчето.

Hasret_Bg - аз , лично , ще се радвам да видя твоите снимки .Ако позволиш тук  ,искам да ти благодаря за линка за сваляне на мр3 .Позволих си да го копна и по няколко други теми , като съм споменала от къде е  и чия е заслугата за намирането му . Дано не е проблем ....  

МОМИЧЕТА БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВСИЧКО - ИНФОРМАЦИЯ,ПРЕВОДИ ,ВИДЕОКЛИПОВЕ И СНИМКИ

Това са видеоклипове за Топкапъ

http://vbox7.com/play:f59bca75

http://www.youtube.com/watch?v=CztQXxWqogI&playnext=1&li … E97C&index=24

asha, изключително са ми интересни духовитият ти разказ и снимките!  Както и историческите разкази на Лукреция и pavlinaio, откъсите от Роксолана на lilims, филмчто на Ани - научих толкова много неща! Вече се чувствам много по-подготвена да разбера това, което ще ни поднесат авторите на филма.

Благодаря ви на всички и чакам с нетърпение продълженията!

                           



Пав, и аз така съм се чувствала пред пирамидите и в катедралата в Кьолн. Чудила съм се какъв е бил този строителен гений? Джамията Селимие е висока 70 м., а кьолнската катедрала е висока 157 м., т.е. два пъти по-висока! Не можеш да видиш къде свършва някъде там горе във висините. Не е имало компютри, които да правят хиляди изчисления, не е имало техника, кранове и т.н., каквито има сега, а са построени направо чудеса! И как са се правили толкова високо мозайки, стенописи, украси? Винаги, когато съм влизала в такива грандиозни постройки, съм се чувствала някак си много дребничка, нищожна и изпълнена със страхопочитание към хората сътворили такива фантастични архитектурни чудеса!

А по повод на статията - много ми беше трудно да я преведа, защото не ми стана ясно точно каква беше цалта на авторката й. Имах чувството, че просто се опитва да се прави на интересна. Този въпрос и сравнението с г-н Дарси ми се видяха точно в този дух, а в същност доста нелогични и глупави. Останах с впечатлението /както и бях го написала към превода/, че самото интервю е съвсем отделно, а това са само впечатленията. Тя споменава, че на всички въпроси за романтиката, ревността и т.н. Берг е отговаряла бързо и без да се замисля, а само на един й е трябвало време, за да отговори. Така, че отговорите й, както и тези на Халит, останаха извън този разказ - явно в отделна статия.

Снимките ще са от различна позиция и различна светлина, вероятно и различен сезон...така,че ще е  интересно да видим и твоя поглед към двореца


Благодаря        

asha   

Здравейте.! Когато прочетох въпроса на журналистката за г-н Дарси си спомних, че в една от старите теми за 1001 нощи няколко фенки бяха направили същата асоциация с господин Дарси /според мене също я има - но това е повод за дълги разсъждения/ и имаше интересни коментари по този въпрос.  А относно това, че Халит не е чел Гордост и предразсъдъци моите лични наблюдения- сред всичките ми познати мъже няма нито един, който да е чел или да би искал да прочете Джейн Остин. На мен тя ми е от любите, но аз съм 100% жена

http://www.bg-mamma.com/index.php?action=printpage;topic=388430.0 ето тук пенда казва, че онур й напомня за дарси, но имаше и други места, на за съжаление сега нямам време да търся. Така че приликата с Гордост и предразсъдъци не е за първи път, макар и да не е съзнателно търсена, което за пореден път показва колко гениално е направен binbir gece
http://www.youtube.com/watch?v=jdQ5fgEc4B0&playnext=1&li … 387F&index=27   
а това е клип от румънска фенка наречен prejudice and pride-явно асоциацията с Дарси се налага.

Дворецът "Топкапъ"  е един скромен дворец. Основна част от средствата, които османската държава е изразходвала, са били за построяване на великолепни джамии, казарми, мостове, големи ханове (кервансараи) и странноприемници. Например прочутият през XVI в. архитект Синан е построил само една част от двореца "Топкапъ". Принадлежащите на този скромен дворец красиви сгради с пандантив, прекрасният порцелан и местоположението на двореца сред природата на Сарайбурну му придават естествена красота и величие. На преден план изпъкват не толкова богатството и величието на този дворец, а неговата типична архитектура, стил и традиция. Всъщност дворецът "Топкапъ" е приютил османската история като бащин дом. Султаните дори и да не са живели в него, тленните им останки след смъртта са били полагани тук. Ритуалното обрязване на синовете и внуците на султаните също е било извършвано в двореца. Философията на османската държава може да се види във всеки кът на този дворец.

Стотиците служители на двореца и няколкото хиляди спахии от кавалерийската гвардия са живели скромно, далеч от охолства. В двореца са се приготвяли едни от най-вкусните деликатеси на прочутата турска кухня. Животът на хората тук е протичал планирано, скромно и дисциплинирано. Дори величието на султана е било насочено за постигане на ефект повече навън, отколкото вътре в двореца.

Тържествата в османския дворец се открояват с особена величественост. Тези церемонии са впечатлявали както местното население, така и чуждите гости. Всеки петък султанът излизал сред народа с пищна церемония (Алай), за да отиде и отслужи молитва в една от истанбулските джамии. Молбите, които Султанът е получавал, са били писани на езиците на различните народи, намиращи се в рамките на империята. Дворецът е организирвал тържества и церемонии и щедро е гощавал населението по време на ритуалните тържества по обрязване на принцовете. Трябва да се отбележи значимостта на парада и шествието на занаятчиите. След завръщане на войската от победен поход впечатляващ парад, изпъкващ с брони, оръжия и униформи, е преминавал през центъра на града.

Османският дворец е изпълнен с духа на поезията и музиката. Музикантите и поетите винаги са били удостоявани с награди. Всеки султан е имал творчески заложби. Селим III е бил голям композитор, Ахмед II - изящен калиграф, Махмуд II - калиграф и музикант, Сюлейман Великолепни - златар, Абдюлхамит II - дърводелец, Мурад IV - спортист и изкусен калиграф, Мехмет II - хуманист от ренесансов тип, който знае гръцки и пише стихове на персийски език.

Дворецът "Топкапъ Сарай" се състои от изящни, а не от високи сгради. Всички негови сгради, с изключение на Кулата на справедливостта и кубетата на харема, които се виждат от морето, са били по-ниски от големите чинари, намиращи се в двора на двореца и около него. Дворецът е разполагал с голям бостан и розови градини. Красиво подредените градини с цветя и най-вече тези с лалета - символ на османския вкус и изтънченост, са способствали за мисловното разтоварване и презареждане на османските султани, управлявали с грижи милионите квадратни километра територии, разположени на три континента. Градината на двореца е запазила същата красота и до днес.
Източник:
"Дворецът "Топкапъ"
със своето местонахождение и събития",
проф. Илбер Ортайлъ, издателство "Кайнак", 2007


jujja69, абсолютно съм съгласна с теб! И аз не познавам мъж, който да е чел книгата или да е гледал филма "Гордост и предразсъдъци", въпреки, че сред познатите ми има доста интелигентни и ерудирани хора. Това си е наистина чисто "женска" тематика и писателка, така, че  с по-голям успех авторката на статията можеше да зададе този въпрос на Берг, а не на Халит, след ката е реишила да се прави на много "оригинална"!

dterziiska,  
След разказа на asha, като гледах клипчето се получи още по-цялстна картинка!  

Страхотни неща научих и разгледах прекрасни снимки благодаря за информацията  и на Лукреция  за старанието да ни информира за всичко 

Когато тюрките се местят на запад към Близкия изток, те взимат най-доброто от вече усъвършенстваната иранска кухня. Съдейки по персийския произход на думите, това са яхнията и кебапът, или тайните на задушаването и печенето на скара.

1453 се оказва разломна година не само в исторически, но и в кулинарен смисъл: Константинопол пада и на негово място се появява Истанбул. Цялото готварско изкуство, научено до този момент, достига върха на своята виртуозност в двореца "Топкапъ".

Сюлейман Великолепни надминава себе си, като организира кухня с невиждана дотогава специализация. В двора си той създава една разточителна и великолепна практика, прототип на днешните stations в ресторантите. "Персоналът" му наброява 1370 души, разпределени в отделни помещения за супи, кебапи, пилафи, питиета. Традицията дотолкова се развива, че в средата на XVIII век има шест вида халва, приготвяни от шест отделни майстори, със стотици чираци на разположение. През Отоманския период тези хора осигуряват кетъринга за 10 000 души.

Кухните на султанските палати са не просто помещения за готвене, а институции, изградили сложна йерархия и отношения с гилдиите на рибарите, месарите, млекарите, сладкарите и хлебарите.

Нещата в съвременна Турция може вече да не стоят точно така, но хранителната култура си остава забележителна, дори на масово ниво. Дори да избира ресторант със затворени очи, човек намира храна, приготвена с внимание, уважение и добри продукти.


Излиза, че и кетърингът е тръгнал от Топ Капъ и Сюлейман Великолепни, а той, освен "златар" е бил и кулинар!  

снимката е на asha 

Не би трябвало да се учудвам ,след като видях огромните кухни на двореца,но наистина е впечатляващо-1300 души персонал

АЛЕКС

Алекс, много ти благодаря за интересната информация.     

Момичета, много ви благодаря за ценната информация за времето на Сюлейман. Чудя се как при толкова готвачи и такава кухня султанът е бил толкова слаб.