Съквартирантски неволи и приключения!

  • 63 454
  • 375
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 4 120
Проблема с ползването на банята обаче са го имали повечето, които са живели с хазаи, това и от лични наблюдения съм забелязала.  А ние веднъж ходихме на оглед за една квартира, всичко уж супер по обяснение, в центъра, не висок наем, сигурно защото е стара сграда, мислехме. Отиваме- няма баня. Е как така без баня? Ами ще сме си топлели вода и в корито в кухнята  Shocked "То момиченцето дето живееше преди тук беше от Пазарджик (близо до Пловдив т.е) и се прибираше ВСЯКА седмица, и се къпеше" ooooh! Майка ми в далечните 60те на миналия век е живяла в квартира с бойлер и баня, аз в  следващия век да се къпя в корито Shocked

# 76
  • Мнения: 702
Аз такива проблеми съм нямала, защото не съм живяла с хазяи. Когато ме приеха в Пловдив, отпред пред университета се мотаеха обичайните заподозрени бабета с плетките да предлагат квартири. И майка ми като се засили към тях, аз седнах на стълбите на главния вход и се разциврих иказах, че аз с откачени баби няма да живея, да ме следят кога се къпя, кога излизам, кога дишам. Бабите естествено бяха свидетели на този цирк и не се натискаха много да се предлагат. Майка ми понеже е живяла с хазяйка и знае за какво става въпрос и се смили над мен и каза, че няма да ме подлага на този тормоз, след като не искам.
Но познавам много хора, които са имали проблеми с наемодателя си. Винаги съм се чудила, след като си даваш г*за под наем, защо не се научат да не се месят и да не се правят на големи господари. И при положение, че наемателят си плаща ток, вода и телефон, какъв е проблемът да се къпе, да се топли и да говори по телефона. Непонятно ми еи до ден днешен.

Ооо как забравих да спомена за много честно наблюдавано от мен явление  ooooh! Та значи, гледаш го наточен, намазан, напарфюмиран, самочувствие на макс, абе въобще турбо гъзе разбираш ли, от тез дет най-ги обичам, ама пусто му и завалийката чаршафите му несменяни от векове, дрехите му на топка в гардероба, мръсотия до шия...Срещала съм много такива колеги и се чудя как успяват да поддържат имиджа си на готини типове  newsm78 Били са ми адски гнусни и то и те не ме тачеха много, понеже не им спестявах истината  Mr. Green

# 77
  • Мнения: 4 120
Ами когато живеят заедно хазаи и квартиранти може би се притесняват как ще делят после разходите, при положение, че бабата се къпе 1 път в седмицата, а квартирантката 7. Знам ли. И аз не съм живяла с хазаи.

# 78
  • Мнения: 702
Ами ок, да се разберат, ама това да си си дал гъза под наем и да очакваш, че младо момиче ще се къпе един път в седмицата не го разбирам, честно..

# 79
  • Мнения: 4 120
 Но пък съм чувала и за много сладурски истории, от съжителство с хазаи, след страстна нощ с непозната от бара на мой приятел хазайката влязла с чиния с мекици в стаята "да се подсилели"Simple Smile

# 80
  • София
  • Мнения: 5 658
Така е, сигурно се притесняват за деленето на разходите, но когато квартирантите ги няма по цял ден, а вечер хапват нещо сухо или готово (защото няма кога да се готви, пък и не върви да се прескачате всички в кухнята), а бабата по цял ден готви и бърка нещо на печката, тогава на какво отгоре имат претенции?

П. П. Аз се извинявам, че узурпирах темата, но опитът ми предлага много материал по въпроса  Crazy

# 81
  • Italia
  • Мнения: 1 059
Скромен опит с хазайка Simple Smile
Първа година, задочно обучение в Сливен. Избора на квартири хич не е голям. Попадам на едно бабе, отракано - вика ми няма проблем, къпи се колкото искаш, давам ти самостоятелна стая, заключва се, ако искаш да готвиш - при мен в кухнята, телевизия вечер при мен ще гледаш... Абе чудо и приказ. Не ми даваше да пускам телевизора, щото бил нов, да не се хабял  ooooh! . Една вечер ме беше заключила отвън - видяла обувките ми в коридора и решила, че съм си легнала (кой да ѝ каже, че имам повече от един чифт обувки?!?!?). Прибирам се - мушкам ключа - не става, звъня, бутам, чукам - никаква реакция. По едно време излезна комшията и вика - да те прибера у нас, ако искаш. Тогава чак бабето ми отвори - мислила си, че съм крадец и подпирала вратата отвътре.

На следващите очни отиваме януари месец, аз, приятеля ми (с който живеехме заедно) и негов приятел, тримата заедно в една стая, която всъщност беше хола на бабето с цветния телевизор. Сутрин идваше в 6:00 да си гледа дързост и красота, а вечер за Шоуто на Слави лягаше на дивана до нашия приятел  Laughing . Беше уникум. Искаше да си записваме колко показва водомера, когато се къпем и изчакваше да влезнем под душа, за да почне да мие чиниите.
 За следващите очни вече бяхме на друга квартира Simple Smile)

# 82
  • Мнения: 25 825
Аз такива проблеми съм нямала, защото не съм живяла с хазяи. Когато ме приеха в Пловдив, отпред пред университета се мотаеха обичайните заподозрени бабета с плетките да предлагат квартири. И майка ми като се засили към тях...

Познато. Само че не ползвахме бабите, а обявите, налепени на таблото до входа. Квартири-слънца, все на две крачки от Ректората.
В първата (апартамент) попадаме на една бабичка, която поставя категорично условие да не се ползва банята. Обществената баня била само на 2 спирки. И понеже сме момичета, когато се наложи, щяла да ни даде един нагревател да си стоплим вода за подмиване, за което трябваше да плащаме по 12 лв. допълнително на месец за ток. (Тогава токът беше около 4 ст. дневната и 2 ст. нощната енергия.)  Mr. Green
С майка ми се спогледахме, измърморихме нещо и се изнесохме с 200 в час.
Втори опит - хубава, голяма къща. Мъжът - лекар, жена му - домакиня (официално - инвалид по болест, че едно време не се гледаше с добро око на домакините). Даваха много хубава таванска стая - чиста, уютна, с маслени картини по стените. Самостоятелна баня с тоалетна - току-що ремонтирани. Квартира - мечта! Седнахме с хазяйката и майка ми да уточним подробностите, но бяхме подложени на кръстосан разпит - къде съм учила, какво работят родителите ми, всичко. Резултатът явно задоволи хазяйката (по франкофонска линия, била завършила Френския колеж Whistling), защото стигнахме до уговаряне на условията за ползване. Всичко добре, докато не спомена категоричната забрана да идват гости и някой да преспива при мен. Ама никой нямаше това право - нито майка ми, нито баща ми, нито брат ми, за приятелки и гаджета - да не говорим. Чак майка ми се втрещи и възмути, и директно попита дали и нея ще изгонят, ако реши да ми дойде на гости. Кандидат-хазяйката измънка нещо в смисъл, че ако е толкова на зор, ще преразгледат забраната, но това реши и последните колебания, ако изобщо бяха останали някакви в нас.
А стаята наистина беше много хубава.  Confused
Но тогава така и си тръгнахме, без да наемем квартира. Чак по време на първата студентска бригада попаднах на едно момиче, което си търсеше съквартирантка и така се почна.  Laughing
Та това са ми единствените премеждия с хазяи - не исках и да чуя за подобно съжителство. Всичките ми квартири бяха самостоятелни и проблеми с хазяи не съм имала никакви, въпреки, че все се случваше да живеят в съседство. Ние ли случвахме на хазяи, те ли на квартиранти - не знам, но винаги сме се разделяли мирно и тихо.
За приключения със съквартиранти се колебая още - случки много, но все други хора са замесени и някак не е коректно да ги разнасям по форумите. Току-виж някой се познал.  Mr. Green

# 83
  • Мнения: 420
А,
Ооо как забравих да спомена за много честно наблюдавано от мен явление  ooooh! Та значи, гледаш го наточен, намазан, напарфюмиран, самочувствие на макс, абе въобще турбо гъзе...
А жена/момиче как я виждаш? Чудна хубавица с буйна изрусен грива, като влезе сутрин да си мие очите, поне 20-тина косъма в сифона на мивката, вечер бикините в един лиген с вода, така седмица си ги събира/переше ги като свършат. И да не мислите, че се къпеше, просто хвърляше бикините и обуваше нови. В края на седмицата миришеше на пот, козметика за лице, парфюм и... още нещо.

# 84
  • Мнения: 1 788
Нечистоплътни съквартирантки съм имала и аз много, освен последните години, когато по случайност се събрахме няколко момичета, с нормални хигиенни навици и нямаше такива изцепки.
Въпреки това, обаче, с някои от тях имаше малко по-друг вид изцепки.
Решавам аз да се нанасям последната година от бакалавърството в общежитие - да видя какво е, а и да завържа повече приятелства, нали било купон голям...
Нанасям се в приятно изглеждаща стая, а момичето там - постоянна, от 4 години и чувтсва стаята като родна.
Ок, но се оказа, че почти два месеца приятелят й живя в нас, докато си оправи документите. И това ок, момчето и тя не бяха лоши...
Но... Един 8-ми декември те всички заминават някъде за празника и аз оставам сама.
С един съсед, с който по цели нощи играехме игри в мрежа, решаваме да се "съберем" в една стая, та по-лесно да става коментара от игрите.
Идва той, настанява се, донася един чувал храна, компютър и се почва...
Става късно, ние продължаваме и си знаем, че три дни ще играем в несвяст. По едно време, вратата се отваря - съквартирантката ми с гаджето й се прибират - нещо се провалила екскурзията и те, увесили нос, идват...
Хубаво, до момента, в който съквартирантката ми не каза: "Ами, той е време да си ходи, да си ни остави малко сами (разбирай тримата - аз, тя и нейното гадже)!"  Shocked
И добави: "Ама, храната може да не си взема сега. Да идва тук да си хапва от нея."  Shocked   Joy

# 85
  • Мнения: 702
Да, имах такава, в първата си квартира, но вече писах за нея. Красавица, с дълга черна коса, с големи нокти, които ползваше като прибори за хранене и с миришещи на пот дрехи  Mr. Green

# 86
  • UK
  • Мнения: 3 959
Леле, хора, как ме плашите, след няколко месеца трябва да си търся нова квартира. Никакви хазяи, разбира се, абсурд е. Беше весело как изобщо намерих тази квартира, страхотен късмет. Аз съм си от Варна, не бях идвала тук да си търся квартира, някакви роднини ми намериха, с хазяйка, 80 годишна баба. Аз мрънкам, но нямам избор. И се приготвяме вече, през нощта пътуваме, на следващия ден се настаняваме, следващия ми е първия учебен ден, и тъкмо като прибрахме всичкия багаж и се обаждаме на бабата, да й кажем, че идваме, и тя казва "Аа, ама аз няма да я давам стаята под наем."... И ние, шах с пешката, какво правим? Нашите казват "Тръгваме" и тръгнахме. Пристигаме в София, настроението е малко под нулата, всички сме били тук по веднъж, не познаваме града, не познаваме почти никого - ужас. Търсим вестник Позвънете, никъде няма. Софийски имоти, това - онова - само вчерашен. Взехме някакъв вчерашен вестник и тръгваме по линията на автобус 73, търсим квартира някъде наоколо, щото 73 ходи до НБУ. Паркирахме пред НБУ, четем вестника и намираме обява, че търсят две момичета. А аз тогава си търсех квартира с гаджето, мирна и тиха двойка, без проблеми, без шумни купони, такива неща. Звъним, питаме дали още е свободна квартирата, щото вестника ни вчерашен, свободна е, може ли да дойдем да я видим, може, ама не са две момичета, ами двойка, тук малка пауза от страна на наемодателите, амии, може, и ние заминаваме да я видим. Пристигаме тук, първоначално ми се стори през девет планини в десета, вдън гори Тилилейски, влизаме в квартирата, и гледам стаята е облепена с чували за боклук и тече усилено боядисване. Мен лошо ми стана, нашите обаче, като врели и кипели в тая работа с квартирите казаха "това ще стане, супер е", и го наехме. Първата обява, първия оглед. Той наистина стана. Уговорката беше, че дъщерята на собствениците ще дойде да живее с нас след три месеца, като завърши във Франция да учи. Тя завърши след година и три месеца, де, и дойде. Преди това беше идвала, и беше разказвала за нейната котка, чисто черна на име Обич, но тя се изгубила преди да замине за Франция. И се прибира хазяйката и на втория ден си идва с някаква котка. Пет години по късно, тя твърди, че това е Обич, която я е намерила, гледа си я, котешката тоалетна стоеше в пералното (където пералня няма), и като отидеше до тоалетната тази котка, след това Лили (хазяйката) пръскаше с някакъв парфюм, подарък от майката на тогавашното й гадже, и така и не установихме кое мирише по зле - котешката тоалетна или въпросния парфюм. После Лили се изнесе да си живее във Варна, има си апартамент там и само понякога идват за ден-два. Водим война за едни ужасни черджета, които те вадят всеки път и ги нареждат пред всяка врата в апартамента, а аз не ги понасям и ги прибирам, а те пак ги вадят и тъй.

# 87
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Като стана дума за хазяи имахме един дето и до днес като се видим в магазина се гледаме на кръв. Настанихме се в гарсониерата по спешност, по-рано се върнахме в Шумен и нямаше къде да идем с мъжо. Въпреки че беше предупреден че имаме коте (временно беше в свекърите ми) и уж нямаше проблеми а после падаха доста обвинения  Confused Все недоволстваше че му рушим апартамента с тази котка. В началото не беше навит да си прибере багажите, искаше всичко да си седи така като го беше наредила навремето майка му  ooooh! а и всички шкафове бяха заети все с багаж, ама нали сме двама и се нанесохме само с два сака (връщахме се от морето и направо от гарата идвахме) човека си мислеше че ние друг багаж нямаме и няма да е проблем по саковете да си стои. В банята бойлер нямаше, хладилника се подпали (според мен) и си беше просто шкаф. Идваше почти ежедневно да си наглежда имота, а с жена му се запознах един ден като ми позвъни прилично подпийнала следобед с думите "Аз съм вашата хазяйка, идвам ви на гости"  #Crazy Добре че беше само за месец, иначе нямаше да го преживея  Naughty а колко ядосан беше хазяина като се изнесохме, изпроводи ни с думите "Аз си мислех че ще останете тук поне две години (никой не беше споменавал време) и бойлер ви купих макар и не работещ ама вие не си го поправихте, и WC-то ви лепих, и гумички на крановете ви сменях че ви течаха и котката ви търпях а сега се махате  Crossing Arms

# 88
  • Пловдив
  • Мнения: 2 495
Никога не съм била на квартира, затова ми е интересно да ви чета.
Възможно ли е наистина хазяите/визирам предимно бабките/ да са наистина толкова зле ?!?
То не е 1-2 случая, което ме навежда на тази мисъл, защо всички са така изкукуригали да смятат, че повече от 1 седмично няма нужда да се къпеш.

# 89
  • Мнения: 1 788
Като казахте, пък животни и се сетих още нещо...
Съквартирантите ми си гледаха хамстери. Нищо против животинките нямах, но изведнъж момичето реши, че хамстерите й миришат в стаята и ги изнесе на портмантото в коридора. А талаш сменяше много рядко, та няма да Ви описвам каква миризма се носеше от нас.
Отделно после си взеха мъжки и отгледахме няколко поколения мишки. С изключение на едно, при което майката стана канибал и беше изпогризала малките, кръв и черва... Оставени на терасата, беше заваляло и тези красоти се бяха наводнили, превръщайки се в чорба от кръв, талаш и трупове. Познайте, обаче, кой ги чисти? Аз! Защото милата ми съквартирантка не можеше да ги доближи и чак се и разплака...
След време стана така, че мои роднини ме помолиха да погледам две седмици котката им. Разбира се, питах съквартирантите - те уж съгласни.
Взех животината, непрекъснато й сменях тоалетната, храната и т.н. Но съквартирантката с мишките изрично беше казала, че не иска котката да излиза от стаята ми, пречела й, можело да й изяде плъховете (де късмет, де), можело едно, можело друго...
И непрекъснато ме питаше, кога ще дойдат да си приберат животното, чудеше се, че съм била мекушава, та да се съглася да гледам котка, а много добре знаеше, че аз умирам за котки...
И до ден днешен се чудя - как така не я досрамя поне малко...

П.П. Да, хазяите, особено възрастните и повечето са меко казано ужасни. И аз имам много истории и ще разказвам и за тях... Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт