Съквартирантски неволи и приключения!

Към края на студентството ми живеехме четирима души в един апартамент, последен етаж от кооперация, а под нас - хазаите. Три момичета и момче (гадже на едната съквартирантка). Та за него ми е думата . Той не беше студент, а дошъл от любов към съквартирантката. С този човек сме забавлявали страхотно! Голяма партия бяхме . Танцувахме "Лимбо" по следния начин: аз се качвам на раменете му ("на конче"), двамата заедно пеем песента , като едновременно с това той влиза и излиза през вратата на стаята, като аз съответно трябва да се навеждам назад  . И така все по-бързо и по-бързо, докато ни се завие свят или аз си тресна главата в касата  . След което падахме и се хилехме като идиоти по половин час. Съквартирантките дружно ни бяха обявили за невменяеми, но гледаха на нас със снизхождение, щото учеха психология, та бяхме добра почва за тренингите им.
   Другата забава беше т. нар. Хор на флегматика. Лягаме двамата на терасата (квадратна беше) и започваме да пеем някоя песен, но възможно най-бавно. Колкото по-бавно, толкова по-добре. "Хубава си моя горо" сме я докарвали до половин час. И така докато хазаина не се разкрещи отдолу, че го излагаме пред съседите.
   Една зимна сесия съквартирантките си заминаха да учат за изпити по родните места и ни оставиха двамата - аз да го надзиравам да не ходи по жени, а той мене - да чета. Много идилично си прекарвахме - аз уча, той шие пердета за кухнята (много сръчен човек е) и си мълчим. На всеки кръгъл час обаче, аз хвърлям учебника, той пердетата, изпяваме една патриотична песен и продължаваме - всеки със заниманието си.
   Има и още весели преживелици, но стана дълго. Поне увековечих Жоро от Русе, този съквартирант-мечта, да е жив и здрав  !

Есперанца, истории като твоята потвърждават онова, което вече знам така или иначе - колкото и да си смахнат, винаги ще се намери още някой като теб, да си се смахвате заедно. За да разбереш, че не се опитвам да те обидя, а точно обратното, илюстрирам с история. Преди няколко дни беше рождения ден на сестра ми, точно на Хелоуин, всички сме маскирани и тн, много чалга, ужас. Аз не познавам никого освен нея, всички останали са нейни съученици, всички по 6-7 години по малки от мен, абитуриенти тази година, на главата им са матури, изпити, гаджета, все неща, които не са ми точно на дневен ред... И на мен ми е леко скучно. Обаче веднага се сдушихме с едно момиченце, то, милото, облечено като рокаджийка, щото, ами, си е рокаджийка, и двете споделяме любовта към твърдата музика и омразата към чалгата... И какво да правим, какво да правим, тонколоните дънят чалга, ние се хванахме двете и насред кючека решихме, че много ще му отива една Макарена. А после и танго. На фона на Андреа. После танцувахме с Арагог (Гого), който беше ключова част от декорацията на партито, а именно двуметров черен паяк. Всяка хванала по няколко крака, добре, че го бях направила стабилен. А с единия от съучениците им седяхме на терасата да гледаме звездите. Видяхме падаща звезда и извънземни. Съвсем сериозно видяхме извънземни, всички ми се смеят, но не могат да обяснят какво видяхме. Та колкото и да си смахнат, винаги ще се намери поне още един като теб.

esperanca, много готино
Като каза хор на флегматика... С един мой бивш съквартирант сме ревали със сълзи от смях, рецитирахме стихове "на забавен кадър", следваха аплодисменти и поклони, мнооого бавно, разбира се. На забавения смях вече не издържахме и започвахме да цвилим. Представете си само "На прощаване" колко време ни е отнемало, поне 30-40 минути. Редуваме се през 1-2 куплета, като си и пийваме междувременно, със свръх бавни движения, веселба. Другите ни съкилийници в началото ни се радваха, след това вече излизаха от стаята, нямали били нерви да ни слушат

Мрън, ето че се потвърждава това, което МГМ каза - колкото и да си смахнат, винаги се намира някой като тебе  .
И за да не е спам, да кажа две думи и за хазаина.
Човека беше много мил, до днешен като ходя в Благоевград му се обаждам и много ми се радва. Та освен нас четиримата, в съседния апартамент (също негов), живееха и три момчета. Мен, неясно защо (при все, че бях най-голямата хаймана от всичките), ме беше назначил "отговорничка" на групата  . Хазаина обичаше да си пийва и понеже жена му беше против, той се качваше у нас с бутилка ракия и една чиния киви (негово производство) да ни провежда събрание. Събранието траеше докато си изпие шишето или докато не ни писне и не викнем хазайката да си го забира.
Прибирам се аз към квартирата, надвечер беше на Трифон Зарезан. И какво да видя - пред кооперацията огън, хазаина с 5-6 комшии седнали, пият пеят и празнуват. Като ме видя този човек, па като се развика "айде бе, къде ходиш, аз съм тука на ръба на нервна криза" Бре, да му се не види, притесних се (да вметна, че е бивш военен) и го питам какво става. "Какво става ли, ще видиш ти какво става, добре, че си дойде. Слушай ме сега внимателно: качваш се горе и ако до 5 минути не сте всички квартиранти долу, куфарите - и да ви няма!". А сега де! Чудя се аз каква ли са я свършили в мое отсъствие, че не се бях прибирала 2-3 дни - "закъсах" на един тежък купон  . Опитвам се да разбера причината, ония ми ти човек вика и крещи, обиден бил и най-накрая ми обясни следното: три пъти се качвал да вика съквартирантите ми и съседите да слязат пред блока да празнуват с него и другите пиянки Трифон Зарезан, те три пъти му обещали, но съответно не слезли. Което го засегнало до там, че да ми постави ултиматума "Или всички долу да ме уважите мене и светията или куфарите  - и да ви няма. Аз такива квартиранти не ща". Качих се аз, как съм ги придумала не знам, но слязохме под строй. Ония ми хазаин като грейна и като вика на комшиите " Видяхте ли бе, само моите квартиранти дойдоха, щото ме уважават, а вий сте мухльовци!" След което под заплахата да ме изгони се наложи да ям печена сланина  , щото или сланината или куфарите.....

Ех, адашке, разсмя ме посред нощите!

Много забавна тема.
Като ме приеха в университета реших да се изнеса от къщи, какво щях да разбера от студентството ако живея с нашите.И така с една приятелка си намерихме гарсониера зад пощата във Варна. Без хазаи, купон. Кой от където минеше, все у нас идваше. След изпит се знаеше, че купона е у нас.
Бабата собственичка на апартамента живееше в чайка. Всеки месец и носехме наема. При нея живееха още 3 момичета и си плащаха по левче за къпане.
Един ден бабата ни пита колко ток плащаме. И ние будалите и казахме. Последва един час лекция колко много плащаме и как трябва да се къпем на топлата вода. Ние така  , бабет продължава колко е здравословно и как трябва да се обличаме бързо за да не настинем.
От съквартиранти си изпатих като дойдох тук. Намерих си стая в една къща с българи. По цял ден се слушаше Бяла роза, готвеха и никой не миеше чиниите. Караха ми се, че много често пера и какво щели да си помислят съседите. Хладилника беше разделен на всеки по рафт. След всяко пазаруване се обсъждаше какво съм купила, колко струва и къде точно в супера се намира. 3 месеца издържах с тях, колкото да се ориентирам в обстановката и страната и се махна от там.

За неварненци може да обясниш какво е "топлата вода", понеже така написано, ако не знаех, щях да реша, че ви е карала да се къпете с топла вода, и няма много логика.

Тъкмо това щях да попитам, че някак не ми се връзваше. Някой ще обясни ли?

"Tоплата вода" е минерална вода (дано не бъркам, де), на плажа има извор и подобие на душове.
Като идея е ок, но тъй като е безстопанствено е ужасна мизерия.

А, ясно. Усетих аз, че някаква аванта ще е

Топлата вода е един гьол на плажа където извира минерална вода. И в този гьол се киснат всякакви хора уж с лечебна цел. Зимата заради топлата изворна вода има и лебеди
Ето тук много добре е описано http://nabania.com/2008/08/ako-hodim-vyv-varna-kude-da-hodim/

Пропускате няколко важни подробности - мирише на развалени яйца от километри, по всяко време могат да се намерят поне двайсетина чисто голи старци, къпещи се там, и на всичкото отгоре над него минава плажната алея, та всички хубаво да те видят.

Много забавна тема.
Само да не бях в период в който съм в търсене на квартира, точно във Варна.

Avva, гледай да е близо до топлата вода, за да не плащаш по левче на къпане 

Хахахаха, ще опитам.

п.п. Добре, че гледам само самостоятелни квартири, по нови кооперации. Много ми беше полезна темата, понеже никога не съм била на квартира, и много неща не знаех.