Съквартирантски неволи и приключения!

Не съм живяла никога с хазяи и съквартиранти, но въпреки че не е по темата, не мога да не разкажа за моята бивша хазяйка. Не е съвсем по темата, но такова животно няма.
Говоря за Италия, да не кажете, че само българските хазяи са хм .. особени  Чрез агенция намерихме апартамента, маломерен двустаен на втория етаж от стара къща, прясно ремонтиран, в банята чисто нов санитарен фаянс, още с найлоните, всичко беличко, вратите нови, цената не беше зле. Нанасяме се ние през септември, все на работа по цял ден и не обръщаме внимание, но през октомври в един прекрасен съботен ден се събуждаме и всичко е в мухъл. Черен гнусен и навсякъде ... по тавани, стени ... ужас .. отваряме гардероби, всичко вътре влажно и мирише .. дрехи, завивки ...
Звъним веднага на госпожата, а тя казва ... ми даааа, така е като дишате  отделяте влага А сигурно и дъхът ви е лош, кой знае ... Аз държа слушалката и     
Последваха месеци скандали, заплахи от наша страна, адвокати, наложи се да изхвърлим гардероба на детето, че беше неспасяемо почернял .... усилено търсихме нова квартира .. абе някакъв ужас посред зима.
Предполагам, че на всички е ясно, че ако отвън няма изолация и отвътре също, ако се затопли отвътре, а навън е зима, става чудно, тоест конденз. Ей не си призна това същество, че изобщо не са направили изолация, а само са ударили един бял латекс на 90-годишните стени.  страшния ремонт.
Една мързелива неделя пием кафета и праскаме карти с един приятел вкъщи. Звъни се на вратата, отварям, госпожата. Нахълтва без никой да я е поканил, вижда приятеля и като се развика, тоя апартамент е за трима, какъв е тоя тука. Вие какво си мислите, аз всичко знам и всичко виждам какво правите. Жалко, че приятелят ни е полицай и като я почна 
В първия възможен момент се изнесохме, викаме идиотката на оглед и да си вземе ключа. Пристига тя и се започва да се гледа всеки сантиметър ... стига се до банята, тя се навежда над тоалетната чиния, оглежда я отпред, отзад, вътре ... и възмутена се обръща към нас: Вие сте ползвали тоалетната! Ние пак 
Спогледахме се с мъжа ми, и той влезе в нейния тон, вика, ми госпожа, много се извинявам, ама не можех все в градината, нали разбирате, все пак 3 месеца са това .... Чудото на природата отвръща: е да, ама като се нанесохте беше нова! Ние     
После не искаше да ни върне капарото от 3 наема накуп, та се наложи да й пратим адвокат, който й обясни, че това не е подарък за хазяина, а пари на наемателите. Върна ги, ама "с клизма" дъртофелницата.
Ей като се сетя ми иде 
Поне имаме готови лафове - ааа, дишаш а ... ще видиш ти мухъл 
и ааа, тоалетна ползваш а? как не те е срам! я марш в градината 

Няколко тома мога да напиша на тема квартира.
За 10 години съм сменила 17.С хазяи,без хазяи,общежития.
Всеки, с когото ми се е налагало да живея все е бил уникален и незабравим.
А какъв купон е самото търсене по обява...няма такова театро.
Утре,сега едвам гледам, а не искам да спестя цветущите описания на хазяите.

Това важи и за хазайките в Търново 

Аз съм живяла 4 години на общежитие, с общо 3 различни съквартирантки. Сдърпвали сме се естествено, но нищо чак толкова трагично.

Обаче се сещам за един случай - с милото сме на разходка и си говорим нежности на ушенце, запътваме се към моята стая в общежитието с план за действие един вид, още от асансьора се натискаме. Отключвам, влизаме - в коридора се мъдри тоалетната чиния А един чичо кърти нещо в банята. Идваше ми да нацелувам чичото вместо миУото. Ми банята си плачеше за ремонт отвсякъде - влизаш да се къпеш и ти пада мазилка на главата

Да ви разкажа случка от един купон Аз живея със съквартирантка в една стая, в другата-друга госпожица, самостоятелно, заможна един вид.Хазяите ги няма, те по цяло лято си бяха на вилата, и решава нашата богаташка да си спретне един готин купон.Речено-сторено. Гърми музика от нейната стая, та знае ли се. Ние с моята съквартирантка не сме поканени, някак на плебеи приличаме, ще изложим купона...Минава час,два, три...Музиката не само че не спира, ами се и омешва прилично с високи гласове, нищо, ние ще си траем-решаваме с другата плебейка По едно време към полунощ вече не издържахме-легнахме си, загасихме лампата и се опитваме да спим. Обаче ... леглото на съквартирантката точно срещу вратата...
По едно време някой натиска бравата и влиза, без да светва лампата един младеж, видимо почерпен, тръгва да си събува дънките(ние стоим и гледаме ) , като най-накрай стоплихме какво се кани да направи и тя извика:ей, к'во правиш ти бе! Момчето скоростно се обу и изчезна А ние умряхме от хил:той горкия пийнал и объркал посоките и вместо да отвори вратата отляво на тяхната стая(където е тоалетната), отворил нашата и за малко не напика леглото на С.

Кой е това?
Всъщност и ние не сме били особено мили с някои от съквартирантите му. Случвало се е да пеем "Leave" на единия, подобаващо високо и в доста неприятен за това час, но той схвана намека и се изнесе. Обаче не си разказал най готиното, и то е нещо хубаво. Не става дума за хазяи, ами за съседи. Съседите отгоре. Правим ние купон. Нито един от двама ни слуша чалга, само че на купона винаги има една групичка чалгари, те обсебват всичко и се слуша само чалга. Решаваме ние да правим тематичен купон, хард-поп парти. Спайс гърлс, Бекстрийт бойс, Абба, де що е поп, наше е. На мен лично купона ми беше страшно забавен, чалгарите не бяха във вихъра си, добре че не ми пука за тях... И в един момент от огромния прозорец се проточва връв със закачена торба за него. Ние първо малко се стреснахме, тези сега бомба ли ни пращат, да ни изтрият от лицето на земята завинаги и с това да сложат край на купоните или какво, ама взимаме си торбата и гледаме - вътре голяма кутия бонбони. Рафаело. Не Таралежки или Сезони, Рафаело! Ние, естествено, шах с пешката, каним ги при нас на купона, те викат не можем, бебето спи, ама си продължавайте с купона, страшно е готин. И бележка имаше към бонбоните, "Поздравления за страхотния купон, обичаме такива съседи". Изобщо, ние се размазахме от кеф, сещате се, намалихме музиката, на следващия ден отидохме да им върнем жеста, то едно младо семейство с момиченце на годинка - две, ако се познаят, страхотни сте, да знаете. Обясниха, че откакто се е родила малката нямат възможност да ходят на купони и сега се кефят на нашия, все едно са на купон. И коментирахме, че ни се е случвало да дойдат разни бабети да тропат по вратата, да заплашват с полиция, но никога не е имало ефект, няма и да има. Много мило беше.

Ех, че весела тема. Аз със съквартиранти в една и съща стая не съм живяла, но пък съм живяла в общежитие. за мой късмет ме разпределиха в едни малки къщички и си живеехме 9 човека, като всеки си има стая и ползваме общи баня, тоалетна, кухня и хол. Съквартирантите ми бяха готини хора, всеки със странностите си, но не е имало някакви ексцесии. Примерно, понякога не се миеха чиниите дълго време, но в един момент някой се разбесняваше и получаваше криза за чистене и измиваше всичко. Имахме си чистачка която идваше през ден и от хигиенна гледна точка не сме били мърлячи, никой не е миришел или да бъде нечистоплътен, но всеки имаше свои странности. Например Емил изглеждаше като абсолютен гей, но всъщност си беше нормален хетеросексуален тип, който обича да носи полички , обици и да се лакира и гримира и който на всичкото отгоре е невероятно интелигентен и приятен събеседник, или Ник , който свиреше на китара в 3 часа през нощта, но пък винаги беше готов да се отзове и помогне на всеки от нас с каквото може. Аз просто имах късмет с моите съквартиранти Сега си спомням , че с Нико имахме една караница. Той е грък и беше много близък с един друг българин и една вече Нико идва и ми вика " да ти е*а майката", при което аз питам " какво " и той повтаря същото и на мен като ми прикипя и такъв скандал му вдигнах, че после ми писа ивинителни писма на български Не знам каква е тази склонност на хората, като искат да учат чужд език да започват от псувните.

Е, той може да си е мислел, че ти казва "Добър вечер" примерно.  
Нашата учителка по англ. казваше, че като учиш нов език, трябвало да почваш от псувните, обаче не се сещам защо.
Така м/у другото да вметна

Това ми напомни как младичката ни учителка французойка в гимназията 11 клас я бяха научили първо на "ракия, шопска салата и групов секс" 

И ние, учителя ни по английски, американец, бяхме го научили на "ракийка, шопска салатка". Много смешно го казваше

Сещам се за един бивш колега от работа, студентче тогава. Беше на общежитие и реши да се махне че не му харесва. Събраха си багажа с един негов колега и отидоха на квартира при една типична "варненска хазяйка"
Освен че и плащат наем - всяка седмица купуват по бутилка кислол и тоалетна хартия, нямат право да водят хора в квартирата след еди колко си часа, лепяал им бележки с "инструкции" навсякъде и не издържаха много, може би две седмици най много. Събрали си багажа пак и бегом обратно в обжежитието. Обаче греда - домакинката излязла в отпуска и няма кой да ги настани 
Една седмица спа в колата си барабар със всичкия си багаж натоварен вътре, докато се върне от отпуск жената 

Миличкият, нямало ли при кой в общежитието да останат, то там винаги има място за още един. Аз доста пъти съм оставала да спя в общежитията на младини. Заключваха ги от 1 до 6 и се налагаше катерене понякога и после придвижване по перваза, сега тръпки ме побиват като се сетя, аз както имам страх от високо, ама тогава нали да не се изложа пред другите се катерех, какво да правя. Добре, че нямаше нещастни случаи.

 
Страхотна тема!!!
 Сега само запис, утре ще пиша по темата.

Първата година в университета имах две съквартирантки. Едната ми е дружка и до ден днешен, другата я срещнахме там. Та нейният приятел като идваше, се заключваха. Така си седяхме с третата до посред нощ из общите части на общежитието докато се сети да извади ключа.

После се събрахме с една сладурка от Киргистан. Тя пиеше по бутилка вино всяка вечер. А след купон я носехме в насипно състояние и я качвахме на леглото.

А какви забавни партита ставаха в нашата стая, че беше по-широка. Не се знаеше кой с кого и къде  Една сутрин намерих сутиен, два чифта прашки и други екстри в банята. Кога са се сменяли идея нямам и как не са се омесили....

После никой не си ги потърси де...

Е...ти и хората, съжалявам, но не се сдържам. На оня свят ли ще си носят събраните стотинки