Съквартирантски неволи и приключения!

  • 65 364
  • 375
  •   1
Отговори
# 150
  • В Космоса
  • Мнения: 10 109
На мен общо взето само партита ми бяха в акъла и много, много не съм обръщала внимание на съквартирантките си какви ги вършат. Но като цяло впечатлението ми - едната чалгаджийка, супер чистница, но голяма ебла, направо нимфоманка. Само ги мъкнеше в стаята и им изтискваше соковете. Другата метълка, голяма мърла, понамирисваше (явно не се къпеше особено редовно, не съм я следила). Много фрапиращо ми беше, че си ляга с грима (черен естествено).
На мен ми се дразнеха, че все канех хора в стаята да пийваме и да слушаме музика (а касетофона беше мой и им бях забранила да слушат техните музики в мое присъствие, но аз не се съобразявах с тях дали им се слуша моята).

# 151
  • Мнения: 183
Записвам се да ви следя  fiuuuuuu 

Последна редакция: чт, 11 ное 2010, 17:17 от miss

# 152
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 663
И само хазайски неволи не помня да съм имала като квартирантка(е, поне не такива, които да помня), до тази пролет.Не знам, брои ли се това, но историята е с една баба, стопанисваща една семейна къща CrazyРешаваме фамилията, че ще почиваме в Сандански, разглеждам оферти, правя резервация.Всичко изглежда много обещаващо, говоря със собсктвеника-млад мъж, много възпитан, превеждам капаро и всичко е уговорено.Докато пристигнахме там. Оказа се, че собственика работи някъде си в друг град и баба му върти делата с къщата за гости. Настаняваме се в стаята, и бабата преценяващо казва: А, ама че това ли е детето, аз мислех, че ечовек, а то-малко дете.Ами какво толкова искате тогава отделно легло и да не е походно, хм Thinking
Врътвам се аз и казвам-нашето условие още в началото беше такова, така че-това е положението. С това първата схватка приключи.
Бабата обаче стриктно изникваше като от нищото, в момента в който излезехме/влезехме в двора на къщата( а тя живее в отделна пристройка до тази 3-етажна и чудесна по принцип къща) И винаги ни подлага на строг разпит:къде, с кого, как и защо отиваме, защо ядем по заведения, а не там и т.н и т.н. Постоянното напъване да види какво се случва в стаята нямаше успех докато бяхме вътре, но затова пък излезехме ли ooooh!
преместваше ни вещите, даваше ми директивно съвет къде да стои нощната лампа, как да е чаршафа на леглото на детето...просто ми отрови животеца тази жена, докато накрая не издържах и не се скарахме. Носех си възглавница за детето от дома, и когато бабката реши най-после да смени чаршафите, не ни даде 3, а 2 калъфки за възглавница(защото тя предвидливо си прибра нейната, като не сме я ползвали #Crazy) Е, казах си най -накрая всичко което ми беше се събрало. Бабата обаче после се оплака на внука, а той също я насоли. Да, ама няма да повторя повече там Naughty
Ето и самата къща:
http://www.hotelsandanski.info/

# 153
  • Мнения: 4 116
Брои се  Mr. Green Тя бабата ви е била като съквартирантка  hahaha

# 154
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 663
Направо ooooh! не смеех ни да мръдна, ни да п**на, все отнякъде се материализираше Mr. Green
А, и все ни съветваше да внимаваме да не счупим осветително тяло(2бр.нощни лампи и полюлей), че и били "комплектче" В семейството ни остана лафа и до днес-и внимавай,че ми е комплектчИ(специфичното за оня край Wink)

# 155
  • Мнения: 1 788
Лъки Плам, весело е било там. Я си представи, че не Ви се бъркаше в работата тая женица, колко скучно би било!  Party Wink
Шегувам се, разбира се.
По този повод си спомням и моята хазяйка в първи курс как дотичваше при всеки шум в стаята ни.
Сутрин имахме навик да си поспиваме до късно, но тя идваше да ни буди, за да сме ходили на лекции, следеше ни кога се прибираме, какво имаме в гардероба, в шкафа с храната и т.н. Един път даже се прибирам и я виждам на терасата, отворила шкафа и си хапва фъстъчки от тези на съквартирантката ми.
Още по-учудващото беше, че съкилийничката ми умираше да ме топи пред хазяйката. За всичко - кога съм измила мивката, кога - не, кои са моите неща, какво и за колко си купувам, къде съм била предната вечер и т.н. В началото хич и не се усещах какво става.
В момента, в който разбрах какви ги върши, престанах да говоря какво се случва край мен. А преди това, не, че съм споделяла кой знае какви тайни, но знаете как е - все пак си говориш с хората, с които живееш, разказваш смешни случки от у-тета, разни майтапи, но е гадно някой да те порти и за най-малкото Simple Smile

Последна редакция: чт, 11 ное 2010, 18:43 от Lady Amaranth

# 156
  • Пловдив
  • Мнения: 2 103
Темата е супер, аз успях да прочета само до средата.
Имала само две съквартирантки, които помня с добро. След втори курс заживях с брат ми защото и него го приеха в моя ВУЗ.
Някой по-горе беше писал за прочутата порода "варненска  хазайка", имала съм три екземпляра от тоя вид. Всичките с характерните алчни номера. Ще спомена само едната, която имаше 7 котки, които отглеждаше в една стая. Котките никога не напускаха тая стая и въпреки това из целия апартамент се носеше ужасна смрад. Чудя се как изкарахме там цяла година.   ooooh!

# 157
  • Мнения: 4 651
Изкарах всичките години студентство със почти един и същи състав съквартирантки, всички съученички от гимназията. Е последната година трудно може да се каже, че живеехме заедно, защото всеки пребиваваше почти постоянно при гаджето си, но пък веднъж, дваж в седмицата се събирахме в квартирата "да се видим". Така, че лоши спомени нямам, но мога да подкрепя изказалите се по темата за варненските хазяйки.

Те такова чудо другаде в природата няма. Предполагам, че са отделен клас, разряд или поне вид. В самостоятелни апартаменти все сме били, но това не значи, че не са се проявявали хазяите. Имаше един, който идваше редовно на инспекция. Разхождаше се бавно с обувки из целия апартамент, зиме, лете, няма значение, оглеждаше бавно и методично стаи, тераси, санитарни помещения и си тръгваше. После стирката играеше в целия апартамент.

По квартири на колежки съм виждала ценоразписи за услугите, които предлага банята:
1) Къпане - 1 лв.
2) Миене с тоалетен сапун - 0.05 лв.
3) Пране на ръка - 0.50
......

# 158
  • Мнения: 1 788
Дам, варненските хазяи са наистина уникални.
Сещам се за едната квартира, в която живях. Стопанисваха я брат и сестра. Живееха отделно, но почти всеки ден намираха причина да минат покрай къщата, да видят дали свети, да не би да сме се изнесли, при положение, че в едната стая момичето живееше там от близо 3 години.
Дълго време живях без съквартирантка в стаята ми. Един ден хазяинът идва и кзва: "Дошъл съм да си те взема вкъщи!".  Shocked
Обясни ми, че стаята я бил показвал в мое отсъствие на някакви момичета и те се съгласили да я вземат!
Та, у тях ще ми бъдело по-добре и по-широко. Води ме той в апартамента, показва ми стаята и пак казва: "Момичето, което живее тук, го няма със седмици, така че ще сме си само двамата!"  Sick
Заведе ме в мокро помещение, което било пригодено като кухничка за квартирантките - пълно с хлебарки и мазно, без отдушник.
После ми показва банята - всичко ок, но няма ключ, а на мястото на ключалката зее дупчица.
И не на последно място каза: "Бойлерът е по левче на къпане, но това ще го говорим после, може нещо друго да се разберем с теб!".
Погледах, послушах, тръгнах си. Същата вечер си изнесох багажа и се обадих на хазяката (сестра му) да дойде да й върна ключовете.

# 159
  • Мнения: 4 587
Най мизерните квартири във Варна са на тавана на един дъъълъг блок. Значи отваряш вратата, и тя удря таблата на креват един персон. Другата табла е под прозорчето, метър на метър, с изглед към покрива на блока. Отстрани до леглото остават едни 40 сантима, на нея стена има падаща масичка. Всички вещи са в два куфара под леглото, пише се седнал на леглото. На стената която опира на леглото забити пирони, за връхните дрехи и чадър. На 25-30 стаи една тоалетна. Баня няма, цена 25 лева Тодорживкови - ако щеш. Тоалетната нямаше метър на метър, защото като клекнеш, гъзът ти опира о студената тръба от казанчето за вода и на кошчето за използваните весници. Главата ти опира о вратата.
Комичното бе, че вратата отвътре бе облепена със снимки на бани от Некерман - 6 на 10 метра, с душ кабини, вани, бидета - та тогава за пръв път видях биде на снимка и разгадах предназначението му.

# 160
  • Berlin
  • Мнения: 12 919
Леле, това с левче за къпане и другите неща направо ми се струват невероятни! Как може да има такива хора!  ooooh!
Моите неволи са били направо бели кахъри в сравнение с това, което чета тук.

# 161
  • Добрич
  • Мнения: 72
Ха-ха, поздрави за суперската темичка  bouquet!
Аз живях 10 години по квартири, от които 7 със съквартирантки.Имаше един образ (момиче), спомням си я и до днес Twisted Evil.Та тя не работеше (за разлика от мен), ходеше по купони, дискотеки, прибираше се към 4-5 h сутринта и винаги, ама винаги държеше в шкафа за храна( нямахме хладилник) една зелка Thinking и като се прибираше ,без да святка лампата (да не ме събуди Simple Smile) взимаше зелката, късаше си листа от нея и хрупаше, докато не я изяде, в тъмнината  Close ooooh!...Беше просто кошмар за мен- спя много леко и, както се казва, муха да бръмне- аз се събуждам #2gunfire.Правих и забележки, че ме буди и т. н., но според нея така се топели килца newsm78- като яде зеле през нощта #Cussing out #2gunfire!!!За хазяйката ми (бивша де Grinning) утре ще разказвам Peace!

# 162
  • Мнения: 4 651
Най мизерните квартири във Варна са на тавана на един дъъълъг блок. Значи отваряш вратата, и тя удря таблата на креват един персон. Другата табла е под прозорчето, метър на метър, с изглед към покрива на блока. Отстрани до леглото остават едни 40 сантима, на нея стена има падаща масичка. Всички вещи са в два куфара под леглото, пише се седнал на леглото. На стената която опира на леглото забити пирони, за връхните дрехи и чадър. На 25-30 стаи една тоалетна. Баня няма, цена 25 лева Тодорживкови - ако щеш. Тоалетната нямаше метър на метър, защото като клекнеш, гъзът ти опира о студената тръба от казанчето за вода и на кошчето за използваните весници. Главата ти опира о вратата.
Комичното бе, че вратата отвътре бе облепена със снимки на бани от Некерман - 6 на 10 метра, с душ кабини, вани, бидета - та тогава за пръв път видях биде на снимка и разгадах предназначението му.

Вълкът с дълъг ник, и през 2000-та имаше такива места. Акълът ми не го побираше как нормален човек ще си помисли, че някой би живял там. Но сигурно имаше колеги с по- скромни възможности, които го правеха.

Най- шокиращото, което съм виждала беше някъде около ВИНС-а, в стара кооперация. Мазетата бяха преустроени в стаи за даване под наем. Без прозорци. Една баня и тоалетна "на етажа". "Стаите" по размер бяха колкото кухня в стандартна двустайна панелка.

От написаното за варненските наемодатели, започвам да се съмнявам дали нямат синдикат Simple Smile. Цената за къпане е подозрително еднаква Simple Smile.
За да бъдем коректни, ще спомена че всички подобни индивиди, за които съм чувала и лично виждала бяха в пенсионна възраст, с имоти в старите части на града и с претенции за стари и потомствени варненци.

# 163
  • Мнения: 1 788
Дам, наистина повечето от тях бяха потомствени или поне от най-старите обитатели на Варна...
Относно "цената на бойлер" еднаквостите идваха от там, че повечето хазяйки се питаха, разпитваха, дори състезаваха една с друга непрекъснато.
Моята хазяйка и нейна приятелка, живееща в същия блок буквално по цял ден това правеха.
Едната даже се опита да вдигне цената до 1.40 лв., но нещо не й се получи, защото квартирантите й бързо се изнесоха след това.

В началните курсове и аз не съм живяла по луксозни места, даже хич, но това, което описвате, не съм го виждала...

# 164
  • Мнения: 10
Имал съм много съквартиранти за трите години, откакто съм на квартира. Квартирата е една, само съставът се променяше.
1. Такива, които НИКОГА не мият чинии. Тест - миеш си само твоите и оставяш техните да се трупат. Спрях да тествам когато три дни планината не спря да расте и накрая кухнята миришеше на разнообразие от засъхнали манджи и се появиха условия за заселване на хлебарки.
2. Такива, които правят шумен секс. Твърде често. Твърде шумен.
3. Такива, които не познавам, малко са съмнителни, но е криза и трябва да деля едно легло с тях. За щастие беше за кратко.
4. Такива с токсични чорапи и лют характер.
5. Такива, които аха-да се окажат извън закона...
6. Такива, които превръщат стаята ти в циганска колиба и се налага всеки ден да се прибираш вкъщи със страх да не откриеш, че са си запалили огън насред ламината и са превърнали малката тоалетна в кокошарник.
7. Такива, които се отнасят с известно пренебрежение към сроковете и конкретно към датата за плащане на наема и сметките.
И за жалост това не е всичко. Наистина.

Общи условия

Активация на акаунт