Съквартирантски неволи и приключения!

 

Вълк, кефиш ме. 

Моя любим съквартирант пак се прояви. Седнал точно до мен, гледа мач и преглежда една книга, той има този навик, като си купи нова книга с часове да разлиства страниците. И седи и разлиства. По принцип не ми е било проблем, та не знам тази книга точно ли е с някаква по различна хартия или аз нещо не съм в ред, но звука е като драскане с нокти по дъска, и на мен косата ми настръхва. Книгата е 1000 страници, не е като да изчакам да прелисти някое книжле от 200, и съответно го помолих да се премести по назад, да седне на леглото, за да не е точно до ухото ми с тоя гаден звук. Не можел. Викам що да не можеш, не можел, щото "виж как съм седнал". Тоест книгата му е на коленете и той я разглежда, наведен над нея. Викам сложи си възглавница на коленете и готово. Не можел. Седни тогава, мисля аз варианти, на ръба на леглото (перпендикулярно на ТВ). Не можел, понеже гледал телевизия. Викам как четеш и гледаш едновременно? Не му пречело. Да не съм му казвала кога да гледа собствения си телевизор. Обясних му, че от години ми казва кога да седя на собствения си компютър. Продължи да разлиства, аз си замълчах, но това ужасно дразни, направо все едно хиляди съквартирантки с мръсни нокти дращят по дъска, не една. Отново го помолих да спре. Не можел, искал да си разлиства. И аз много неща искам да си правя, ама не мога, като е наоколо. Не мога да слушам музика или да изгледам някой филм на компютъра. Да съм гледала, кой ме спирал. Елате да видите кой ме спира, като се опитам. Всеки път, когато аз правя нещо, което него го дразни, аз трябва да спра. Веднага, незабавно, без право на обжалване. Когато аз обаче поискам той да спре с нещо, което дразни мен - не, то не ме дразни, аз само се заяждам. И продължи да разгръща шибаната книга. Пак му казах да престане, той избесня и хвърли въпросната тухла четворка върху току що прибрания ми в кутията пъзел от 1000 части, за неосведомените обяснявам, че като си наредя някой пъзел, обичам да си го прибирам в кутията на 4-5-6 големи части (колкото се побират в кутията) и така да си го съхранявам. Точно този пъзел се оказа малко некачествен, тоест трябваше всяко едно парченце да прибера самостоятелно в кутията, тоест да го наредя пак, вътре. И той хвърли книгата точно отгоре, скъса ми кутията и разпиля целия пъзел. Сега седи и си разгръща в другата стая, което ме кара да се питам, защо аз мога да ида в другата стая, когато говоря по телефона, или правя нещо друго, което го дразни, а той трябва да спретне тъп скандал по въпроса и пак да не направи каквото искам, понеже това му е нещо като първи път да се изнесе в другата стая и да не ми пречи?

Никога не съм била на квартира, но страшно се забавлявам на вашите разкази 
Особено vagabond ме разби 

МГМ, защо не смениш съквартиранта? Това е мазохизъм, да живееш с дразнител.

Да видим:

Живяла съм с две анорексички, които ме строяваха да не ям повече от салатка на ден, а аз тежах не повече от 56кг на 177 ръст. Ядях тайно баници на манджа стрийт, не исках да ги травмирам и да ме гледат лошо. Едната бе пробила в поп-фолка за малко, а бащата на другата бе заместник ректор на ПУ. Изключително особена комбинка. Много чалга, трудно се търпеше.

След това имах една съквартирантка, която си заключваше дюшека и огледалото (да!) в шкафа всеки път, когато си отиваше в Пазарджик, за да не и ги открадне някой. Имаше фобия към коси и бе 1 номер постригана, като изглежда се очакваше и аз да бъде, понеже пищеше при вида на всеки косъм в банята. Целият и гардероб бе черно-бял, получавала мигрена от цветни материи. Ужас, изнесох се след 25 дъъълги дни.

В Пловдив пък целият етаж живееше у нас. Ако някой е чувал за МаТриците   - не бях аз. Имахме си наркоман - психопат, който следваше право и бе лежал в сибирски затвор (имаше белези по стомаха). Съседът колекционираше тарантули в аквариум. Едната ми съквартирантка спеше с отворени очи. Най-добрата ми приятелка съжитестваше с клептоманка.

Най-дълго съжителствах с помакиня. С нея проблеми нямах, приятелка ми е. Малко особена, но много сладка.

Добре се записах, това са само част от спомените.  

Лелеее, Ева на сцена
Не си живяла скучно-ако напишеш роман, ще забогатееш!

МГМ, с този твоят, Стоян ли беше, Стефан ли (все ги бъркам двамата), направо сте като стара семейна двойка с над 50-годишен брачен стаж. Хайде, старците кретат и се траят, че няма накъде и закога, ами вие, от какъв зор? 

Имах съквартирантка няколко месеца. Първоначално всичко изглеждаше ОК, свястно момиче... обаче на втория месец започна да ми разказва секс историите си, които никак не ме вълнуваха. Не й обръщах внимание, но когато започна да ме опипва (уж случайно), се изнесох скоропостижно.
В чужбина живеех с 1 момиче и 3 момчета. Хаос пълен, никой не чисти, в мивката чинии до горе... Но това беше нищо. Едното момче никога, ама никога не пускаше след себе си водата в тоалетната, след като беше ходил по голяма нужда. Само затваряше капака на тоалетната чиния, сякаш изпражнението му от само себе си трябваше да разбере намека и да изчезне. Години наред изпитвах ужас като видя затворен капак на тоалетната, защото си мислех, че отвътре наднича "динозавърът"... Момичето пък беше голяма мърла, изобщо не се трогваше, че по пода се търкалят мизерии. Переше си нейните работи, оставяше ги в легена и не ги простираше. Неминуемо някой, на който му трябваше легена, й простираше нещата. Аз обаче се вбесих един ден, изсипах й изпраните дрехи на двора в калта и си използвах легена спокойно. После не ми проговори, сякаш аз бях кривата...
Още много мога да пиша... ама засега толкова.

Как' Сийке, Стефан. По ред причини се търпим, например че никой друг не би се съгласил да живее с мен, защото имам твърде много неща, той буквално има един рафт в гардероба и 20тина книги в цялата стая. И телевизора, де. Всичко останало е мое, пъзелите, например, знаете една кутия от пъзел колко е голяма, аз имам над 50. Вечно има по един, сложен за редене на голяма дъска, която се мести от леглото на земята и обратното, в зависимост от това кое се използва в момента. Имаме много общи интереси също така, гледаме едни и същи филми, четем едни и същи книги, а и той ми действа добре донякъде, примерно с режима, който е установил, да си лягаме в 11.30. Искам-не искам, в 11.30 съм в леглото, което е добре, понеже имам нужда от такъв режим и някой, който да следи да го изпълнявам. Иначе откарвам до малките часове, на следващия ден спя до късно, все неща, които е по добре да не правя. И така нататък.

http://www.facebook.com/photo.php?pid=1542165&l=ccf0c2dcf2&id=1317866599

МГМ, можеш да живееш сама в стая. Не ли? Срещала съм ти описания за въпросния в муньовската тема и още тогава мислех как можеш да си го причиняваш.

Пъзелите ти са страхотни! Благородно ти завиждам. На мен би ми било интересно да живея с човек като теб, честно казано!   

Инфантилна, не мога, защото делим наема. Не мога да си намеря работа и буквално живея от неговата половина от наема, нашите го плащат целия.

Сладко изкушение, благодаря.

Сещам се и за още една случка. Събрали сме се в квартирата, тази моя приятелка, с която също сме живяли и която споменах няколко пъти - та тя беше с новото си гадже. Всички живущи там си легнахме по някое време, а тя остана с гаджето в хола. По едно време съквартирантът ми от другата стая иска да отиде до тоалетна, но за тази цел трябва да мине през хола. А там пресните гаджета явно са се развихрили и нашият се чудил, чудил и както разказва на другия ден - викам си, дай да не притеснявам хората, колко му е и оттук да си свърша работата. И се облекчил човека през прозореца  Вика - малко височко ми беше, ама се оправих  Много й се сърдих на другия ден на тази бандитка, ама тя цялата грееше, през едното ухо й влезе, през другото излезе 

Е, не!Такава тема няма просто!  Зачела съм ви от преди няколко часа...ще се пръсна от смях..... между другото, аз изрично бях се обещала че ще съм сама на квартира 

 

Искам още!