Публикувана: 9 ноем. 2010, 14:22 ч.
Последно мнение: 15 май 2020, 23:32 ч.

Деца, отгледани от един родител

24 833
220
1

Отговори

1
...
6
7
8
...
15
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви могат да бъдат последствията от отглеждането на дете от един родител и как се отразява това върху развитието на детето?
Какви са предимствата и недостатъците на отглеждането от един родител?
Какви са последствията от отглеждането на деца от разведени родители и ефектите от раздялата на родителите върху децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви могат да бъдат последствията от отглеждането на дете от един родител и как се отразява това върху развитието на детето?
  
  Отглеждането от един родител може да има различни въздействия върху развитието на детето, вариращи от успешен растеж и чувство за благополучие до изпитване на липса, комплекс за малоценност, несигурност и противоречия. Качеството на връзката и атмосферата в семейството играят важна роля при оформянето на емоционалното състояние и самочувствието на детето. Освен това отглеждането от един родител може да доведе до преживяване на емоционално насилие поради липсата на любов и подкрепа от родителите, което може да остави дълбоки следи върху възрастните, които са били отглеждани по този начин.
- Какви са предимствата и недостатъците на отглеждането от един родител?
  
  Отглеждането от един родител може да има предимства като по-близка връзка с родителя, който ги отглежда, и повишена самостоятелност. Въпреки това, децата могат да изпитат липса на втория родител, което може да доведе до емоционални проблеми и комплекси за малоценност. Недостатъците включват възможността за емоционално насилие и несигурност поради липсата на подкрепа и обич от втория родител.
- Какви са последствията от отглеждането на деца от разведени родители и ефектите от раздялата на родителите върху децата?
  
  Отглеждането на деца от разведени родители може да доведе до различни последствия. Някои деца могат да се почувстват лишени и уплашени. Важно е детето да се чувства обичано, ценено и да получава подходяща грижа и внимание от родителите си. Налице са примери за това как липсата на един родител може да повлияе на детето, особено през ранните години от живота му. Психичните последствия могат да се проявят по-късно в живота. Родителите трябва да се стремят да осигурят среда, в която детето не усеща липсата на някой от тях и тази липса е сведена до минимум, като осигуряват равен достъп до двамата родители. Раздялата на родителите може да има различни ефекти върху децата, в зависимост от това как родителите се справят със ситуацията. Важно е родителите да подхождат с разбиране и подкрепа към децата си, като им осигуряват стабилност и увереност.
- Какво е важно за децата, когато родителите им са разделени?
- Какви могат да бъдат последствията за децата, които не са възпитавани от баща си?

# 90 24 ноем. 2010, 06:31 ч.

Мнения: 1 742

Цитат на: Mishi99 в вт, 23 ное 2010, 23:18

Едва ли има друга причина. Та аз бях в тотална депресия и апатия през цялата бременност!

Аз не съм съвсем компетентна по въпроса, но науката твърди, че причините за аутизма са генетични. Казвам го, защото моята бременност беше кошмарна, а таткото изобщо липсваше. Детето ми се роди в силно депресивно състояние, но в неонатологичния смисъл. Аутизмът не е настроение, Mishi99, много рядко външни фактори биха го провокирали, съжалявам...

# 91 24 ноем. 2010, 07:35 ч.

Мнения: 134

Науката няма отговор за причините на аутизма. От няколкото предполагаеми причини, които прочетох едната беше "смята се, че причината за аутизма е разстройство в отношенията на детето и майката в много ранен етап..", нещо подобно беше....а и защо да не е настроение...след като в основата на аутизма е НЕЖЕЛАНИЕ за комуникация с външния свят, всичко останало са само начините по които детето изразява това нежелание и се отдръпва от света. Генетичният фактор може би е по-чувствителна нервна система...така че от две деца при еднакви условия може би само едното ще има точно този проблем, другото обаче ще има някакъв друг вероятно....
Ти какво имаш предвид под "силно депресивно състояние, но в неонатологичния смисъл?"

# 92 24 ноем. 2010, 16:02 ч.

Мнения: X

Mishi99 в твоя полза е, при 10 евентуални причини за аутизъм да не избираш и да не се фиксираш точно в една, която те изкарва тежък случай, намесва и детето ти в една емоционално натоварена история и в крайна сметка затруднява "лечението" (с една дума възстановяването). Аутизмът е толкова дифузен като диагноза, че даже има тенденция да не се казва директно на родителите, когато е в лека форма, за да не се осуетява възстановяването на детето, като му се лепва такъв етикет - аутист.

Ако ти не се чувстваш с добър емоционален тонус и това е трайно, тогава трябва да отидеш на психолог и евентуално да се провери дали не си в някакво депресивно състояние. Познавам хора и от двата типа - оптимисти, въпреки лошото детство и песимисти, които и до днес помнят малките грешки на родителите си. Нагласата каква си ти е в самата теб.

# 93 30 ноем. 2010, 23:12 ч.

Мнения: 1 072

Здравейте:-) Дете съм на разведена и повторно омъжена майка, и нейната майка е била така. Живея с прекрасен мъж, чиито родители са били разведени. И ние двамата сме разведени Laughing

Имам син от първия брак и дъщеричка с мъжа, с който живея. Стига вече подписи за нас - само главоболия създават Laughing

Поне ние сме си паснали на разбиранията и сме освободени от предразсъдъци и стереотипи.
И двамата сме били щастливи деца, смятам, че и моите деца са щастливи и безгрижни. Важно е човек да е самоуверен и да вярва в себе си, няма начин съдбата да не му се усмихне и ще бъде най-добрият родител, тежащ поне като за двама Wink

# 94 3 дек. 2010, 12:43 ч.

София
Мнения: 1 609

Аз също съм дете на разведени родители. Разведоха се когато бях на 13 и трябва да кажа, че разводът им беше сбъдната мечта за мен - беше ми писнало от скандали и напрежение. След развода останах да живея с майка ми, баща ми нито го виждах, нито го чувах - той не ме търсеше, аз не го търсех. Трябва да кажа, че изобщо не ми е липсвал и всъщност бях повече от доволна да не го виждам и той да не е част от живота ми. Преди няколко години започнахме да поддържаме връзка отново - той има дете от друга жена и малкия поискал да види кака си. Доста ми е некомфортно да се виждам с баща ми, но го търпя само заради детето му.

# 95 3 дек. 2010, 14:22 ч.

Мнения: 270

От всичко казано и прочетено до тук, ми хрумна една идея.Вместо да се търси приемен татко, да организираме една кампания под името " Мамо, тате , не ме изоставяйте и не ме забравяйте". Целта на тази кампания да бъде насочена именно към такива родители които след развода или раздялата забравят и изостават децата си. Това ми хрумна след прочитането на една статия с подобно име която е насочена срещу майки които си оставят децата в домовете.
Мисля, че е много по добре да въздействаме по някакъв начин на биологичните родители които след развода или раздялата по един или друг начин забравят и практически "изоставят" децата си от колкото да се търсят разни други варианти.
Вие какво мислите. newsm78

П.П - мисля, че е време да се разбият клишетата като" като са разделени не трябва да имат вече контакт", "като си се развел/развела /разделил/разделила си тази/този който трябва да поема изцяло товара","мразя майката/бащата за това не искам да си виждам детето или мразя и него" и подобни.

Последна редакция: пт, 03 дек 2010, 14:30 от simon9

# 96 3 дек. 2010, 14:54 ч.

Мнения: 134

Не можеш насила да накар някого да се интересува, грижи и обича друг човек. Щом този "родител" го е направил...изчезнал е и не се интерсува..значи той просто не чувства нищо..как ще го накарш да чувства? Как ще му въздействаш с призиви?
Това е невъзможно. Много по-добре е около детето да има обичащи хора, макар и не биологични родители, отколкото да тръгваш да превъзпитаваш биологичните.

# 97 3 дек. 2010, 15:00 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 932

Мисля, че е несериозно. Как някакъв публичен другарски съд ще накара човек, който няма зрелостта и готовността да бъде родител, изведнъж "да си смени чипа"? А защо мислиш, че за едно дете ще е от полза контакт насила с родител, на когото не му пука особено?

Аз съм дете на разведени родители. След развода им (бях ня 7), с баща ми практически не поддържахме контакт 20 г. Той не прояваваше особен интерес, майка ми не му извиваше ръцете, а аз щях сериозно да протестирам, ако тя ни беше натрапила един на друг насила. Баща ми беше незаинтересован родител и аз не го харесвах, присъствието му ме напрягаше. Ако тя беше продължила да да настоява, просто щях да си помисля, че го прави заради собствения си душевен комфорт, пренебрегвайки моето мнение. Не харесвах баща си, сега също не го харесвам особено, това е положението. Отгледа ме един страхотен човек, когото безумно обичам и към когото съм много привързана. Мога с часове да разказвам истории как ме защитаваше от напористи момчета в училище и как ме учеше да пиша стихове до елхата... Случайно или не, сега професията ми е свързана с писане. Не мисля, че животът ми щеше да е и наполовина толкова добър с биологичен родител, който просто нямаше интерес да бъде такъв.

Родителството не е за всеки. Истината е, че дори за себе си е трудно да прецениш точно какъв родител би бил, докато наистина не станеш, камо ли да партньора. Така, че ако един мъж се окаже небрежен или неентусиазиран родител, въпреки, че е пял песнички на котката, и АК47 да му опреш в главата, нищо няма да се промени.

Що се отнася до клишетата... в областта на човешките отношения има много клишета. Не е зле да отпаднат и други безумия, като това, че най-доброто нещо за едно дете е биологичния му родител. Животът непрекъснато доказва обратното.
(Миши, писали сме едновременно Hug

)

# 98 3 дек. 2010, 15:05 ч.

Мнения: 270

Mishi99 -не съм съгласна много с теб. Тук не става въпрос да накараш някого на сили, а става въпрос да му въздействаш по такъв начин, че той/тя сам/ма да достигне до този извод. Нещо като тези програми които ги има в социалните насочени срещу жените-майки които желаят да оставят децата си в домове за сираци. Между другото има доста добри постижения в тази насока и много от майчетата които по една или друга причина са искали да направят именно това, сага си гледат децата. Мисълта ми е в някаква такава насока. Другото което не съм съгласна с теб, е че не може да си искал и да си се грижел по един или друг начин за детето си и когато е настъпила раздялата или развода ИЗВЕДНЪЖ да се престанеш да правиш това или да даваш любовта и грижите които си ги давал.

# 99 3 дек. 2010, 15:18 ч.

Мнения: 270

Казвам пак, че тук не става въпрос да караш някого на сили. И не става въпрос да караш детето да се вижда с родителя си. Ако детето не иска това, то значи има причина, и тази причина не е в детето а в самият родител. Именно за това става въпрос.
Има много мнения които се изказаха, че се чувстват по добре да не държат контакт с единият от родите ли те си. За което явно има причина. Но ако тази причина се отстрани своевременно и родителят осъзнае грешките си спрямо детето, което ще промени държанието и манталитета спрямо детето му, то тогава и самото дете би било по добре и по щастливо.
Другото с което не съм съгласна е , че "нищо не можем да направим". Ами можем, само да искаме. Най малкото което можем да направим е дадем гласност на тези проблеми, да не ги загърбваме и да не вдигаме рамене. Миналото и случилото се с нас не можем да променим, но можем да променим настоящето и бъдещето на децата си и техните деца, да го направим по добро.

Последна редакция: пт, 03 дек 2010, 15:41 от simon9

# 100 3 дек. 2010, 20:18 ч.

София
Мнения: 6 478

Мамо, тате , не ме изоставяйте и не ме забравяйте". Целта на тази кампания да бъде насочена именно към такива родители които след развода или раздялата забравят и изостават децата си. Това ми хрумна след прочитането на една статия с подобно име която е насочена срещу майки които си оставят децата в домовете
Този, който е изоставил детето си никак няма да се трогне от никакви кампании. И това с убеждаването на майките да не си оставят децата - кой после вижда как и дали се грижат за децата си? Или мало по-късно пак се стига до оставяне в дом?
И в какво ще се изразява тази кампания? newsm78

Напоследък само ни заливат с такива кампании...писна ми леко...а и смисъла здраво ми се губи.....

# 101 3 дек. 2010, 20:30 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 932

Смисълът е на родителите, които отглеждат активно детето, да им олекне, че полагат усилия и "вкарват света в правия път". Това действа терапевтично на родителя, който е неотлъчно до детето си, обича го и не може да разбере защо и другият родител не може така. Въпросът е, че за самото дете от такива кампании няма особена полза, за привличане на омъглилия се родител - още по-малко.

Освен това, за да принудиш баща, който не вижда детето си редовно, да работи с някакъв вид консултант или терапевт (както се прави с майки в риск от изоставяне на децата си)... Ще дам всичките си спестявания на човека, който измисли как да стане това. Терапията и консултациите не са принудителни и не могат да бъдат. Но разбирам напъните в стил "Няма начин да няма начин"...

Само, че това с кампаниите е offtopic

... Извинявам се, включвам се в офф-а за последно!

Последна редакция: пт, 03 дек 2010, 21:51 от Saule

# 102 3 дек. 2010, 23:43 ч.

Мнения: 1 072

simon9, в чия полза би била подобна кампания newsm78

Мнооого съжалявам, че сега ще изкажа едноличното си собствено мнение, но това е може би най-глупавото нещо, което съм чувала Laughing

Макар че вероятно има доста по-тъпи кампании, вече организирани, защо просто не се присъединиш към някоя от тях newsm78

Ще опитам да се обоснова с няколко думи - ако след развода единият родител е изоставил и забравил детето си, то то и без това е психологически нестабилно - защо му е да го тормозят да се среща с някой незаинтересован чичко (леля)? Ако майката (респ. бащата) си е намерил някой по това време, който полека запълва празнината на детето или ако детето няма празнина и се чувства идеално или поне много по-добре от преди, а в един момент трябва да се среща с някой "осъзнал се" татко (майка)? Някои семейства от един родител и дете (деца) са милион пъти по-добре, отколкото ако бяха с двамата родители. Все пак не забравяй, че това не са ИЗОСТАВЕНИ деца - имат си един родител и то силен и борбен. А защо не и втори - всеки има право на втори шанс.
Та, не разбрах какъв смисъл би имала подобна "кампания" newsm78

По-точно това не разбрах:

Цитат на: simon9 в пт, 03 дек 2010, 15:18

Има много мнения които се изказаха, че се чувстват по добре да не държат контакт с единият от родите ли те си. За което явно има причина. Но ако тази причина се отстрани своевременно и родителят осъзнае грешките си спрямо детето, което ще промени държанието и манталитета спрямо детето му, то тогава и самото дете би било по добре и по щастливо.
Другото с което не съм съгласна е , че "нищо не можем да направим". Ами можем, само да искаме. Най малкото което можем да направим е дадем гласност на тези проблеми, да не ги загърбваме и да не вдигаме рамене. Миналото и случилото се с нас не можем да променим, но можем да променим настоящето и бъдещето на децата си и техните деца, да го направим по добро.

Аман от хора, които си мислят, че знаят кое е "по/най-добро" за мен или за някой друг, различен от самите тях; аман от хора, които се бъркат и правят заключения за живота на другите, че и искат да го променят, защото не им харесвал #Cussing out