разведена съм от 4 г. с две деца. Едното е на 5 г., другото на 11 г., момчета, в София сме.
Имам нужда от реални примери за родителски отговорности и участие на бащите след развода.
Сигурна съм, че има достатъчно много лоши примери. Но също така познавам лично и достатъчно много добри примери и вярвам и знам, че все повече мъже са отговорни и се стремят да участват в живота на децата си независимо от приключването на отношенията с майката. Имам нужда да разбера по-добрите примери. Искам да видя какво дават на децата си като време, грижа и издръжка по-отговорните бащи.
Бащата на децата ми е образован, с висока професионална реализация (управител е на представителство на международна компания, отделно има собствен бизнес) и съответно доста добър доход (поне няколко пъти по-висок от средната работна заплата, осигуряващ му възможности да инвестира в недвижими имоти, да кара хубави коли, да пътува и т.н.), успял, интелигентен и т.н.
Не искам да сравнявам ангажираността му към нашите деца с по-лошите бащи (които пият, бият, нямат постоянна работа, отмъщават на майката и всякакви други подобни...), а да разбера какво е най-доброто, което интелигентните и отговорни мъже в днешно време правят за децата си. Имам нужда да ми отговорят онези от Вас, които могат да похвалят бившите си съпрузи/ половинки за приноса им към децата и след раздялата.
Поводът да търся такива мнения:
-В общи линии с бащата на децата ми имахме цивилизован развод, разбрахме се по взаимно съгласие, договорихме режим на лични отношения и издръжка; като цяло той иска да бъде част от живота на децата и се старае да бъде;
- Издръжката по начина, по който сме я дефинирали, покрива точно 50% от финансовата тежест по отглеждане на децата (каквото не е било съотношението преди развода и което не е пропорционално на разликата в доходите ни, но и двете страни сме се съгласили, че в условията на раздяла ще бъде така);
- Откъм грижи по отглеждането обаче той покрива не повече от 20% от тежестта - децата живеят при мен с всички произтичащи ежедневни отговорности, върху мен падат и всички неща, които така или иначе в повечето случаи падат върху майката плюс още много от онези, които, докато сте заедно, падат върху бащата;
- Последните няколко месеца обаче, а както ме предупреди той "и занапред ще е така" - той ще има фактори, възпрепятстващи го да отделя на децата време, да ги взима всеки втори уикенд, както е договорено и т.н. - (общо взето се заформя всеки трети месец, той да го прекарва на друг континент), което прехвърля тежестта върху отглеждането на децата ни в още по-висока степен върху мен при запазване прага на финансовата отговорност;
- Помолен да балансира натоварването, особено предвид честите си отсъствия, като взима децата да спят при него общо 6 вместо 4 вечери в месеца и като актуализира размера на издръжката с минимална сума, компенсираща ръста на цените (на практика му искам по 50 лв. за всяко дете, общо 100 актуализация), той отказва.
Всеки казус при развод е индивидуален, всеки човек и родител е различен.
Познавам бащи, които след раздяла взимат децата си всяка втора седмица за цяла седмица при тях (това за мен е ужасно за децата - да си сменят домашния адрес всяка седмица, но е пример за бащи, които са ангажирани). Познавам други, които ги взимат всяка седмица за поне 2 вечери в седмицата. Познавам такива, които въпреки развода, понеже майките на децата им не шофират - са единствени шофьори на децата си и си правят труда почти всеки божи ден да ги взимат от дома на майката, за да ги закарат на училище, дейности и т.н. и после да ги върнат. Познавам такива, които помагат на майките на децата си, когато същите са болни, имат нужда от мъжка помощ за нещо, от което не разбират, независимо, че са разделени и т.н. В живота има достатъчно много добри примери, въпреки че хората често говорим само за лошите.
Молбата ми е да споделите своя положителен опит. Какво правят бащите на Вашите деца, с какво можете да ги похвалите, за какво сте благодарни, за какво ги уважавате, с какво бихте ги дали за пример на децата си и на други хора и т.н.
Благодаря предварително!