Март-енчета

Ехо,ето ме и мен.

Бухтееееее ЧЕститоооооо, много се радвам.Лека бременност и най прекрасното бебе на финала.

Слънце честите ти племенничка

Ели дано всичко е Ок с мъж ти!.

Сиа мила, бързо да ви минава варицелата и след това само здраве . Ти беше питала за играчките. Яна си играе само с количките, гормититте и тн. на батко си. Куклите не ги и поглежда .

За любовта, мен свеки ме беше питала, как ще обичам две и как тя ще обича две. Тогава така я погледнах, че не попита повече Не подозирате, колко много любов може да събере сърцето ви

За връзката с татко тя за мен е задължителна. Моя мъж рядко се кара, повече лигави и купува играчки (та му се карам малко) но ядосали сееееее, всички се снишават. Малката аз като викам, ме подминава, но викне ли той, ела да видиш

За агресията и връзката. Боян много обича Яна, не я и докосва въпреки че тя го шамари на поразия. Обаче много я гушка и притиска и тя се брани с все сили. Само като го види да се засили към нея да я гушне и почва да раздава шамари. Обаче ако аз и се скарам ходи и се гушка и се оплаква при него Иначе от опит знам, че независимо от усилията на родителите ако единия е чешит и не иска връзка с другия, просто няма спасение. Ей на брат ми, може да ме обича, ама аз нито го виждам нито го усещам. Да не говорим, че не знам точно по каква причина има един приятел, който само плюе по мен, мъж ми и семейството ми. Говори неща, които просто няма как да са вярни и моя глупав брат не само, че не ме защитава ами и му вярва.

Тони аз често се чудя ако се гътна кО Ша СтанИ и леееекинко си се побърквам Аз също имах висок пулс. Но отиди да си те видят.

Иначе ние сме що годе добре. Яна е качила половин кило за месец и малко поуспокоихме местните лекари. Дива е като тарзан. Замислих се да и вържа две въжета на полюлейте и една препаска през кръста, та де чувства като в джунглата като е такава (в свой води). Аз провокирана от една реплика на приятелка се зачетох в статии за Индигови и Кристални деца. Интересно четиво. Бях ви питала дали вашите деца се удрят, ама май не ми отговорихте, та пак да си попитам... Иначе ново двайсе е,  че докато си играем решава че може да се строполи на земята.Ама ей така просто се накланя и пада, без да свие колене или нещо подобно. Аз естествено се мятам като лъв да я хвана, а тя умира от смях Дано вашите втори дечица са кротки като първите, че за мен в пълна сила важи изречението: "Ако първото беше като второто, нямаше да има второ!" .

Отивам да си допия кафето преди да се е събудила, че помрънка на сън (излиза ни 17ти зъб).

Много прегръдки на всички

Рила, благодаря за статията!

Шу, Рая не се удря, или бие сама, ако това питаш, но от голям кеф понякога просто сяда тупвайки на земята и това и е голямо удоволствие. Винаги го прави със смях. Много обича да се гоним из къщи и като тича, тича и накрая тупне на памперс с голям кеф на земята и кикот. Не знам при вас такъв ли е случая, но тя не се удря. Рядко, като не прецени например колко е дълго въжето на топката, вързана на него се удря и тогава плаче, но после внимава да не се удари пак.

Тони, Яна че се удря сама е едно на ръка. Обаче е толкова дива, търчи, пада става,пак продължава. Катери се, мята се и какво ли още не. НО НЕ РЕВЕ само леко си поразтърква удареното и пак продължава. Много обича от прозореца да се метне на дивана с надолу главата. На мен направо ми спира сърцето, защото си представям че отскача и пада на ръба на масата.

Марти съвсем съзнателно удря глава в стената (умерено силно   ), сбръчва нос, почва да хленчи фалшиво и идва да го успокояваме и гушкаме! Прави го като има публика повече от двама души
За стандартните падания - ами пада си, препъва се, някой път не може да вземе завои, вечно е в синки фурията  !
Шу, много занимателно пишеш, ама честно! Вземи драсни една книга, може като Дж. Роулинг да станеш известна и богата!

Оф тази Яна е такъв ангел неземен (на вид ), как ти дава сърце да я обвиняваш в такава дивотия, не знам Дариян се е удрял сам само няколко пъти, след като аз съм го первала лекичко, ако нещо много е съгрешил Направо не знам какво ми стана в тоя момент, исках да потъна от ужас и уж гледам вече по-градивно да възпитавам, но просто не знам какво да правя, когато трябва да го спра да прави нещо, а той никак, ама никак не ми обръща внимание.

   За удрянето май и ние имахме такъв период, когато си биеха главите в нещо твърдо ей така и понякога не преценяваха добре силата на удара и наставаше рееев. Сега май само Росен го прави понякога, когато иска нещо, а не му се позволява или пък не можем да разберем, какво е то, удря си главата в пода с явна цел да се разреве по-силно и да е по-убедителен.
  Между другото и друг път съм се канела да пиша, че много от нещата, които Шу споделя а Яна важат и за нас. Мойте също много обичат опасните игри, с които да ми изправят косата. Например качват се на спалнята и с всичка сила се мятат назад - голяма забава. Да ама ако 10 пъти уцелят мекото на 11-ия може да се случи да уцелят я ръб, я направо да се озоват по глава на земята. В такива случаи не ми издържат нервите на гледката и направо си излизам от стаята и ги оставям да ''се забавляват''. Да, ама май мама като не гледа не е толкова интересно и сякаш са по-внимателни, защото най големите падания стават като съм там и се опитвам да ги спася. Така че май тия представления са специално за мен.

Eйй, човек да ви изпусне за малко и пишете като отвързани  , та чак и 2 стр. нова тема.

Бухтееее, страхотна новина!!!!!Ха честито! Желая ти лека и безпроблемна бременност и здраво хубаво бебче на финала!!!Много се зарадвах, да знаеш!

Пак много интересни теми сте подхванали, ама надали ще мога да се включа по всички, че вс. момент ще скокне дивият звяр 

Шу, така като те чета, все едно София описваш  Каквото ми беше кротко като бебе, ела да я видиш сега.Нещо много се промени и все по-дива става. Днес хем стоя до нея, само за миг съм се обърнала и я гледам, качва се на пързалката от обратната страна( не по стълбите), ама вече стигнала до горе  За секунди.И иска да се спуска права  и не дава да я държа и ми бута ръцете и нарежда нещо(подобна на някоя ругатня  ).Качва се и тя на облегалката на дивана и се хвърля с главата надолу и още хиляди подобни дивотии.Накланя се от кончето на колелца и нарочно пада настрани и после е много смешно.

И докато съм се сетила, че май от мен тръгна темата за гушкането и лигавенето и се е получило нещо като развален телефон, но явно и аз не съм се изразила правилно - далеч съм от мисълта(си  ), че е лигава от гушкане, това е абсурд и за мен.Исках да кажа, че ми е чудно от къде такова поведение, като вкъщи получава само гушкане и целувки.Иначе и при нас тя е тази, която тормози кака си, а Никол е даже много търпелива и бързо и прощава.Ако като се скарам по-сериозно и първо при кака си отива да се оплаква и да я гушка, а Никол е доста милозлива и винаги я успокоява, така и говори, все едно тя е майката.

Иначе излизаме и тия дни.Доста духа, наистина, ние ходим в градинката, но просто гледам да сме далеч от опасни дървета.Днес направо на няколко пъти я гушкам, за да не я отвее, доста беше страшничко, но то е на моменти, като не духа си е направо лято.Не мога да я държа вкъщи цял ден, и двете ще се побъркаме.Рила, като отвори темата за излизането, си изпуснала "т"то на Марти и чета аз, че Мари не се търпи вкъщи и реших, че за кучето пишеш 

Ееее, мерси на всички за честитките   Тони, с теб наистина много еднакво вървим, че и с това разболяване още в началото.
Шу, моят бяс е същия, примери колкото искаш, но: на моя стол се качва, промушва се под подлакътника до главата, заклещва се и скимти да я измъкна; тича по дивана, спъва се и полита и т.н. Често прави нещо, което е опасно, реве само ако й се спи или не е очаквала да се удари. На увещания и забрани НЕ реагира.
Нагаина, аз май бях писала как веднъж в яростта си си наритах чехлите, за да не наритам непослушка. Тя се разплака, а като започнах да я успокоявам, тя отиде и на свой ред зарита чехлите - исках да се строполи тавана върху мен. Попиват като гъби - хубаво, лошо - наред. А иначе също обича да тръшва неща в земята, не знам дали самия шум не ги забавлява. Онзи ден така зверски млатеше любимия си Йори, че на мен наистина от сърце ми дожаля за него, нищо, че е плюшен. Като й казах, че го боли, го целуна и пак баааам. (май ви го писах това   )  Та не знам какво е, но изтръпвам при идеята, че така може да "обича" и дребното.

Вероники, твоя Ники съм го признала за супер-батко. Страшно ме впечатли в София. Не само с Тео, ами и с другите малки как се отнасяше - страшен сладур! И като ме чу да казвам на Роси, че Ния никога не казва мама, той се надвеси над количката й и усмихнат започна да й говори "кажи мама, кажи ма-ма"  Много мил спомен ми е това. ю

Мирамар, моето настроение определено се влияе, за малката не знам, може би. Дали от мен или от времето, или и двете ... не бях се замисляла. Досега лошото време е значело оставане вкъщи - виж това определено й влияе

Елуинг, стискахме, дано има позла

Животинче, кофти, освен да стиснеш зъби, докато разбере, че така няма да получи нищо и се откаже. Много кофти, аз както не си падам по писъците, много ти съчувствам.
Забравих май нещо, но ще тръгвам за яслата да си прибера чудото

Бухта, честита новина и от мен, да са ти леки и безпроблемни и бременността и раждането   Прави ми впечатление, че почти всичките ни познати с малки дечица, вече са "готови" и с второто бебе . То е хубаво така, с малка разлика, ще са по-близки после вероятно. A че ще има леко побийване и подърпване от време на време, мисля че е нормално за братчета и сестричета в почти еднаква бебешка възраст. Моят мъж е налагал здраво малкия си брат, имат една година разлика, но сега са страшно близки. Вуйчо ми пък искал да пуска в тоалетната малкото си братче, хванали го на път за клозета точно Хайде да не ви плаша повече, не съм чувала за някакви сериозни произшествия от малки бандити върху бебета, сериозно. Те малките се раждат доста по- хитри от големите, да знаете. A и да не е така, бързо нахитряват покрай тях, нямат избор.

Шу, за удрянето съм пропуснала да пиша - МИтко имаше период в който си удряше главата в стената (гипс-картон) и май му харесваше звука. Понякога, когато се удари сам, после ходи да ми показва как се е ударил и се удря пак... Диване! Често, ако се е заиграл и се удари, продължава да си играе, но напоследък на няколко пъти си удря главата в масата, защото се завира да гняви кучето и забравя, че е по-висок, та се изправя под масата и се удря и после ми идва да го успокоявам и гушкам.

Онзи ден ми се изкатери по катерушка на пързалката, която е поне за 4-5 годишни (с много широко разстояние и са тръби, а не стъпала, че на всичко отгоре са извити като полусфера) и чак на върха се спря, че му пропадна крачето и щеше да падне от почти 2 метра високо. С катеренето ми е болна тема -катери се на всякъде, включително и по мен (до рамена и глава, когато го държа).

Иначе за сравнението за първо и второ съм чувала лафа - "Господ дава първото кротко, че да се излъжат родителите за второ". Всъщност при нас не е било вярно, защото аз съм била по-буйното дете (може би за това ни е 5 години разликата).

Бухта, ако знаеш само колко много се зарадвах на новината ти. Малко ме е срам, ама ще си призная, че даже звъннах на миличкия да му кажа  ама наистина много се зарадвах. И той нали така иска вече второ, та и трето (това го измисли преди няколко дни) и само вика - ами, супеееееееер, айде и ниеееее. Хем ще си бременеете заедно и с нея и с Тони. На нас напоследък много ни върви да научаваме такива новини и то от мами с дечица като Стела или даже по-малки и много се вълнувам, честно. За себе си, обаче, определено знам, че искам да изчакаме още малко. Лека бременност, миличка и най-сладкото бебче на финала.
Ники на Вероники и на мен ми е голяма слабост - той е може би най-слънчевото, възпитано и грижовно детенце, което познавам. Как само се радва искрено на всички мартенчета по срещите и е толкова нежен... Но, с такива мама (и тате) хич и не се учудвам. Вероник, да го нацелуваш, както и Тео, разбира се. 
Елвинг, айде пиши, мила, че те мисля. Дано всичко е наред.
Сия, много ми стана тъжно - дано бързо се оправяте вече и повече никакви болести.
Ох, Мирамар, аз едвам смогвам с белите на Стела, ако са по две, просто не се виждам. Душичка. 
Аз съм влезнала в черна серия здравословно (обажда се един 9 годишен проблем, за който никой не може да ми помогне - що лекари съм обиколила, що специалисти и пак нищо. Вече се обръщам към нетрадиционна медицина - акупунктура и други подобни, но пак нямам облекчение. Иде ми да се гръмна. Млъквам, няма повече да се оплаквам, но хич ме няма напоследък.
Ох, исках и още да пиша, ама нещо забравих, а и не ми се виси прд компа много-много.

А мерси за отговорите
Аз това дето сама се бие не го броя, но тоталната липса на чувство за самосъхранение ме побърква. Ама мерси че ме успокоихте че не сме сами
Бухте, аз знам че твоята е беладжийка ама не очаквах че ги прави и другите простотийки.
Иначе Яна бели ги върши всякакви. Ето вчера например, идва и ми иска мандарина и грозде. Обелих едното измих другото и давам в купичка. Тя си взима купичката и отива в хола. Аз оставам в кухнята да погледна манджата. След няма и две минути поглеждам, тя нахвърляла плодовете и скача трупешката отгоре
 

Аз ще взема да и направя една фотосесия с белите дето ги  върши.

Рила мерси, аз да взема, ама нямам тема

Лека вечер отивам да чета книжки с Боян.

Бухтеее, честито! Аз съм ебати албанския реотан. Днес ми се стори, че Нагаина намеква нещо, ама не загрях. Верно майчинството ми изпи мозъка Пожелавам ти лека бременност и едно прекрасно бебенце, от какъвто пол сте си поръчали на щъркела
Наистина много майки се решават напоследък на второ бебе веднага след първото На мен лично ми трябваше известно време, докато ми залипсват тези емоции и закопнея пак да мина по същия път.....Лошото е, че и Симона като порастне, сигурно ще ми се прииска пак да гушкам бебе, но...вече ми се струва все по-малко реално като възможност
Сия, кураж и от мен! И това ще мине...
Слънце, честита ти племенничка! Аз още не знам какво е, но като гледам сестра ми как се радва и обича моите деца, сигурно е много вълнуващо да си леля! 
Оф, утре ще дописвам, че трябва да обърна внимание на Криси.

Бухта, честито, мила, вярваш ли ми, че се просълзих  


В тази връзка случайно да знаете наистина ли при 6 мес. изпитателен срок нямаш право на болничен  Онзи ден случайно го чух и ми се изправи косата - щото аз чисто физически няма как да се върна на старата си работа като тръгне Калин на ясла, все ще да съм на ново място - е как става това тогава!?!

Запис и от нас