- Публикувана: 12 ноем. 2010, 16:23 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2010, 00:58 ч.
Тема Незабравима ( Unutulmaz ) 117
Добро утро незабравима компания 
Поздравления на Дани и Боб за прекрасните стихове и на всички вас, които правите това място специално за мен
Видях тази снимка на Дима и написах набързо един поздрав за вас, да е спокоен и радостен денят ви. Нещо като прочетени мисли на Харун, независимо от обрата в поведението на неговия герой:
ИЗПОВЕД
Влизам неканен
в свят бездиханен.
На пръсти стъпвам
и цял изтръпвам.
Към тебе тичам,
до смърт те обичам!
За теб живея,
по теб копнея!
Толкова си красива,
като самодива!
От тебе бягам,
ръце протягам.
До тебе заставам
и се стопявам....
Без тебе съм малък,
направо жалък.
Но щом сме двама
с любов голяма,
дори да спорим
с нежност говорим ........
Поздравления на Дани и Боб за прекрасните стихове и на всички вас, които правите това място специално за мен
Видях тази снимка на Дима и написах набързо един поздрав за вас, да е спокоен и радостен денят ви. Нещо като прочетени мисли на Харун, независимо от обрата в поведението на неговия герой:
ИЗПОВЕД
Влизам неканен
в свят бездиханен.
На пръсти стъпвам
и цял изтръпвам.
Към тебе тичам,
до смърт те обичам!
За теб живея,
по теб копнея!
Толкова си красива,
като самодива!
От тебе бягам,
ръце протягам.
До тебе заставам
и се стопявам....
Без тебе съм малък,
направо жалък.
Но щом сме двама
с любов голяма,
дори да спорим
с нежност говорим ........
http://www.youtube.com/watch?v=R7GvmNXM-gE&feature=related Поздрав всички незабравимки.
Тарабас страхотна " Изповед ". 
Благодаря за красотата, която внасяш в това хубаво утро! 
ИЗПОВЕД
Влизам неканен
в свят бездиханен.
На пръсти стъпвам
и цял изтръпвам.
Към тебе тичам,
до смърт те обичам!
За теб живея,
по теб копнея!
Толкова си красива,
като самодива!
От тебе бягам,
ръце протягам.
До тебе заставам
и се стопявам....
Без тебе съм малък,
направо жалък.
Но щом сме двама
с любов голяма,
дори да спорим
с нежност говорим ........
Влизам неканен
в свят бездиханен.
На пръсти стъпвам
и цял изтръпвам.
Към тебе тичам,
до смърт те обичам!
За теб живея,
по теб копнея!
Толкова си красива,
като самодива!
От тебе бягам,
ръце протягам.
До тебе заставам
и се стопявам....
Без тебе съм малък,
направо жалък.
Но щом сме двама
с любов голяма,
дори да спорим
с нежност говорим ........
Закуската е поднесена, а сега да свърша малко работа! 
По-късно ще съм пак тук! 
Жена на вятъра
Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
...и еротично с мен в едно се сля.
Земята ми постла прекрасно ложе,
сатенената нежност на трева,
небето облак под главата ми положи,
а вятърът с любов ме облада.
Целуна ме обсебващо по мъжки,
целувка с вкус на похот и на грях
и люби ме брутално, без задръжки,
а после във ръцете му заспах.
Събуди ме едно щурче с цигулка,
опомних се и чак ме заболя.
Защо щурче? Сънувах, че съм булка,
на вятъра любимата жена.
Било е сън, измислица, преструвка,
небитие, несбъдната мечта,
защо тогава сякаш от целувка,
от сладост лепне моята уста?
Зорница Петровска
Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
...и еротично с мен в едно се сля.
Земята ми постла прекрасно ложе,
сатенената нежност на трева,
небето облак под главата ми положи,
а вятърът с любов ме облада.
Целуна ме обсебващо по мъжки,
целувка с вкус на похот и на грях
и люби ме брутално, без задръжки,
а после във ръцете му заспах.
Събуди ме едно щурче с цигулка,
опомних се и чак ме заболя.
Защо щурче? Сънувах, че съм булка,
на вятъра любимата жена.
Било е сън, измислица, преструвка,
небитие, несбъдната мечта,
защо тогава сякаш от целувка,
от сладост лепне моята уста?
Зорница Петровска
Рекси , много вълнуващи стихове постваш! 
Ако си ме чакал...
Ако си ме чакал,
а не съм дошла,
значи пътя съм загубила,
но ще дойда някой ден сама.
...Ти не бързай да разлюбиш!
Ако си ме викал
с истински слова,
може да не съм те чула.
Но в съня ти ще се отзова.
Ти не бързай да разлюбиш!
Ако някога те нараня
с дума дръзка, неразумна,
щедро болката ще заплатя
с болка...
Още не разлюбвай!
Но ако не дойда
в тежък час,
в който като хляб съм нужна,
в който само моят глас
може раните ти да превърже,
даже от далечен свят щастлив,
ако не дотичам –
разлюби ме!
Без проклятие, без вик...
Разлюби ме!...
Ако още ме обичаш!
Вася Борисова
