Son bahar - Любов назаем - Еркан и Айча - Тема 39

Здравейте. От писането на този пост едва ли има някакъв смисъл...., но ще го напиша....

За никого не е тайна, че за мен Галип е много интересен като лирически образ. Той още в детството си е преживял една страшна болка - болката на изоставено дете. Разкъсването на връзката между дете и родители убива чувството на сигурност в това дете. Тази травма поражда чувство на тревожност....страх... Силно наранена е била душата на малкия Галип. Но той е успял да преодолее тази травма. Това, което е сега е постигнал само благодарение на способностите му, на трудолюбието му, на желанието непрекъснато да търси нови идеи и нови партньори в бизнеса. От фалиралата малка печатница, която е оставил господин Шефик бащата на Нурсел, той е направил един преуспяващ холдинг с контакти зад граница. В същото време в личен план Галип е нещастен. Нурсел отдавна не е в живота му, но не желае да използва нейните недостатъци за да получи развод. Нурсел никога не е била неговата половинка в съвместния им живот. Тя никога не е била до него. Едва сега, когато той поиска да оформят официално тази раздяла, Нурсел реши, че няма да се предаде така лесно. Подстрекавана от майка ситя следва тези свои амбиции, като се заканва, че пак ще го завладее, че няма да се откаже. Та тя го има като някакво любимо свое бижу или трофей....Нурсел като единствено дете от богато семейство е свикнала да й се задоволяват всички капризи, с голямо самочувствие без никакво покритие, проблеми с алкохола и истерични нервни кризи. Желание да направи от съпруга си мъж, какъвто тя желае....Всичко това води до един отдавна разпаднал се брак. Много тъжен е момента с посещението на Галип в дома за сираци. Много истина има в репликата - изоставените деца винаги си остават такива.... Всички те, които са израстнали в сиропиталището са получили образование, успяли са в различни области на живота, но са сами и самотни..... Много вълнуващи са моментите в които Галип си спомня как майка му го е оставила в сиропиталището. Той през целия си живот е копнял за майчина ласка. Тя майка му е липсвала и на малкия Галип, липсва и днес когато е мъж, преуспял бизнесмен. Тази липса е оставила огромна празнина в душата му, това е променило живота му, но същевременно го е направило по-мъдар, по човечен.....