Son bahar - Любов назаем - Еркан и Айча - Тема 39

 

Не е приета добре Сабиха от Секретарката-началничка г-жа Сехер. Сехер още от самото начало счита, че Сабиха е връзкарка. Двукратното напомняне от Галип, че Сабиха не трябва да знае, че той е поискал това назначаване вместо да й бъде сигнал, че шефа иска Сабиха да работи в холдинга стана точно обратното. Сехер сякаш още повече се озлоби към Сабиха. След като при запознаването се установи грешката и Сабиха искаше като на колежка да сподели какво объркване е станало - напротив Сехер с назидателен тон й каза, че това е много груба грешка за една секретарка - да объркаш шефа с някой друг, само защото другия е засилил това объркване - в случая Сердар. Не закъсня и напомнянето, че Сабиха е работила в кланица - все едно тя е човек от по-ниско качество. Изпрати я макар и съвсем нова служителка да обядва сама, като й определи време...Много тъжна и самотна се почувства Сабиха в стола - колегите седнали по двама трима на маса - тя сама. Големите и красиви очи се напълниха със сълзи...спомни си предишната си работа, колежките, но от това едва ли й стана по леко. Галип в стола си беше гузен негонен бяга. Видя, че Сабиха е сама на масата, но да не предизвиква излишни шушукания, защото той вече за себе си знае, че не е безразличен към тази жена реши да седне на друга маса. Сердар този път оправи положението - седна при Сабиха и покани и Галип. Започна се опознавателен разговор. Сердар научил, от Сехер че Сабиха е работила в кланица, не пропусна да й подчертае този факт. Тя също не му остана длъжна - макар, че е работила в недотам престижна фабрика там шефовете не са  ги подценявали, а са се хранили заедно с работниците в стола. Сердар реши да се пошегува, но веднага беше порязан от Галип, че за него това не е проблем, защото е бил дълги години работник и не се храни в стола само когато има много работа. Галип се нахрани набързо и си тръгва пожелавайки им приятен обяд....

 

След като Галип замина, Сердар злобничко започна да говори:

Сердар: Работникът господин Галип срещу буржоазния адвокат Сердар Туфан...От край време е така...
Сабиха: Господин Галип наистина ли е бил работник...
Сердар: Като дете е станал работник в печатницата на бащата на съпругата си, с която сега не живеят заедно. Аз идвах в печатницата с откритите коли на баща ми, който също беше адвокат, а Галип беше гол и бос....и двамата бяхме деца. После той спечели сърцето на дъщерята на шефа си и когато чичо Шефик умря затънал в дългове, късметът му се усмихна и стигна до тук.....

Сердар харесваше Сабиха - според мен още от мига когато я видя в градината с розите. Затова и не разсея недоразумението че тя го мисли за щефа на холдинга - страда от грандомания. Начина по който разказа кой е Галип и кой е Сердар потвърждава това, че е грандоман. Може би той си мислеше, че Сабиха ще се впечатли от разкошния живот който е живял още като дете. Напротив. Аз мисля, че още тогава Сабиха разбра, че между Галип и Сердар още от детството им е имало някакво съперничество. И то това съперничество е от страната на Сердар. За Галип е било немислимо да се съзтезава тогава със Сердар. Но амбицията, желанието и стремежа на Галип да промени тази несправедливост в живота му - дете от сиропиталище - са направили Галип това което виждаме. Докато охолния живот още в детството и по-късно в младежките години не са помогнали с нищо на Сердар - да се развива да постигне нещо повече от това, което му е оставил баща му.

Добронамерен е Галип към всички. Прибирайки се от работа вижда домашните помощнички Зюлфие и Лятифе да се връщата от пазар. Накара Ръза да спре и да ги вземе да не вървят с покупките пеша. Е Ръза никога не е правил това, но след като шефа разпорежда той се подчини с неохота... Разпореди се Зюлфие да седне отпред при него и прибра покупките в багажника. Той се чувства нещо повече от двете жени и си придава важности.
Сабиха със слизането от служебния бус отиде на детската площадка. За да не се обиди Мемо първо разпита него как е и какво са правили през деня. Зейно разбира се не остана доволна от това внимание на майка си към Мемо. Сабиха за пореден път се опита да обясни на Зейно, че Мемо няма никаква вина за постъпката на баща й. След като сутринта Кемал аби й даде пари и я излъга, че е изтеглил лихвата Сабиха реши да зарадва децата - отидоха на пазар.
Галип след като се върна от работа реши както е правил и друг път да отиде сам в дома за сираци. Приготвяйки се чува Зюлфие да пее тъжна песен. Изглежда тази песен му напомня нещо от детството. Той видя като мираж едно момченце на брега обърнало се и гледа голямата къща.....Отново чу думите на майка си, че ще го остави там в дома....Облече се и изненадващо за всички без да разговаря тръгна към колата. Не пожела Ръза да го придружи.И както казва Лятифе от време на време изчезва някъде сам.... В този момент Галип искаше да е сам със спомените от детството от майка си с всичко което е преживял в детството си. Той пътува към сиропиталището.....

 

Отново спомените отново преживява този злощастен за него момент....Не вижда никой...Сабиха пресече с децата пред него, видя че той е в колата поспря се, но Галип не я забеляза....Унесен в мисли задръсти движението и клаксоните на останалите коли го върнаха в действителността.....Тези спомени с оставянето в сиропиталището го спохождат често в тези първи епизоди....Самотата го връща към този толкова тежък момент от живота му....

 

Сабиха след като е купила играчки на Мемо с децата и Гюлшен отиват да се почерпят. Пристига и Рухсар. Тя разпитва Сабиха как е минал първият й работен ден. Тогава Сабиха й споделя, че наистина до сега са говорили за различни хора - че тя е помислила Сердар за Галип, а днес вече се е запознала с истинския Галип. И двете споделят мнението, че Сердар е много неприятен мъж.....Рухсар носи и още една радостна новина на Сабиха. В квартала близо до тях се продава къща с градина....Сабиха много се зарадва и иска да се срещне със собственика за да види къщата и ако й хареса да се договорят....

За тази вечер достатъчно, утре здраве и живот ще продължа. Пожелавам на всички лека нощ и вълшебни сънища.....

Здравейте 
Приятен обяд на всички 
Мамче започнала си един много важен момент от нашия любим сериал - преживяванията на Галип и Сабиха след запознаването им. Довечера ще се опитам да се включа в обсъжданията.
Приятен ден на всички 

Здравейте. От писането на този пост едва ли има някакъв смисъл...., но ще го напиша....

За никого не е тайна, че за мен Галип е много интересен като лирически образ. Той още в детството си е преживял една страшна болка - болката на изоставено дете. Разкъсването на връзката между дете и родители убива чувството на сигурност в това дете. Тази травма поражда чувство на тревожност....страх... Силно наранена е била душата на малкия Галип. Но той е успял да преодолее тази травма. Това, което е сега е постигнал само благодарение на способностите му, на трудолюбието му, на желанието непрекъснато да търси нови идеи и нови партньори в бизнеса. От фалиралата малка печатница, която е оставил господин Шефик бащата на Нурсел, той е направил един преуспяващ холдинг с контакти зад граница. В същото време в личен план Галип е нещастен. Нурсел отдавна не е в живота му, но не желае да използва нейните недостатъци за да получи развод. Нурсел никога не е била неговата половинка в съвместния им живот. Тя никога не е била до него. Едва сега, когато той поиска да оформят официално тази раздяла, Нурсел реши, че няма да се предаде така лесно. Подстрекавана от майка ситя следва тези свои амбиции, като се заканва, че пак ще го завладее, че няма да се откаже. Та тя го има като някакво любимо свое бижу или трофей....Нурсел като единствено дете от богато семейство е свикнала да й се задоволяват всички капризи, с голямо самочувствие без никакво покритие, проблеми с алкохола и истерични нервни кризи. Желание да направи от съпруга си мъж, какъвто тя желае....Всичко това води до един отдавна разпаднал се брак. Много тъжен е момента с посещението на Галип в дома за сираци. Много истина има в репликата - изоставените деца винаги си остават такива.... Всички те, които са израстнали в сиропиталището са получили образование, успяли са в различни области на живота, но са сами и самотни..... Много вълнуващи са моментите в които Галип си спомня как майка му го е оставила в сиропиталището. Той през целия си живот е копнял за майчина ласка. Тя майка му е липсвала и на малкия Галип, липсва и днес когато е мъж, преуспял бизнесмен. Тази липса е оставила огромна празнина в душата му, това е променило живота му, но същевременно го е направило по-мъдар, по човечен.....

По-късно ще продължа.......