Какво означава детето да е кръстено на някой ?

Не, не значи.Да е кръстено на някой според мен значи да му дадеш име, което умишлено съвпада с това на някой друг .

Не,това е отбиване на номера!

Ами не е ,но на този на който е буквата,може и така да си помисли

Не, какво общо имат Генка и Габриела, и т.н? Но ако те притискат, този номер минава

 Те нали така си мислят, следователно значи. И за мен това с буквата е смешка, но се радват ,факт.

Аз пък смятам, че е както го чувстваш. Ако ти си мислиш и си знаеш, че детето е кръстено на някого, когото обичаш и той знае и се радва, какво значение има, че името не се повтаря едно към едно?

Много зависи какво се влага в кръщаването на някого.
В корените на традицията, идеята е освен снахата да се покаже преклонена пред волята на свекърите, също и да се покаже някаква родова принадлежност. Понеже едно време не е имало "три имена" и ЕГН, хората са се разпознавали по малките имена и общо название на рода (пр. Халваджиите). Задължително е било първи братовчеди да бъдат кръстени на един и същи дядо (свекър), без да има значение, че вече има дете с това име в семейството. Едно време изобщо не ги е притеснявало, че ще станат много. Даже за дядото е било голяма радост, а всъщност той е бил единствения с право на мнение.

В днешно време, за да бъде спазена традицията, й се придават някакви модернистични украски. Всъщност никоя традиция не би могла да оцелее дълго, ако не се води по актуалните нагласи. Така че сега се приема, че когато детето е кръстено на някого, то ще вземе неговата съдба/късмет/красота/талант и от сорта. Или поне, че ще прилича на този човек. Което всъщност не е вярно.

Нашите родители са дали началото на новата традиция, за кръщаване да се смята и използване на първата буква или някакво производно. В първоначалния вид на традицията такова нещо изобщо никой не си е и помислял.
В днешно време много баби и дядовци кандисват на този вариант, понеже още самите те са го правили. И им стига да бъдат "почетени", понеже им е ясно, че детето има нужда от модерно име.
На други пък не им е ясно.

В някои случаи родителите избират името според своя си вкус, в други се съобразява с букви, срички и т.н, за да има мир.

С други думи, първата буква не е кръщаване на някого. Номерът се отбива по този начин от едно, най-много две поколения. Традицията, за която става дума, гласи името да е едно към едно.
 

Ами за всеки означава различно нещо...Едни смятат ,че детето е кръстено на някого,когато задължително носи същото име,за други означава само първата буква или първите няколко букви,за трети, както често се среща във форума,детето се счита за кръстено на 2-3 или повече родини,когато в името му има тези букви.Например ЕлеоНоРа на баба си Ева,на дядо си Нончо и на леля си Рада.. Но като цяло  Ескарина ти е обяснила вече,че традицията повелява името да е едно към едно с това на този,на когото кръщаваш..

Знам за случай с момиченце, което се казва Симона и се твърди, че не е кръстена на дядо си Симеон - на никого не била кръстена    Но това е версията за пред родителя, който не искаше детето да е кръстено на някого, а другия родител + дядото - негов баща, май друго си имат на ум.


Преди 100 години също са кръщавали - Пенка, на баба си Петранка, Величка, на баба си Велика, имало е и деца, които на никой от роднините не са били кръщавани, имало е и обичай да се кръщава на кръстника - баща ми е кръстен  на кръстника си, със същото име.

Да, кръщавало се е и на други хора, освен свекърите, но пък и децата са били доста 
По нашият край обичаят всъщност е да се попита кумата и каквото тя каже, това е името. Независимо дали е име на някой роднина или тя сама си го измисли или пък е на нея самата. Даже църковният ритуал по кръщаване включва попът да пита кумата как да запише името, тя отговаря и го записват.
Моите родители и много други познати от тяхното поколение, са кръщавани по този начин, а ето, че тази традиция е забравена и е останала само другата с кръщаване на бабите. Много странно.

Ние пък само отбихме номера с първа буквичка, според повечето мнения в темата. Нямаше как да кръстя детето си Драганка. Но дядото пак се радва.

Да се вземе само първата буква от името на близкия съвсем не означава, че детето е кръстено на него. Винаги остава една горчилка в душата на въпросния. Колкото и да се правят, че се радват името на бабата или дядото не е повторено едно към едно. Както повелява традицията!


И нещо забавно по темата! Имах позната, която кръсти дъщеря си Катрин на дядо си Стоян    / тя така казваше, което винаги будеше недоумение и усмивка/. Ами човека на времето имал любима, която се казвала Катерина и пожелал и внучката да се казва така / вместо да я кръщават на него/. А майката леко го осъвременила и така.

Това ми звучи като Светльо, който е кръстен на дядо си Ламби
Според мен щом си взела буквичката, значи си имала предвид точно този човек и на него си е кръстено детето. Само че в 21 век няма как да се казва Гана, но имам приятелка кръстена ГерГАНА т.е цялото име на бабата го има, освен първата буква.....