Какво означава детето да е кръстено на някой ?

  • 4 607
  • 75
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 4 560
За мен да е кръстено на някой означава името да е едно към едно на детето с този,на когото е кръстено или да е леко променено.
За първа буква взета само не го смятам за кръщаване на някой.

При нас е било голяма война как ще се казваме.Аз се казвам като баща си,името на сестра ми е сборно от имената на двете баби.Голямата война била като се родил брат ми-чакания син.Баща ми искал на баща му,но майка ми не харесала името /и слава Богу/.Кръстили го на бабата на баща ми,която го отгледала и приела майка ми по-добре отколкото свекърва й.

# 31
  • София
  • Мнения: 46 921
за мен НЕ! по-точно е отбиване на номера.
кръстено значи да носи името на... точно или с минимална промяна... примерно ако бабата е Иванка, детето най много да е Ивана или Иванина.

# 32
  • Бургас
  • Мнения: 370
за мен НЕ! по-точно е отбиване на номера.
кръстено значи да носи името на... точно или с минимална промяна... примерно ако бабата е Иванка, детето най много да е Ивана или Иванина.
E,да,но вече хората са с други разбирания ,/няма да се повтарям с примера си за ЕлеоНоРа от първия си пост Laughing/ а и модата в имената е доста променена,така че понякога е трудно детето да вземе същото,че дори и сходно име.Според мен дори и само първата буква е достатъчна  Peace

# 33
  • София
  • Мнения: 46 921
elf4eto - като е трудно, просто не си кривиш душата и си кръщаваш детето както ти е кеф, без преструвките, че е на еди кой си... нищо лошо в това няма...напротив, за мен е глупаво това кръщаване на някой.
Но за да претендираш, че наистина е кръстено на някой детето 1 буква не стига...това си е както писах - отбиване на номера. Нищо повече.

# 34
  • Мнения: 9 760
Добре, де. Името на свекър ми е от 6 букви, на дъщеря ми- също. Освен първата буквичка, още 2 се повтарят. Т.е. 3 от 6 или 50%. Това брои ли се?

# 35
  • София
  • Мнения: 46 921
НЕ Simple Smile Дори на баба Мариана, ако кръстиш детето Марина, пак не е на нея. Защото двете имена са съвсем различни, нищо, че са близки като звучене и букви.

абе това си е моето мнение, не карам никой да се съобразява с него баш....просто elf4eto специално мен е цитирала, за това й отговарям, нищо , че в темата има още не едно подобни на моето мнение....в крайна сметка всеки си прави каквото си иска.

# 36
  • Мнения: 9 760
Някъде из темата се споменава за останала горчилка, ако само първата буква е повторена. Повече горчилка остава ако и това не е направено Mr. Green
Има достатъчно баби и дядовци, които разбират, че името им е остаряло и съвсем разумно не държат внучето им да е кръстено на тях. И те се радват на жеста, че поне буквичката им се повтаря. Не им отнемайте радостта толкова категорично Stop Просто не разбирам желанието на много млади семейства на всяка цена да покажат, че детето им не е кръстено на нечий родител, а на "себе си".

Името на дъщеря ми го бяхме избрали месеци преди да се роди. С родителите на мъжа ми не беше коментирано. И когато родих и им го казахме, свекърва ми възкликна към свекъра "И, на тебе е!" Grinning

# 37
  • Бургас
  • Мнения: 370

абе това си е моето мнение, не карам никой да се съобразява с него баш....просто elf4eto специално мен е цитирала, за това й отговарям, нищо , че в темата има още не едно подобни на моето мнение....в крайна сметка всеки си прави каквото си иска.
Нищо лично.. Laughing Цитирах теб,защото мнението ти беше последно Peace А и аз също споделям твоето мнение,че не необходимо детето да бъде кръстено на някого,лично аз не съм спазила тази традиция...Просто исках да кажа,че в днешно време е трудно за някои родители да кръстят децата си 1 към 1..Например ,ако бабата е Ганка..няма как..даже и да се измени малко на Гана пак не става,единственият вариант е да се вземе само първата буква или първите две букви...Но както казах по-горе за мен тази традиция не е от особена важност..И,да може да се каже,че е един вид отбиване на номера,но ако бабата или дядото са доволни и на 1 буква няма нищо лошо да се ползва и този вариант  Peace
Авторката,защо питаш точно за тази традиция?Колебаеш се как да я спазиш?

Последна редакция: ср, 24 ное 2010, 23:26 от elf4eto

# 38
  • София
  • Мнения: 46 921
aniTakova - ничия радост не отнемам, никой не е искал да кръщавам детето си на него, нито пък аз искам непременно той да си кръсти на мен децата...а ако вътрешно бях почувствала , че непременно искам детето ми да носи името на любим човек, то бих го кръстила с цялото име, защото не би имало значение че било, не модерно, нали го правиш заради човека, не заради името...такива неща...

и какво значи остаряло...Омуртаг и Преслав не са ли остарели...пък си кръщават доброволно хората така децата.

# 39
  • Мнения: 85
ani,а къде е, радостта на другите членове от семейството?Кръщавайки на един,не пренебрегваш ли останалите?
Аз също не съм кръщавала и да ми кръщават не искам.

# 40
  • Мнения: 9 760
Angel_Dust, мила, спокойно. Повечето мнения в темата са като твоето Peace
Иначе ако някой казва, че Себастиан е кръстен на дядо си Съби и аз бих го приела не като отбиване на номер, а като подигравка дори.
Но най-важното си остава мнението на този, на когото е кръстено детето или е само "отбит номера". Защото все пак проявата на уважение или неуважение е към него.

ani,а къде е, радостта на другите членове от семейството?
Конкретно за моя случай ще ти отговоря. Радостта на другите в семейството е във внучето, чакано 10 години. И тъй като сестра ми и зълва ми имат по 2 деца, реално само на моята майка няма кръстено дете. Но ще е повече от чудо ако забременея и родя второ дете.

# 41
  • Мнения: 85
Искрено ти го пожелавам.

# 42
  • София
  • Мнения: 288

Хич не съм съгласна с "винаги" и "горчилка". Чак пък  Stop
Зависи колко е вманиачен човек в тази традиция и доколко я смята за най-важното нещо покрай раждането на едно бебе. Ако имам внуче, ще се радвам да е живо и здраво, умно и щастливо, а няма да изпитвам аз самата желание да съм в центъра на събитята с въпроса дали съм удовлетворена от името или не.


Предаването на едно име от поколение на поколение за едни е мания, за други - семейно богатство. И "винаги " и "горчилка" са си точно на място. Баба ми - лека й пръст, до последните си дни живя с тъгата, че не нося името й. Дядото на съпругът ми - също.

Колкото до мен , аз също не бих правила драми, ако внучката ми /живот и здраве/ някой ден не е кръстена на мен, стига ми да е жива и здрава. Но ако избирам име за детето си, бих му дала име на обичан и ценен от мен човек, който през живота си е минал през какво ли не, за да ме има и за да съм това, което съм. Вместо ня'кво си там, само защото е модерно.

Предпочитам да виждам сълзи на радост в очите на баща ми, вместо да задоволя собствения си егоизъм само и само да направя впечатление по детските площадки, колко модерно и актуално е името на детето ми.

Но всеки сам решава, как да постъпи. За това светът е толкова шарен. Хора - всякакви, имена - също ...


# 43
  • Мнения: 4 554
narcis, никъде в мнението ти не видях да се прокрадва идеята за самото дете, неговата личност и как то ще се чувства с името си. Много майки изхождат именно от този аргумент, как детето ще се чувства, когато се представя. В мнението ти виждам само предположения как ще се чувства майката по площщадките, дядото и не знам си кой, а самото дете все едно не е личност и все едно това име няма да е неговото, с което ще живее цял живот.

Ако някога ми избият сълзи от радост за това, че внучето е кръстено на мен, адски ще ме е срам от това. Бих се радвала, че имам внуче, че е живо и здраво и т.н, но ако егоистичната емоция, че съм "уважена" вземе връх над радостта за самото дете, то хич няма да се гордея.

# 44
  • Мнения: 11 743
Нещо като Ескарина исках да напиша, даже го написах 2 пъти и го трих, че май по- грубо звучеше.

Общи условия

Активация на акаунт