Как се справяте с ината на децата си?

Единствената тактика пълен игнор на провинилата се или на двете ако са виновни. Сцената продължава точно 30 секунди след спирането на обръщане на внимание. Далече съм от мисълта да ги глезя и всичко да е на тяхната, ако това е "лоша майка" значи съм такава. Наблюдавайки отстрани ефект има, щом съм в стаята първо се замислят дали да почнат с капризите пред бабите. Последните са готови на всичко само и само децата да са доволни  и ни развалят дисциплината отвсякъде с отказа им да приемат моите правила. Е с това не знам как да се боря, май моя проблем не са толкова децата а възрастните. Метода с прегръдки и целувки не минава още повече за да не реве му дават исканото. Аз шамарчета не раздавам, но ушички дърпам от това по-има ефект. Разбират като кажа "Ще ти изтегля ухото" хващат се за ухото и бягат 

Игнорирам и не отстъпвам.Кажа ли,че така ще е- така е.Отстъпиш ли веднъж,много бързо започват с още по-големи тръшканици,защото са видели,че веднъж е станало.Колкото повече се стараеш да го успокоиш,когато започне да се тръшка,толкова повече го прави.Когато види,че ефект няма,просто спира да го прави.

Точно така е!

по темата: общо взето се старая да реагирам според ситуацията и настроението му. Общо взето при нас се получава, че методите, които днес са помогнали, не важат и за утре  Има моменти, в които не му обръщам внимание, имам моменти, в които търпеливо му обяснявам защо да не прави еди какво си, има моменти, в които го наказвам, дори отстъпвам на моменти и т.н. и т.н. А когато съм тотално изчерпана и той продължава да се инати отнася тупване по дупето  .
Знам, че не бива да си изпускам нервите и, че изобщо не е препоръчително, но в края на краищата и аз съм човек, и както казах / в случая по-скоро цитирах/ не съм перфектната майка и съм много далеч от това определение 

ние сме още далеч от тръшканията, но пък сега синът ми се разплаква и иска да бъде гушкан; аз и баба му не можем да търпим да му гледаме / слушаме плача, докато баща му може; не знам дали като сега го гушкаме непрекъснато, няма да доведе до това, после да ми се тръшка повече 

Детето ти е малко и е нормално да го гушкаш повечко,но внимавай да не започнете да се приспивате на ръце.Защото моята я приспивах на ръце до 7-мия месец.

1. разсейване - просто се опитваш да пренасочиш вниманието.
2. гушване и обяснения.
3. - игнор - да си се потръшка, поблъска и т.н. като види, че с-мата несработва ще престане.

Хубаво е да забележиш има ли нещо конкретно, което довежда до това състояние, примерно когато е преуморена, гладна, превъзбудена и т.н. и ако можеш просто да избягвате да се стига до това изобщо.

не, няма - гушкай си го на воля...най-много да стане гальовен и любвеобилен.

Игнор и разсейване , отвличане на вниманието, това помага засега.

оо, това много ми харесва, той е толкова мекичък и мирише толкова хубаво ммммммммм

Ейнджъл,то по принцип е нормално като е изморена да е малко крива, но аз говоря за тръшкането от инат.Като не е на нейното и се почват едни драми.Но засега успявам да я игнорирам и мисля,че има някакъв ефект.

то  е нормално, но моят така ми се е тръшкал например само като е преуморен или гладен и извнервен....та имахме един период например, когато всеки път щом си тръгнехме наобяд от парка ставаше драма - тръшкане търкаляне по земята, хълцане , задавяне в сълзи и сополи и т.н.
Та накрая се оказа, че ако го нахраня в парка и го оставя още 1 час да поиграе, после се прибира да спи без проблем, или ако го прибера половин-един час по-рано, преди явно да е така огладнял...
Всякакви други тръшкащи случаи са много леки и се оправят при нас с разумен разговор.
Та това имах предвид...не точно общата кривотия от умора...
Но пък и аз принципно като малък му обръщах много внимание и най-често правехме каквото иска той


А за наказания - никога не бих наказвала едногодишно дете, че си търси вниманието.

тя всъщност за какво точно се тръшка чак толкова много?

Ами защото не й давам да яде(буквално ги яде)книги и списания,не й давам да ми къса цигарите,не й давам да ми плюнчи телефона......ей такива работи.Въпреки,че винаги когато вземе нещо забранено не й го дърпам от ръцете,а предлагам други неща ''в замяна''.Но като й дам нещо друго хвърля го и започва да се тръшка.Няма как да й дам да яде хартия или цигари само за да не се тръшка.Няма как да махна цялата си библиотека,защото повечето книги ги стига,а и дори да не е книга винаги намира нещо друго.Също така обича да отива при обувките и да ги гризе..........ей такива работи правим по цял ден .

поне цигарите и телефона винаги можеш да ги държиш на недостъпно място. книгите ако има къде да ги преместиш, пък на ниските рафтове да сложиш кумени книжки и играчки.
за обувките - шкаф и обезопасителна заключалка(от тези именно за малките деца да не бъркат)

принципно има как да се реорганизират нещата, така че просто подобните неща да са далеч от ръцете й и да не стават драми за глупости или поне да се сведат до минимум.

Има ли възможност да я болят зъби затова да гризе неща?Защо на най-долните рафтове не сложиш малки кошници с гумени играчки ,гризалки,книжки,ключове за гризане и разни светещи играчки,та когато отиде то рафтовете да е приятно изненадана и да си изсипва и сипва кошничките с нещата,които може и преспокойно да си гризе?
Никога не съм имала неща по рафтовете из дома ни(минималистка стил имам и обичам всикчом да е организирано в кутии и зад прегради ,в гардероби,скринове и т.н.)та не сме имали никога този проблем с разхвърлянето и пипането на тези неща. За дистанционните ,телефони и ключове- имам малък панер който стои на плота  на високо и всеки от нас се прибира и си пуска телефон и ключове там ,та не ги е пипала .Книгите също са подредени на рафтове,но стократно обясних,че са вещи на мама и татко и че не се пита ,както и телевизора . Малко е изнервящо това повтаряне,но има ефект в  по дълъг период  .У бабини и например не й правят забележки за книгите и ги вади,поскъса една или две ,аз веднага и обърнах внимание (това не се прави у нас въобще) ,но дядо й каза,че у тях било у тях и се разрешавало всичко,та сега ми казват да им кажа,че ще идва:) защото имали да разчистят преди нея,а е голямо дете и вече свикна с това у тях,но никъде другаде и на гости и у нас не  прави така.Постави си някаква организация и успех!
П.п.Отделно на шкафовете с препарати и ножове имахме обеъопасотели за вратите да не се отварят от нея,и кухнята беше преградена с малка бебешка врата за да не се влита там,защото иначе бях закупила копчета за обезопасяване на газовият котлон,за фурната,за всяко чекмедже и т.н. Добре,че сложихме вратата та не се наложи и беше много спокойно така.