С едно ремарке как да е, ама с две... надали има кой да се прежали... Вече съм престанала и да се заглеждам по мъже. Само обонянието чат-пат ме предава, като ме блъсне в носа някой по-напарфюмиран минувач... или някой по-неизкъпан... 
А това с домашните посещения, майсторите и съседа, мислех, че е само една тривиална секс фантазия, но май се случва и в реалния живот.
Пина, ужасно е да живееш със свекърва си (дважди по-ужасно отколкото при мама)!! И готина да е, пак ще ти капе пяна от устата... тъй си мисля аз. Майка ми и баща ми също доста ме дразнят, ама поне мога да им се развикам едно хубаво и да изчистим недоразуменията. Пък на свекърите... някакси не става и ми иде само да мълча и да трупам нерви. Те моите свекита са готини като цяло, де, не се оплаквам.
За разликата м/у децата пак и за последно, май нямам право да се оплаквам, защото аз си я исках такава, че дори и по-малка. Но човек не може да предвиди много точно колко ще е трудно и какво ще произтече от раждането на второто дете. Калината ми е шемет голям и чак сега започва едва-едва да се очовечва, а Люс се очертава беляджийка и половина, та сами се сещате какъв тандем се сформира. Мисля си и се надявам, че като си изпатя патилото, след някоя и друга година, малката разлика ще ми е бонус. Още по-голям бонус предвиждам за Адаша.
...
. Лоша работа
.
Де да можех и аз да не се сещам, ама мойто миО е едно такова лесно забележимо.
Стягайте се!

