Когато.....

K_A_M  
В темата за живуркането се сдържах, ама вече не мога!
"Всичко е в нашите глави" и "всичко зависи от нас" е ужасно редукционистично мислене. Освен това не е вярно - научно доказано е, факт - аз не съм сама на планетата, на нея живеят и други хора  . Те ми влияят и ме променят, аз тях - също. Някои хора са подходящи за мен, други - не. Хората се променят - човекът, който е бил подходящ за мой партньор може след години да се е променил до такава степен, че вече да не е. Аз може да съм се развила нанякъде и животът да ме е отвял в посока, съвсем различна от тази на партньора ми. Понякога пропастите между двама души съвсем обективно започват като малка пукнатина и стават огромни пропасти. Да твърдим в такива случаи, че "мислим за глупости" и "всичко е в нашата глава", да се заставяме да се чувстваме виновни и повърхностни, задето сме надраснали партньора си или той нас (и вече не го разпознаваме с душата си) е... обикновено заравяне на главата в пясъка, не мога да го определя по друг начин.

Не съм се чувствала отегчена и живуркаща с мъж, когото наистина обичам и с когото заедно полагаме усилия да държим връзка един с друг, кой до къде е, кой накъде отива, кой как преживява нещата. От друга страна, чувствала съм се нещастна с мъж, когото наистина съм обичала, но който не е имал капацитета да положи усилия и да следи моето развитие, настроение, да се ъпдейтва накъде вървим толкова често, колкото е необходимо.

И на мен не ми харесва, че хората се отдалечават,  "надживяват" един друг и т.н. Изтръпвам от ужас като си помисля, че това може да се случи с мъжа ми и мен. Но... ако се случи, съвсем честно ще си призная, че връзката ни се е изчерпала и няма да си лепя етикети "луда", "повърхностна", "неспособна да поддържа връзки", щото "е дете на разведени родители" или нещо от сорта.

K-A-M, Autumnsphere, отново   Успех.    

Нел, не знам, но много ми харесва да те чета и много оптимистично ми звучиш  

Не искам да давам примери, защото темата не знам какви обрати ще претърпи  

Не получавам това , което искам, но и не давам това, което трябва  ...абе монотонно ми е и толкоз. Не ми липсва секс, липсва ми внимание...ама не исках да го пиша това, защото гледай сега как ще се хванат за думичката  

Saule  , охххх колко добре си го написала 

Само мога да кажа, че ако не бяха децата, надали щях да съм с този човек. Не ме разбирайте по грешно, добър, ама адски добър баща е, не ме бие  , не ме обижда...., но.....

имам чувството, че вероятно всеки (без 5-6 потребителки, да не изброявам конкретно...) е пускал някаква разновидност на тази тема в даден момент. аз също имах една преди време. питах дали е възможно едни отношения в напреднала фаза на сивота (клонящи към тъмно, гъсто и лепкаво сиво), могат да се избистрят и хармонизират отново. това беше преди доооста месеци. темата доста се опъстри с клишета и много скоро след това замря, понеже аз не изпаднах в конкретики и нямаше нищо пикантно, което да разведри темата - исках просто да си пофилософстваме. не след много дълго, сама за себе си разбрах може ли, не може ли дадени отношения между мъж и жена да бъдат върнати в правилната посока. та това е моят "запис" тук...

Хммм.... по принцип не пиша в този подфорум, но... си чета редовно.

Темата ме провокира, защото отчасти май и аз съм на тази вълна. Ами сиво ми е! Много сиво!
Saule го е написала много хубаво. Просто явно в един момент хората започват да вървят в различни посоки, интересите се разминават, това, което преди е било супер и за двамата, в един момент се превръща в скучно за единия. Според мен, защото единия отива в една посока, а другия, вместо да го следва, той се обръща в противоположната. И, не заради друго, а просто нежеланието и отчасти неумението да се прозре какво се крие в действията или думите.

Събота вечер... Каква тема, а? Да, доста такива съм изчела за годините, откакто съм в този форум. Повечето пъти съм се чудела 'тези хора нямат ли си друга работа?', но ето, че когато на човек му дойде до главата, започва да мисли по друг начин.

Ще ви 'следя', ще се включа пак.

"Само мога да кажа, че ако не бяха децата, надали щях да съм с този човек. Не ме разбирайте по грешно, добър, ама адски добър баща е, не ме бие  Crazy, не ме обижда...., но....."




Какво но...
Тръпка ли търсиш, ако да намери си любовник!
Mисля, че добре ще ти се отрази.

Сиво е на много хора, защото е ноември. Денят е малко над 8 часа, няма слънце и народът се подтиска.
Освен това намалява либидото, народът не прави секс и се подтиска допълнително.
Да не забравяме, че е краят на месеца. Половината свят е пред заплата. Нервно духа в пликчето.
Временни състояния, надявам се  . Ще минат.

Виктория, надали е само заради тръпката.
Е, аз поне тръпка не търся. Но, това, което разбирам от думите на К-А-М, е, че просто човекът до нея не е това, което е бил или поне това, което тя си е мислела, че е бил. Или пък и двамата са се променили с течение на времето, или пък просто двамата са в 'дупка'. От която единият няма желание и не иска да излезе, или пък просто не смята, че се намира в такава. И нищо не иска да промени, дори и не може, защото всичко за него е идеално.
Нещо такова... Поне това е, което аз мога да 'кажа' от моята камбанария.

 Ако всичко все още си е същото значи все още сме вчера.

И ако чакаш друг да те направи щастлива, а и да си остава същия- ще има да чакаш. На мен по- притеснително би ми изглеждало съжителството с човек, който си остава все същия и след 10 години, но разни хора, разни предпочитания.

ПП Това с децата като мотив да стоиш с някого не е ли вече демоде като извинение да се отлага развода?

Хората се променят, израстват под влиянието на определени житейски събития. Нормално е. Човешко е.
Но е по-проблематично, ако това израстване не е синхронизирано, разминава се по интензитет и посока.

Нека не забравяме, че избираме партньор на конкретен етап в живота си, с определено съчетание на настройка, емоции, предпочитания. Няма как след определен брой години това съчетание да е същото, просто защото ние не сме същите.

Възможностите ги знаеш, не са от вчера. Остава да решиш за себе си.

Мимита, а какво търсиш ти.

Състоянието което описваш ми се струва някаква депресия.

Saule, когато една връзка наистина е изчерпана, тя се разпада, в повечето случаи. Щом има категоричното "не бих била с този човек", значи проблемът не е "сивотата", а "ужасно ме е страх да направя това, което трябва". Да, и аз мисля, че децата са оправдание, но не мисля, че е лесно да го пренебрегнеш. Но нека наричаме нещата с истинските им имена: не "сиво ми е", а "страх ме е да приключа брака си". Страхът за доброто на децата си е достатъчно сериозен проблем. Ама и рецепти няма, де. Всеки сам трябва да си вземе решението.

Ох, много, ама много избягвам подобни теми, ама понеже напоследъксе нароиха, та да напиша няколко думи!
има няколко варианта
- ПМС или овулация - я си провери календарчето в коя от двете фази си! В ПМС точно тогава някой ти е седнал на опашката, а в овулация може да ти се иска да кривнеш от пътя за едно бързо с друг мъж. Човещинка, ама внимавай да не вземеш че да забременееш или да скъсаш с човек, коготовсъщност искаш до себе си
- напий се, нареви се и ще ти мине. Може и да поскиташ по кръчмите
- виж хората, които са по-зле от теб и ще ти мине
- до такава степен си свикнала със спокойствието и сигурността на връзката, че я смяташ за даденост. Не бой се, ще си намериш белята, или тя ще те намери!
- възрастова криза - тя минава и обикновено не е виновен партньорът
Извод - мнооого те сърби да сгазиш лука, ама не ти стиска!

Правиш си списък на всички неща, които харесваш достатъчно, за да не искаш да ги загубиш.
След това си правиш списък ( една точка е достатъчна, 2 са добре)
на нещата, които може да получиш/ научиш/ придобиеш/ промениш без да загубиш тези от първия списък.
Ако няма какво да пишеш във втория списък, си най-щастливият човек на земята. Или ми се обади на лични.

Да наричаме нещата с истинските им имена би било чудесно. Само, че колко хора познаваш, които имат смелостта да си произнесат на глас "Връзката ми се изчерпа"? Най-малкото, освен, че е страшно да го признаеш на себе си, веднага сто души ще скочат и ще ти кажат, че или те е засърбяло нещо, или е ПМС. По тази и много други причини, познавам ужасно много двойки, чиито връзки са изчерпани, нещо като бракове-зомби - хем е умрял, хем го има и помръдва.

Има огромна разлика между изчерпана връзка и жизнеспособна връзка, притисната от ежедневието и лошите страни на живота. Например, наскоро с мъжа ми загубихме бременност. Известно време беше черно, после започна да става само сиво и да се чудя дали имаме капацитет да прескочим това, да минем през изпитанието задено. В крайна сметка, и двамата положихме ужасно много усилия - не винаги правилните, но работихме много здраво това да не ни смаже. И успяхме, но само, защото в отношенията ни има много любов, а и двамата знаем цената й, знаем и как е без нея. Но това е различно от бракове/ семейства, в които не случва нищо градивно, които нанасят повече вреда, отколкото полза на участващите в тях. 

Обаче много от приятелите ми - интелигентни, способни, ценни, хубави хора сами по себе си, стоят в нефункциониращи или болезнени връзки, защото културата ни е такава - очаква се, ако душата ни е неудовлетворена, да си "налягаме парцала", да го отдадем на ПМС или махмурлук, да обезценяваме преживяванията си и да казваме "аз съм си особен човек, затова така възприемам брака си". Ми... мъка.   

Както вече се написа - ноември е, криза е. От време на време в брака се получават едни такива тъмни дупки, зацикляния, дразни те човека до тебе, най-вероятно и сам не се харесваш тогава, все нещо ти е криво, точно "някой ми е сднал на опашката".
От личен опит - първият път като ти се случи и ти се струва, че това е краят, че няма повече какво да търсиш с този човек, че всичко е изчерпано. Пак от личен опит - минава известно време, наместват ти се чарковете и поглеждаш  с нов поглед на нещата. Може да мине година, две, докато си стъпиш на краката (емоционално). Може и да не си стъпиш, разбира се и да откриеш, че наистина всичко е свършило.  
Какво значи сиво ми е? На малко хора в момента им е шарено, ама не са тръгнали да си развалят семействата, та ха дано вземе да им стане емоционално. Това да ти е спокойно и монотонно в брака май е хубава черта. Представи си, че ти е много емоционално - мъжа т всеки ден е различен, един ден спокоен, усмихнат, на другия ден буреносен облак и крещи за всяко нещо? Днес се прибира, а после 5 дни го няма и още, и още. Не е по-добрия вариант май.
Аз лично прекрасно те разбирам, защото вече минах един такъв дълъг период. И точно за това си позволявам да ти кажа, че вероятно ще мине и ще откриеш, че нещата си ги виждала доста по-черни, отколкото са в действителност. Да, след N на брой години и всякакви битовизми не ти пърхат пеперуди в стомаха. То няма и как, освен, разбрахме едни там 5%. Но ако трябва по пеперудите да тичаме, на вски 3-4-5 години ще сменяме партньора. Има и такива хора, но аз лично не бих се чувствала добре непрекъснато да сменям начин на живот, напасване на характери, да не говорим за травмата върху децата. Но дори и без тях, не бих понесла такова едно галопиране нагоре-надолу.
С което не се изключва възможността да реша да сменя партньора някой ден, но на база "сиво ми е"...много ми е инфантилно, наистина.