Още ми е трудно да го проумея-взеха ни апартамента!!!

Да, разбира се, това няма нищо общо.
Аз казах вече, че съм го правила. И бих го правила със или без техните имоти, все ми е едно.
Аз имам и собствено имущество, не разчитам единствено на родителите си и тяхната собственост. Всъщност отношенията ми с тях биха били абсолютно същите дори и да бяха голи и боси.
Много са ми скъпи.

Какво означава стопанисване? Да плащаш данъци на апартамента, ток, вода и др. да са на твое име, или как?
Това което пишеш е много интеесно и ме интересува пряко.
Ако някое от момичетата даде повече информация ще му бъда много благодарна.
Ами ако си го дал под наем за 10 години, това стопанисване ли е или означава ли, че квартиранта не можеш да го изгониш?
Или например ако си дал на някой роднина да живее в апартамента ти докато ти си в чужбина, но тока, водата, данъците ги плащаш ти, може ли роднината да предяви претенции за апартамента след 10 години? 

Да,подобни въпроси и аз си зададох. Преди, тук, в една от темите се спомена такова нещо, но... за жалост не си спомням друго.
За наемателя... Не би трябвало. Има разлика между стопанисване и отдаване под наем.

И вие сте си виновни като не сте оправили нещата документално още в началото. Стават такива неща. Дано поне сте си запазили квитанции, фактури за повечето неща.

По-долу говорят за придобивна давност - общата е 10 години. Ама как ще докаже авторката, че го е владяла, като е в Испания

Имаше някакви такива приказки, че ако някой живее много дълго в чужд имот, поддържа го, плаща данъци, такси, сметки и след 10 или повече години ще може да претендира, че имотът е негов. Ако се замисли човек това е невъзможно. Когато мъжът ми ходи да плаща данъка за апартамента, излиза и моето име и той плаща и моята вноска и никъде не пише, че той я е платил, пише, че АЗ съм платила вноската си. По същия начин, когато примерно квартирант иде да плати данъка на апартамента на собственика, ще излиза  името на този собственик и никой не се интересува кой точно е внесъл сумата. Същото е и при таксите. А сметките всички знаете, че вървят със собственика на имота. Когато квартирант не си плаща, той набутва собственика нали така? Що се отнася до подобрения, никога не може да се докаже дали това не е било договорка при отдаване под наем или преотстъпване, така че не мисля, че някой просто така ще ти вземе имота, защото го бил стопанисвал и живял в него...
П.П.Ако има приет такъв необясним закон, нека някой запознат да пусне текста му....

Придобиване по давност-предполага да има владение върху имота 5 или 10 год, в зависимост от случая. Регламентира се в Закона за собствеността, чл. 77-86. Освен закона има и съдебна практика, обстоятелствени проверки, свидетели, не е елементарно да се придобие имот по давност.
В конкретния случай имотът има собственик, нотариален акт, извършвани са разпоредителни сделки и имотът не е бил в постоянно владение на авторката.
П.С. Не съм юрист.

Да , има го. И има интересни случаи, ако не си вържеш гащите. Когато плащаш разноските, си прибираш разписката.  И си я пазиш.

Бащата на мъжът ми, не е виждал внука си, вече 2 г.(детето е на 2г и 8м), защото не харесва мен.
Нямам никакво намерение да настройвам детето срещу т.н. му дядо, той сам работи срещу себе си, с подобни постъпки. Каних ме го и на Коледа и на  Рд на малкия, от инат не дойде. Негова воля, дори ми е по-добре. Не желая един ден да настройва собственият ми син срещу мен, както е настроил децата си срещу майка им, защото му е бивша жена. за това направо ми прави услуга с инатите си и съм далеч от мисълта, че не ме харесва заради самата мен, която и да беше пак нямаше да я одобри, такъв си е човека просто, целият свят му е крив
Моето мнение е, че свекърите са постъпили некоректно, най-малкото е било нужно да уведомят синът си, че продават апартамента, да споделят, че имат проблем и т.н.

unadaptable мерси за отговора относно моят въпрос.

Тук е мястото да благодаря и на авторката за темата, защото разказа и ме научи да бъда още по-предпазлива относно роднини  Не се знае кой ще ти забие нож в гърба.

ani27 хора които са в отлични отношения със семействата си едва ли биха разбрали. 

Това, което пишеш ти, според мен са откровени глупости. Как може един нормален възрастен човек да подмине внуците си на улицата, защото децата били слушали глупости по негов адрес, евентуално. Трябва да си доста ограничен човек, за да въвличаш едни деца в интригите на възрастните, че и отношението ти към тия деца да се определя от това. Да не говорим, че това са родни внуци, игнорираме го тоя факт.
А че са селски истории, си права.

Прочетох темата и оставам без думи.
Това си е типично български феномен. Ако апартаментът по документи е на родителите, те могат да правят каквото сметнат за необходимо с него. Ако имат финансови затруднения, заем, който не могат да погасяват, нормално е да продадат необитавано в момента жилище. Друг е въпроса, че това решение трябва да се вземе в открит разговор със засегнатите авторка и мъжа й, така че да им се даде възможност да купят апартамента или да помогнат за преодоляването на финансовата криза, която налага продажбата. Дали са го за ползване от добро желание - чудесно, но сега имат проблем и тези проблеми трябва да се решат. Сигурна съм, че свекървата не изгаря от желание да го продава, но ако си принуден от обстоятелствата и ти трябват пари - за мен е нормален изход от обстоятелствата. Единствено не бих одобрила това да става без знанието на децата и зад техен гръб, защото за мен това е недостойно поведение и липса на елементарно уважение и възпитание. Но ако авторката и мъжа й са знаели какво се готви, са могли да реагират по някакъв начин още когато са разбрали.



Тинкърбелче, пишеш Дори на запад и университета се плаща от родителите ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, и детето може да ги осъди. Аз живея на запад и такова нещо тук няма. На 18 детето отива в университет и се оправя самостоятелно. Получава стипендия+заем от държавата, които връща след завършване на образование. При нужда поработва странично, докато учи. Ако родителите искат и могат - помагат. Но никой не е длъжен да издържа детето си или да му помага след като е започнало да учи в университет. Обичайно е ако децата живеят с родителите си след тази възраст, да плащат наем или да участват активно в разходите за ток, храна, и т.н. Ако живеят под наем в друго жилище, собственост на родителите, също плащат наем на родителите си.
Да, знам, че за мнозина ще прозвучи кощунствено и безобразно, но за мен това спестява много разправии от този тип, дето са толкова характерни за България. Една от близките ми приятелки тук прави точно така - живее под наем в мазето на родителите си и плаща почти пазарен наем за двустайното помещение - хол и спалня. Има отделна баня и тоалетна, само кухня няма. Храни се с родителите си, два пъти седмично купува храна и готви за всички, плаща 1/3 от сметката за тока. За мен това е идеално решение - няма караници, няма скандали, няма кой на кого какво е дал, дарил и подарил, пък после си го взел.

Краси, пишеш Ще лишиш ли дъщеря си от наследство,само щото не ти допада зетя? - аз познавам такива случаи на лишени от наследство заради това, че родителите не харесват половинката на детето си. Звучи ми ужасно, но доколкото си спомням, всеки наследник има запазени части от наследството, така че не е съвсем възможно да оставиш един наследник без нищичко.

Може, ако продадеш (може и фиктивно) имотите.

е, ако аз не харесвам зетя или снахата, и не искам да имат дял в имотите, все ще намеря начин да ги отстраня юридически.

Arizona, мисълта ми е, че ако ощетения наследник разбере, че всичко е станало зад гърба му, има срок не помня колко години (2?) след узнаването, да развали сделката по съдебен път и да иска своите запазени части. Не съм сигурна как се определя размера на запазените части. Също така сделки с имоти тип "дарение" се развалят много лесно от ощетения, докато сделки тип "покупко-продажба" - по-трудно. Най-чистата работа е всеки да получи по нещо (не казвам цяло жилище, просто нещо) така, че да не се стига до сръдни.
Да вземем хипотетичен пример: Семейство с три деца и къща на два етажа. Единия етаж се дава на едното дете, другия етаж на другото дете, ами третото? То трябва да се обезщети с някаква парична сума например, за да не остане съвсем без нищо. Ако детето е било обезщетено с пари, няма да има правно основание да разваля сделки с оправданието за запазените части.
Така беше преди няколко години, когато бях в тая сфера, сега вече може да се е променил някой закон - не знам. Във всички случаи един адвокат или нотариус ще може да обясни и на тези, които искат да оставят наследник без наследство, и на ощетен наследник, който си иска запазените части, какво да направят. Разбира се, има го и момента със завещанието.

Но така или иначе тези ми разсъждения нямат пряко отношение към проблема на авторката на темата, който се изчерпва с това, че тя и мъжа й никога не са били собственици на апартамента, за да им го "взимат".

Наследниците не могат да претендират, когато има покупко-продажба, все едно сега съм си купила апартамент, и да дойдат след 20 години някакви наследници на тези от които съм го купила да претендират - няма как да стане (просто бившите собственици и косвено техните наследници вече са компенсирани с парите платени от купувача).
Родителя ако реши да лиши едното дете просто "продава" имотите на другото. А това за което ти говориш е според мен е когато има неправомерно извършени сделки, съвсем друг казус.
Не съм в сферата - държа да отбележа.