Искам да знам кой ме е създал!?

Споделям твоето мнение!

Аз съм нова във форума, но темата ме вълнува. Моето детенце е осиновено и сега е на 3 години.Ще му кажа истината, но толкова се страхувам от разочарования. Все пак имаш право да разбереш, коя е биологичната ти майка. С промените в семейния кодекс от 2003 г. всяко осиновено дете, след навършване на 18 години има право да получи информация за биологичното си семейство и никой няма право да му откаже това. Мисля ,че информацията се получава в отдел "Закрила на детето" . Желая ти успех.  

baoo, може ли да ми кажете какви могат да бъдат тези "важни обстоятелства" = Досега знаете ли за такива случай на такива дела.?!

Най-напред благодаря, за уточнението.Не бях погледнала точно СК, а се осланях на информация от служителка от "закрила на детето".Както и да е Вашето писмо ме накара да отворя Кодекса и да си изясня нащата. Това в известен смисъл ме успокои, защото си мислех, че на 18 години човек е все още много млад, за такава среща. А може би греша.
Що се отнася до важните обстоятелства - те могат да бъдат  застрашаващи здравето на детето /НЕ ДАЙ БОЖЕ НИКОМУ!/, при които се налага донорство или нещо друго, касаещо здравето, според мен. Но тези обстоятелства не са уточнени и се създава възможност съда да прецени т.е. срещу определена сума -всичко може да се купи в България.
Дори в този форум срещнах предложение, срещу 500 лв- незаконно, разбира се да ти открият биологичното семейство, което ми се вижда доста несериозно.

едно не мога да разбера.защо на много места срещам като причина да не се търси биол. родител това че имал друго семейство и деца.значи той/БР/ да си живее почтено някъде, а сърцето на едно дете да се разкъсва от ?-са ЗАЩО? с какво ще наруши семейното му щастие.преди 30 години повечето деца са изоставяни/по моему/ от някакви ''морални'' съображения или от сорта ''какво ще кажат хората като той няма да я вземе'',а после се оказва че майката непрекъснато е страдала за оставеното си дете.дори и да не е така щом има нужда детето да я намери нека я търси/но никога да не забравя осиновителите си и това,което те са направили за него/
мария, действай момиче и кураж!аз те подкрепям!

Честно казано ми е трудно да се ориентирам тук, току що се регистрирах и още разглеждам и търся къде да разкажа своята история.Може би не е това точното място, но ще го направя тук.
Аз съм жена на 36 години.Винаги съм знаела, че съм осиновена, но никога не са били откровени с мен родителите ми и тази тема ги е плашила ужасно много.Аз самата имам две големи вече момиченца и неизвестността ме побъркваше, поради което потърсих съвет от бао/асоциацията за осиновени/ и по техен съвет блъфирах майка си и тя ми разказа всичко, което и беше известно около моето създаване и осиновяване.От нея разбрах, че съм родена в гр.Пловдив на 23.08.1969 година, от жена на име Петрана, с прякор "маслината".Тя е била сервитьорка в много популярен ресторант извън града "Чадъра".Самата тя е била много хубава и популярна жена.Имала е брак и две деца от него, но е избягала от съпругът си, с когото живеела в някакво село до Пловдив и отишла в града да работи.Там е имала връзка с най-популярният оперен артист на времето на Пловдивската опера, за когото според моите проучвания разбрах, че се е казвал Иван Вампиров, починал е миналата година, няма деца, късен брак е имал и съпругата му все още е жива.От аристократично семейство е, живял е в центъра на града, човек от сой.Не зная какво точно е имало между него и Петрана, но се раждам аз и тя ме оставя с името Румяна в болницата, където ме е родила.Разбрах, че след мен има друг брак и още две деца и живее в кв.Тракия на Пловдив в момента.Не ме е търсила до сега, може би съм и била нужна да шантажира Вампиров и след като не го е убедила да се ожени за нея ме е зарязала.Гадно звучи, но смятам, че е така, тъй като жена с две раждания не може да не разбере, чее бременна и да стане грешка, а и по онова време на жени с 2 деца са били разрешени абортите.Освен това от 5 деца е изоставила само мен.Чудя се дали да направя опит да я видя изобщо.Честно казано не искам и да я знам коя е, но ми е интересно да видя "братята и сестрите", които имам.Освен това не искам да нараня майка си, тя много се страхува да не я оставя, нещо което е абсурд да стане.Та те с баща ми са ми дали толкова много.Едно дете съм, изучиха ме, завърших право в Софийски университет, където татко беше преподавател, професор, бог да го прости, дадоха ми жилища, апартамент в центъра на София, вила в Симеоново, земи, всичко за което толкова хора мечтаят, а не могат да имат.Аз винаги тях ще имам за свои родители, но ме измъчва интереса и мечтата ми да имам братче или сестричка.Цял живот съм искала братче или сестричка и съм молила родителите ми да осиновят, а те сигурно са примирали от ужас като отворя темата.Миличките, а аз винаги съм знаела и съм криела от тях, за да не страдат и съм ги щадяла, сега, когато сложихме картите на масата с майка ми ми олекна и я заобичах още повече.Особено като ми разказа как ме е взела от дома с висока температура, колко болнава съм била, как там ми викали "хитрушата", какво умно бебе с жив поглед съм била.Сега, когато аз самата съм майка на две деца се чудя, как не и е било мъчно и как живее Петрана 36 години, като е изоставила детето си, каква ли душа и сърце носи тая жена.За мен на света няма по-важно от децата ми, та аз самата забременях на няма и 20 години и се опълчих пред родителите си, но родих детето, с него на ръце учих, работих, мъчих се но и успях да се изуча и да си отгледам детето, второ родих после, но и за миг не помислих да го махна или пък да го оставя за осиновяване.Май прекалих с писането.Имах нужда да излея душата си, да потърся съвет дали да правя опит от някъде да зърна Петрана и децата и или не си струва да го правя.Да разбера ли какви гени съм наследила от нея, от Вампиров съм наследила гласа си, знам тъй като бях солистка на детския радиохор, а и майка каза, че тъй като са знаели от къде е дарбата ми са се постарали да я развият.Например голямата ми дъщеря е ужасно мързелива, а няма от кой да го наследи, явно е от някой от биологичните ми родители, аз и малката ми дъщеря сме гимнастички /аз бях/ явно пак от тях го нося.Спирам, че то стана огромно писмо, което надали някой ще си направи труда да прочете.Ако някой случайно познава хората, които описвам тук, моля нека ми се обади.

Здравей Мери Попинс и добре дошла при нас.

Единственото което мога да кажа след като прочетох разказа ти - много жалко че си закъсняла с разплитането на цялата тази история и че не си успяла да се срещнеш с този човек, който дори не е подозирал за съществуването ти. Колкото до другите ти братя и сестри намери начин да се запознаеш с тях без да разкриваш веднага, че си тяхна сестра. Мисля, че едно такова неангажиращо познанство ще ти даде необходимото време да прецениш струва ли си да контактуваш с тях.

Здравей Мария,аз също се казвам така.На 36 години съм и имам същата съдба като теб.Не знаех до скоро нищо, не можех да попитам тъй като родителите ми изпадаха в ужас от темата и потърсих една асоциация "Баоо", която е за осиновени и осиновители, те ми дадоха съвет и сега зная всичко, което ме интересува, само дето не съм направила стъпки да видя родилата ме жена и не зная все още дали да го направя или не.Биологичният ми баща е починал преди година.

     Здрасти marypopins !
Радвам се,че имаш шанса да знаеш историята си,направо си за завиждане
 Аз лично не бих могла да се сдържа да не се срешна с "родата",но не бих бързала да съобщавам коя съм,но това е твое решение,много е лично ,отговорно и предполага последсвия.
 Пиши пак!