Еркан Петеккайа в Öyle Bir Geçer Zaman ki # 7

И аз така мисля и много пъти съм писала по този въпрос.... Има сериозни пропуски във възпитанието на децата /аз така го наричам - възпитание/ в семейните ценности. На децата по принцип им е заложено да имат тази обич към родителите, но това може да се промени от неправилно възпитание. Живе ти добре си го описала и в предишния и в този пост - това което си наблюдавала или което ти е разказано.

Тук съм Мамче.

Не съм писала още нищо за Каролин,но ми е трудно да я гледам до Еркан и да си раздават толкова целувки.Тя се появява като следствие от всичко случило се между Али и Джемиле.За мен той просто е търсил спокоен пристан за себе си.Нещото което не мога да приема обаче как Каролин с нейните типични женски номера постигна много.Али по никакъв начин не и попречи.Тя направо си го манипулираше.Мисля че в предишните теми Кралицата беше писала за това.

Иначе много ми липсва неговата страхотна усмивка.Много агресия в този филм.Но както винаги Erkan Petekkaya играе страхотно.

Да Живе и Кралицата и аз сме писали за това, че той чувствайки се отхвърлен от всички както вече съм казвала той чувства Каролин като спасителен пояс, ти го наричаш тих пристан. Говорим за едно и също нещо. Когато чакаше в кръчмата майка си колко беше тъжен и самотен. В същото време и Джемиле беше в това състояние... Тогава той каза на майка си /а колко се заблуждаваше нямам думи/, че Каролин е единствената която го обича.... В същото време тя правеша любов с оня Екбер ли беше не му помня името.... Но това е - той видя с каква неприязън го посрещат децата - той си тръгна 3 пъти от къщата само заради държанието на Мете и Берин.....Провокиран от Мете и Берин той им се закани и го направи да доведе Каролин в къщата. Не той не я доведе за да прави любов с нея видяхме, че спаха отделно - той в спалнята тя на дивана. Той я доведе за да покаже на Берин и Мете, че не те ще казват кой ще кара влака.
Джемиле също страдаше. Тя беше получила призовката за развода.... За първи път беше сама - явно че в този момент си е задавала въпроса защо стана така. Но вече беше късно. Грешката на Джемиле е че тя е прехвърлила цялата любов и обич която е имала на децата. Али е далече той е в морето.... Всяка майка обича децата си, всяка майка ги боготвори. Но никога една майка не трябва да забравя, че тя е и жена. Любовта, обичта към другия пол в едно семейство е различна от тази любов и обич към децата. Децата рано или късно тръгват по своя път, преследват тяхната любов, обич.... И тогава майката остава сама....сама с мъката на самотата, сама с болката на тази самота. Който не го е изпитал не може да ме разбере, но когато децата тръгнат по своя път остава партньора в живота, който е до теб, който разсейва тази болка и това страдание. Защото самотата е страшна, тя дори може да убие човека.....