Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 15

roni77
Не се притеснявай мила   Няма нищо страшно. Колкото по-бързо си изясниш картинката, толкова по-добре за теб и за детето. И ако срещнеш в Св.Никола студено отношение да не се изненадаш, те са доктори и вие сте им поредните пациенти, не очаквай кой знае какво разбиране и съчувствие. Затова ти препоръчвам да се срещнеш с Весела Кръстева, макар да не е психиатър (формално такъв ти поставя диагнозата), а клиничен психолог, защото жената ще ви обърнe необходимото внимание, ще ти изслуша болката, ще ти даде съвет, абе въобще ще се отнесе с теб като с човек, а не като с поредния пациент.
Каквато и диагноза да ви поставят, горе главата, изход винаги има, няма да се отчайваш, чу ли  
Ние всички тук, а и много други сме на тоя хал. Съжалявам, че сте преживели всички тези несгоди до момента  

Симптоми, които забелязвах при моето, дете, но и аз както много други ги отдавах на инат, специфика на характера и т.н.
- липса на всякаква реч към възраст 2 год, никакви думи - мама, баба, тате, само срички.
Когато изразявах притеснението си от този факт пред близки и познати следваше любимия ми коментар - Абе стига си се правила на интересна, остави детето на мира, на леля ти Пенка (примерно) внучето или щерката проговорила на 5 год., пък сега е с 8 висши и владее 15 езика   Това между другото и до ден днешен ми го пробутват...
- когато го виках по име не се обръщаше или го правеше много рядко
- когато му показвах и обяснявах нещо не ме гледаше в очите, все едно въобще не го интересува
- липса на интерес за контакт с други деца, не говоря за игра, въобще ги подминаваше като пътни знаци, без дори да ги погледне, сякаш не ги забелязваше изобщо, а те стояха буквално пред него
- когато навън му показвах кучета, котки, птици и мяуках, джафках, пиуках, нулев интерес и тях не забелязваше, сякаш просто не ги виждаше
- любима игра - въртене на топки и гуми на колички играчки, не е задължително да го прави по цял ден, просто това го занимаваше най-дълбоко
- слаб интерес към играчки, тези с които си играеше не винаги ги използваше по предназначение
- проблеми с храненето - имаше 20 зъба, а отказваше да дъвче, гълташе директно, предпочиташе кашести неща, пасирани плодове
- ходеше на пръсти, бабките се гъбаркаха, че щял да става балетист  
- отваряне-затваряне на шкафове, палене-гасене на лампи, не е задължително да го прави по цял ден, просто това е нещо което му доставя удоволствие
- нулев интерес към книжки и картинки, ако въобще пипнеше такава, я разтваряше, прелистваше и затваряше механично, без въобще да се загледа какво има нарисувано в нея
- страх и безпокойство, съпроводени с рев и нервни изблици, когато го завеждах на чуждо място
- ритуалистично поведение - прави нещата в точно определена последователност - напр. влиза в баба си и дядо си - отива на шкафа в коридора, запалва лампата, оттам отива в кухнята, взима дистанционното, пали телевизора, отваря единия от шкафовете, оттам в хола, пали лампите независимо по кое време на деня е, това се повтаряше всеки път когато отивахме там. Живеем на 7-я етаж, с асансьора задължително се качваме до 8-я, оттам слизаме пеша до 7-я, иначе рееееееееев, понякога се качваме и слизаме с асансьора по няколко пъти, докато той не реши, че ще благоволи да си влезе у дома
- когато се разхождахме навън, трябваше да следваме едни и същи маршрути, с които е свикнал, ако понечих да сменя улицата, просто да мина по съседната успоредна.... рееееееееев

сигурно има и други, но засега това се сещам на първо четене.

Моя малчо дъвче ябълка,а не иска супи .незнам дали е аутизъм и изобщо какво е,лошото е,че като чета,май на никой не са обещали нещо хубаво,повечето мис е виждате разочаровани .Вашите деца хапват ли супи,манджи?Вече наистина доста се обърках .

Моят лятото ми показваше с пръст всички лампи,където светеха в парка и когато не светеха пак,обича много да ме води из улиците да ги пресича непрекъснато,обича да играе на едни катерушки из парка и като го махна оттам следва и при нас рев и тръшкане на земята и ритане с крака,обича да ми сваля дрехите от сушилката и да си ги хвърля в кревата,понякога преследва някой и друг гълъб в парка,гали кучетата обикновенно,това се сещам засега .В крайна сметка лекарства пият лис е за това състояние?Ние преди време също пиехме рибено масло и брей бустер,ленено масло,обаче еднинственото,което направихме е да получи отвращение,а брей бустера е толкова гаден,че втори път дано не мис е налага да го взимам ,то ние и предния н его изпихме.

И аз имах такива притеснения. Но пък си мисля, че това ни води напред, защото сме наясно с възможните негативи още от 2 годишна възраст. Моята дъщеря нямаше и срички на втория си рожден ден, звукоподражението сме я учили. Все пак имате много време, много неща можете да направите. При дъщеря ми на 4 годишна възраст имаше думи, отговаряше на въпроса "какво е това", но нямаше никаква диалогична реч, да поиска нещо, да каже коментар... И това сериозно си мислех, че ще ходи в помощно училище, защото въпреки всичките ни усилия вървеше бавно. Бях прегледала сайтовете на поне 10 помощни училища в България, само на посещение не бях ходила. За това си мисля, че и тези места трябва да се развиват и да помагат на децата в израстването, кое до където може, защото нищо не се знае.
И другата надежда е работата на Кезая и другите майки, които са много активни в комуникацията с властите, така че тези деца с ресурсна подкрепа в училище да вървят напред.
Много е важно до 5-6 години да е направено всичко възможно и разумно с детето, за да може после да си кажеш направих всичко. И както има една мисъл "Няма невъзнаграден труд". Вярвам, че ще е валидна при всички!

Колкото и да са различни децата ни ,толкова са и еднакви .....
Направо настръхнах като те чета galivo все едно аз пиша за държанието на моя Дани ,е можеби единствената разлика ,че той си запушваше постоянно ушите ,пляскаше с ръце и от около две годишна възваст му се появи едно викане и а, и а и тем подобни звузи ,които все още ги има и направо изпадам в отчаяние като почне така да вика ,като някое животно  
Рони , послушай съвета ни и не се колебай изобщо ,ами потърси психиатър от Св.Никола за обследване , дано не е аутизъм ,но въпреки всичко ако съмненията ти се потвърдят,повярвай ми всеки изминал ден е от значение за развитието на детето ти.Аз може би никога няма да спра да се обвинявам ,че чаках ,принудена от мъжа ми и близките му ,които твърдяха ,че детето ще се оправи и отказваха да приемат факта че нещо с развитието на детето ни не е както трябваи ,за това чак на 4г му беше поставена диагнозата детски аутизъм....
Моя Дани яде готвено ,но като беше на 1.4 месеца започна да смуче всичко и така се хранеше по един час ,тогава си мислех че му никнат кътните зъби и затова смуче,чак сега всичко ми е пределно ясно.....

roni77
Ето какво ти копирах от най-новата справка в интернет за клиниката по детско-юношеска психиатрия "Св.Никола":

Контакти с клиниката се осъществяват чрез телефон 02/9230 375; 02/9230 681 до 15,30ч., всеки работен ден, а след този час и в почивните дни на телефони 02/9230 983, 02/9230 985.

"Заявки за планирани прегледи и консултации се приемат по телефон 02/9230 375 или на място в приемния кабинет от 8-14 ч. всеки делничен ден.

В останалите часове, спешни случаи, насочени към клиниката, се поемат от дежурния лекар – тел. 02/9230 985; 02/9230 983 (манипулационна). "

Не отлагай. Гадничко е наименованието на клиниката. Дори и на мен като лекар, която си мислех, че проблемът ни е неврологичен, ми стана страшно, че трябва да отидем там. Но няма как, това е за доброто на децата. Дай Боже, да имате нещо друго, по-лесно поправимо и още по-добре -
излечимо.

С времето нещата може да се променят, когато се открие каква е причината за симптоматиката, напомняща за психическо заболяване. В последно време обвиняват властвалото дълго време убеждение, че аутизмът е отклонение в интелектуалното развитие за забавянето на научно-изследователската работа, дължащо се на това, че първите двама автора който са го описали са  австрийски психиатри, последователи на Фройд.
Както ви обещах, ще синтезирам това, което научих по темата "стрес хормони и аутизъм" и ще ви напиша 15-20 реда за това.

Някъде прочетох,че се прави скенер или ЯМР,това ми е доста чудно защо.На нас ни е правен на 7 месеца преди операцията,после ТФЕ много пъти докато се затвори фонтанелата.на тези телефони дали мога да запиша час за психолог Весела Кръстева и после да запиша час за обследване или както му е вика?Ние преди ходехме всеки месец на неврохирург,последно декември миналата година,той доста разбираше и беше казал,че такива деца като мойтос е развиват по бавно,ама това е,че не мога да разбера това характер на детето ли е или заболяване?Ако не бях чула това за чекмеджетата и вратите нямаше и да се замисля сигурно,иначе други диагнози с ами минавали през главата какви ли не.

roni77 Като се обадиш там, ще ти кажат. Съветът ми е да не обясняваш надълго и нашироко на секретарката или мед.сестра, която е на телефона, защото може да те завърти на някъде, ако почнеш да й разказваш за хидроцефалията. Кажи й, че познат лекар ти е казал да се обърнеш към клиниката поради това, че детето има според него някои симптоми характерни за аутизма като отваряне и затваряне на врати, отказ да дъвче твърди храни, не произнася думи и други, ако има. Виждаш, че има терлефони и за през почивните дни. Опитай да се свържеш. А като те приемат, си разкажи всичко и носи всички изследвания и епикризи на детето, които имаш.

Господи,това все едно аз съм го писала за моето дете!

Ние също сме при д-р Аврамова.
На 2г и 10 мес постави диагноза " Разтройство на психичното развитие - неуточнено".
Не са поставили диагноза аутизъм.

Много ми допадна това изказване.Така трябва да бъдем всички майки на такива деца.Силни.

Напълно съм съгласна с вас. Дори и след  една година, като отидох пак ми казаха , че нещата не се променят толкова бързо , за това ходя само , когато ми трябва нова епикриза за ТЕЛК. Много уважавам лекуващия ни лекар в " Св. Никола", който постави диагнозата на сина ми, но наистина безнадеждността,  с която ти я съобщават ... Вероятно не искат да дават според тях напразни надежди на родителите. След като ми бе обяснено, че няма медикаментозно лечение, просто попитах има ли случаи в тяхната практика , в които децата в някаква степен се развиват и тръгват на училище.... След кратка пауза ми отговори: "При някои деца в училищна възраст се наблюдава регрес..." Изключително ме "обнадеждиха" тези думи.  
След срещата с психиатъра, дори не изчаках да ми напишат диагнозата. Три дни по-късно започнах диетата. Диагнозата му я поставиха , когато беше на 2г. и 10м. Там пишеше , че развитието му отговаря на възраст 7 м.   .  Пет години по-късно е във втори клас , с връстниците си, в масово у-ще. Естествено има много, много какво да се желае.
Познавам много деца- със и без диагноза, но в спектъра; с и без диета или временно прилагали диетата за някакъв период от време, които са тръгнали в масова детска градина и масово училище , някои с връстниците си, а някои- една година отложени. Много от родителите не пишат тук и дори не четат. Познавам и такива, при които за съжаление нещата не вървят с темповете , с които на нас родителите ни се иска. Мисълта ми е , че пътят за децата ни не е един. И пред мен никога не е стоял въпросът - Има ли път? , а - Кой е пътят и как да го намеря за собственото си дете?
Искам да се обърна към всички родители, които се сблъскват с диагноза и имат съмнения относно развитието на децата си. Не губете сили и енергия да изживявате някакви фази на траур . Моите уважения към дебелите книги и специалистите, но тази дума употребена в какъвто и да е смисъл е изключително неуместна. Дори да има място за съпоставка , най-малкото е негативно заредена.  

Е как така с развитие на 7 месечен,не мога да повярвам,пък сега е ученик,браво на детето .

Само последно да добавя. Когато съм усещала , че залитам към една или друга фаза (най-вече тази на депресията ), осъзнавам , че просто не съм достатъчно ангажирана. Когато насоча изцяло наблюденията и мисълта си към текущите нужди на сина ми, как да реша многобройните "дребни' проблеми, не ми остава никакво време да се самосъжалявам , да си задавам въпроси -  защо?, как?, кой ме наказа?...

Относно хората, които работят с децата ни. Пожелавам на всички да намерят специалиста , който да разкрие потенциала на детето, но още по-важно е да провокира и извади най-доброто и от родителите, защото нали никой не се заблуждава, че с 2 -3 часа работа седмично при специалист , могат да се случат чудеса. Основната работа е наша- да доразвиваме и упражняваме уменията в къщи. В тази връзка искам да благодаря на един такъв човек ( а може би не е само един..) , който провокира неподозирани у мен качества и ми е безценна емоционална опора.   

Да уточня - развитието му отговаряше на 7м. в областите - комуникация, социализация, самостоятелност. Физически отговаряше на възрастта си.

Здравейте
Много благодаря  за подкрепата и насоките които сте ми дали във връзка с консултацията с ресурсния учител. Правилно сте разбрали от какво се притеснявам.Искрено се надявам да попаднем именно на човек който няма да „комплецира „  от факта,  че едновременно с нея ще продължим да работим с терапевт и логопед. 

Кезая благодаря за инфото свързано с интеграцията  „чрез влизане” в групата. Аз смятам да постъпя така – да я питам какви са й първите впечатления от него и как планира да се занимават.Като си знам детето  как работи и как се справя , си мисля обаче, че  едва ли ще настоявам да влиза в групата – синът ми за сега няма обострена  нужда  , по скоро примерно с нея да минават материала  от знатия на градината ,  като тя му посочва ключовите думи ( както ги наричаме с мъжа ми ) и други наични които ще  му помогнат следващият път да разбере какво точно се иска от него. Прави ми впечатление че с задаваните задачи, чийто резултата виждаме ежедневно на дъската – детето се справя наравно с връстниците си. Не се справя само ако не разбира ” чисто вербално” какво се иска от него.

sweetasme аз лично ходих да подавам документи за ресурсното подпомагане в общински образователен център в града ( май така се казваше ) защото както ми обясниха такава била процедурата - те били хората които представяли нашите документи пред ресурсното ако решали че имаме нужда от ресурно подпомагане. А решаването ставало  според набора документи който имаш.От ДГ ни трябваше само психолого-педагогическа характеристика и бележка че детето посещава ДГ. Всичко „се оформи”  точно за месец и половина.

Рони, ние не сме ходили в „св. Никола” , по редица причини така и не стигнахме до там.
Нашата първоначална диагноза  на 3 и 1 месец беше атипичен аутизъм, но в документа написаха – забавяне в развитието на ескпресивната реч ( 6 месеца по късно сме с друга диагноза- Разстройство в психическото развитие от неустановен произход ) . Защо ли - ами  защото нямало някои от типичните симптоми,  за да не го обременявали с предистория и за да не ни плашели. .......и защото имало случаи когато дете на 3,6 г. изведнъж проговаряло и се оправяло.

Симптомите описано от Галиво съвпадаха но със следните отклонения :
 частичен очен контакт,
частично изпълнение на команди
далееееееечни намеци на сюжетни игри

За сметка на това пък други обезпокоитени симптоми бяха
-   Никаква реч освен мама и Не – ни срички ни звук
-   Пълна липса на Аз
-   Пълна липса на водеща ръка
-   Нежелание за докосване, милване, пипане на глава, ресане на коса , рязане на нокти, къпане.
-   Панически страх от големи водни пространсва, механизирани играчки, въртележки, клатушки, болници.
-   Нежелание да слуша пеене на живо, музика на живо, детски песнички във всякакъв вид и форма.
-   Мерената  реч и преправянето на гласа  го докарваха до сълзи.


Та ето този мой синковец в резултат от  почти 9 месеца терапия в момента е изчистил голяма част от аутистичните симтоми.  Това което остана освен посмегчената вече СИД симптоматика е :
 нестабилния очен контакт
определена консервативност ( може да е характеропатия казаха наскоро)
и разбира се тоталното НЕразбиране на речта – все едно мозъка му е глух , което все ни върща към старта.

Така че в унисон с написаното досега – подходящия специалист в подходящия момент и с затвърждаване на работата в къщи чрез упражнения могат да доведат до големи промени в поведението на детето.