Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 15

Катина, ако учителките не искат детето то нещата стават много по-сложни за детето.
Предполагам, че на тях лично към заплатата не им се плаща допълнително/дори и да не е така/, а и никой не прави проверка колко време ходи  детето.
Въпросът е просто да е записано и оттук натам нещата стават много по-сложни.
 Винаги могат да го върнат днес или да те извикат, че било много нервно и пречело на другите деца и защо не си остане малко в къщи/около един месец.../ и т.н.
За такива деца не можеш да държиш сметка за посещаемост/говоря от мой опит/.

Това за храната е пълна глупост. Не ми се вярва ХЕИ да забраняват внасянето на някаква храна за конкретно дете. Ако има някакъв риск за останалите деца, то е именно с тортите за рожден ден. Разбира се, най-лесното е да се каже, че ХЕИ забранява, а ако някой поиска конкретно становище от ХЕИ, те едва ли ще се ангажират от страх да не би нещо да стане и те да са виновни. Иначе, каква е разликата дали детето е хапнало вкъщи ило от кутийката, донесена му от майката? Още повече, когато не става въпрос за нещо, съблазнително за останалите деца. А какво ли става с децата, които имат цьолиакия (доказана непоносимост към глутен) или с децата с диабет? Никое от тях ли не ходи на ДГ?
Иначе от гледна точка на социализирането на децата ни е най-добре да не им се налага да правят нищо различно от останалите деца, а да се учат от тях.
Ако е интересно за някои от вас какво помогна значително на нашето дете да прояде повече неща, то е едно тевтерче, в което преди 2 години бяхме започнали да пишем неговите храни и да му даваме да си го гледа и чете. Бяхме го забутали някъде и днес не разбрах в първия момент за какво говори: 35. зелен фасул яхния, 36 качамак. Днес добавихме 69. зелеви сърми. Мисля, че децата, които имат слабост към буквите, ще харесат тази игра.

Констанца наистина си права за ХЕИ, това не го бях мислила  .Обаче честно, ама съвсем честно не вярвам на Поли да и съдействат за диетата пълноценно.В нашата детска купиха хладилник за специалната група за децата на диета, а Дани и два дни в детската им е много  

margita9 пиша специално на теб моя частен случай и сблъсъка ми с детската градина. Ти можеш сама да извлечеш полезното от моя/нашия опит и да го приложите за вашето дете. Моето мнение е да не спирате да пишете и да питате.
Та.... моето дете сега е на 8 години, в първи клас е и е невербален аутист /не говори/. Но как се стигна дотук. Още на тригодишна възраст беше записан като повечето деца на "нормална" детска градина - тогава все още не приемах, че детето ми е различно - там стоеше по цял ден, децата, г-жите, всички си го приемаха, макар, че вече личеше, че има "нещо". После, още нямаше диагноза минахме през мелачката на Р. Моралес /майките тук знаят за кого говоря/ и той ни "предписа" една диета, която за да я спазваме ни се наложи да го спрем от градина. Така преценихме, така направихме - нито можехме да му внесем друга храна, нито пък имахме желание за това - не виждах как детето ще яде нещо различно от това което ядат другите деца - деца са все пак и на всяко се прияда това, което е в чинийката на другото. И така.... след 9 месеца стриктен режим при нас промяна нямаше никаква и преценихме, че този режим при нас не действа и вече не е на диета. В същата тази детска градина отново искахме да се върнем, но вече детето беше с диагноза - е не ни приеха /всички се досещате защо - никой не иска дете с проблем/. Но пък на следващата врата, на която почукахме ни приеха с отворени обятия. Такса не сме плащали, детето беше по цял ден. Моя син също не спеше следобедите, но никой не го и караше - просто го слагаха в леглото да си почине. Той също посещаваше дневен център, но почасово, т.е. ходи по 1 час, но след детската градина, когато си е починал в леглото. И пак казвам - детето не беше делено от другите деца. Незнам учителките какво им бяха говорили на децата и родителите, но всички бяха съпричастни - аз по никакъв начин не съм усещала някакво пренебрежение или да са ми задавани въпроси. Това за детската градина.
Детето ми е с отлагане от първи клас и е повтаряло предучилищната, но вече в училище, но това е друга тема. Писах ти основно за детската градина и съм сигурна, че съм пропуснала нещо, затова..... питай, но ние майките можем да споделим само личния си опит, а вие като преподаватели можете да се учите от вашите колеги, които ние познаваме.

Чета мълчаливо и не ми се иска да взема страна, защото не познавам нито майката, нито учителката.
Това, което ме кара да се включа, е храненето.
margita9, цитати като този, че супата подготвя организма за яденето, ме карат да подскоча.
Минаха много години, но аз още не съм забравила как ме заключваха с немитите чинии в кухнята на детската, за да си изям всичко.
Искам да ви кажа няколко прости истини, не за аутистите, а въобще: Децата са по-близо до природата и слушат своя организъм. Ако едно дете иска да яде първо ябълка и после супа, не правете драма от това. Всъщност така и плодът, и супата се усвояват по-добре. Ако детето не иска нещо, не го насилвайте. Натъпканата насила храна е гаранция за злоядо дете в близко бъдеще. Или за пране на килима, ако ме разбирате.

Преди няколко години тежко преживях факта, че моето детенце не го искаха на градина.
Сега разбирам, че така си е спестило мазни манджи, тестени закуски и филийки с маргарин, защото както разбирам от познати и от форума, менюто в детските градини не се е променило от времето, когато аз съм била злоядо дете.
Поради ужасът, изживян в кухнята, се потарах да науча повече за храненето и децата ми да не са злояди. И двете не ядат боклуци, като чипсове и сокчета с оцветител, хранят се добре и хапват много плодове и зеленчуци.
Синът ми, който е диагностициран с аутизъм, иска да яде разделно. Предпочита само хляб, или само картофки, или само месо, или няколко ябълки ядна след друга. Оставям го да следва потребностите си, защото като цяло храненето му е балансирано. Резултатът е - той не боледува. Ходи бос цяла зима, защото не обича чорапи, сестра му ходи на училище, където повечето деца кашлят и кихат, така че изолация практически няма. Но имунната му система е добре и това се дължи на храната. Съдя и по себе си, защото аз някога много боледувах, а сега се храня различно и вече не ме ловят гриповете.
Преди пак да ми цитирате някоя мъдра мисъл за супите, си помислете, дали тия деца ги учите да бъдат личности, или ги вкарвате в един калъп и което не става в калъпа, значи е негодно и гледаме да се спасим от него.

Аутистите имат допълнителни претенции към храната - ако се опитате да ги разберете, ще ви е малко по-лесно. Опитайте се да си поговорите с майката, ама наистина, и да разберете детето. Няма каприз без причина. Повишената или понижена чувствителност в устната кухина карат едни аутисти да ядат лук или кисело, а други да си тъпчат устата като хамстери. Едни са капризни към консистенцията, други към цвета на храната. Моят пакостник пък не яде кисело мляко, ако не е от чисто нова кофичка и иска сам да си я пробие. Ако друг му я отвори той я счита негодна и иска нова... Но това е неговият начин да се почувства по-сигурен.

И накрая искам да ви споделя защо мразех супите... защото децата в детската градина, като намерят в чинията си кожа, или люспа от домат, я пресипват в чинията на друго дете... беше ме гнус да ям от супа, в коята са ми пуснали такива "екстри", а бях срамежлива и не смеех на свой ред да цопна кожата в чинията на другарчето. Обаче учителките кой знае защо, не са забелязвали, че децата си пресипват нежеланите части от храната, но са забелязвали кой не си изяжда и са го наказвали.
Пиша всичко това с надеждата да проумеете какво става в една детска глава... и някои чинии.
И да не съдите толкова строго тия "капризи" в храненето.

firebird,точно поради горе-долу същия личен опит ,още преди да разбера за диагнозата на сина ми,изрично помолих госпожите да не настояват за никаква храна,ако случайно той я отказва.

  Слава Богу  срещнах разбиране в  това отношение.

Firebird
Права си почти за всичко (свързано с храненето, освен за това, че добрият имунитет зависи само от приемането на добри храни, с много зеленчуци и плодове. Помисли си за ескимосите, които ядат традиционно и по принуда само месо и риба, живеят при екстремално ниски температури и са общо взето доста здрави. Има и генетични фактори и колкото и да ни внушават съвременните хомеопати и натуропати, че всички сме с рухнала имунна система, това не е така. Както се твърди, че обикновеният човек използва около 25% от мозъчните си възможности, така е и с имунната ни система - много подценяват потенциала й. Помисли си, например, че има цели родове, в които никой никога не е боледувал от херпес, а това е една от най-интензивните епидемии по света. Аз не отричам ролята на здравословното хранене, напротив стремя се, колкото е възможно да прилагам някои от принципите му, но съм против насажданата догма, че "човек е това, което яде". Много примитивно е!
А по отношение на поотделното приемане на различните храни, това изглежда е присъщо не само на аутистите. Аз имам две 15-годишни племеннички, еднояйчни близнаци, които се хранят така, без някой да ги е учил или в семейството им да има такава традиция - просто го правят от най-ранна възраст.
А че ДГ и училищата на България се стремят да натикат децата в калъп, това е истина, но не са виновни учителите - така са ги учили. Затова има и показател ДОИ. Едно дете, което се отклонява общия начин на мислене, което може да има потенциал дори да стане гениално в някоя област, обикновено не може да го направи, защото не получава необходимата му диплома, за да продължи нагоре. Но нали всички се борим, за да накараме нашите странни деца да извадят на показ най-доброто, на което са способни?! А и т.на. невербални деца често имат неподозирани заложби - само трябва да не се отчайваме и да ги импулсираме да ги изявят.

В градината всичко много зависи от мирогледа на учителките и лелката също от готовността им да съдействат. Но смямам че ако кажеш да не насилват детето ти да яде само каквото иска да не настояват да си изяжда - ще го направят. Смятам обаче че са в правото си да се поразтревожват когато едно дете оставено примерно в 7 и взето в 6 за деня е изяло парче ябълка и две лъжици супа ..... вечерта какво ще върнат на майката - парцал нямащ сила за нищо .... ако това е един ден "ДА" но ако е система ..... това дете ще се изтощи и ще отпадне ..... за съжаление нямат нито възможност нито пък начин да дават на всяко както иска ако едно иска само месо друго само ябълки тези желания предполагам може да ги удовлетворяваме ние родителите във времето на детето в къщи или  в почивните дни ....
моето дете когато започна градина много отдавна вече месеци наред стоеше гладно ходеше по седмица две и го спирах защото започваше да залита ..... вечер беше като восъчна фигура .... никой не го караше да яде ..... лека полека да види какво има да седне да хапне от това което иска ..... не .... като започнеше седмица на детска градина от както съм го гледала в къщи и в петък беше с 2-3 кг по слаб от понеделника ..... това при дете тежащо 12-15 кг така му варираше теглото
сега за щастие срещам разбиране в и подкрепа ....

Райка
И нашето дете беше така в ДГ, беше значително по-слабичко и както всички деца първата година беше 1 седмица здраво, 1 - болно. Преди да тръгне на ДГ не бе вземал антибиотик, а след това за около две години - сигурно 7-8 пъти. След като остана на "бабин" дом и досега вече четири години не е вземал антибиотик и прояде. Сега е над 1,50 см и 50 кг и проблемът е вече как да не дебелее. Но по отношение на храненето, според мен, апетитът към яденето е свързан с апетит за живот - любопитство, жизнерадостност. Тръгнахме от пълен отказ да хапне какъвто и да е плод или зеленчук и стигнахме до отказ само от сурови домати, краставици и чушки и лук под каквато и да е форма. Не трябва обаче да се насилват децата изобщо и особено аутистичните. Не знам дали други майки са го забелязали, но има случаи, когато те решават буквално за една нощ. Нашето дете пиеше много адаптирано мляко (то е изцяло изкуствено хранено) и с голяма охота. Някъде към 1,5 години една сутрин отказа и повече не вкуси. Започна да пие натурални сокове - стигаше до близо литър на ден. И пак така - една сутрин спря и повече не иска. Мисля си, че има нещо вътрешно в децата, както при животинките, което им казва какво е добро и какво не за тях и ние трябва да се съобразим с него. Това, което на нас ни е вкусно и считаме за полезно, за тях може да не е.

Най трудният период за децата е училище.Там им се налага да разбират от всичко за да покрият образователната система.Когато станат възрастни могат спокойно да си станат например готвач бъкел не разбиращ от история или математика, или математик неразбиращ от готвене.Но да не пропускаме основните и най важни първи седем години, или това, което се учи в тях - оцеляването.Детето най вече трябва да се научи да оцелява, да си намаже сам филия, да си купи само хляб, да се научи да се пази от кола, ток, нож, счупено стъкло, микроби.За мен не е толкова важно каква професия ще има детето ми, а жизнено важно да го науча да може да оцелява.В учебната програма на ДГ са заложени основно правилата на оцеляване.Учебния план на училището вече е надграждане на тези знания.Не можем да пропуснем да научим дец;ата на това, което учат в ДГ.Там освен учебния план се учат  на битови неща и на комуникаця в група, на социализация - учат се да оцеляват в група и екип.Дете, което не е ходило на ДГ изпитва трудности в училище.


Каквото и да си философстваме тук за правилно или не - винаги се получава така.Или възпитаваме децата си точно така, както нас са ни възпитавали, или правим точно обратното на нашето възпитание - респективно хранене, отглеждане, глезене, пердашене.

констанца, никъде не съм казала, че човек е това, което яде. Опитвах се да обясня, че менюто в детската градина и порядките на маса се разминават с идеите за полезно хранене. Меню като юфка, филия с маргарин, яхния, боб, грах, кроасан и тн са много далеч от представата ми за това, какво трябва да яде едно дете. Имунната система много зависи и от стреса.
Децата, отделени от майка си, и отглеждани в малката джунгла детска градина, са доста стресирани.
Като водех моя пакостник на дневния център, седях и чаках отвън. В същия двор има детска градина. Децата в хубавото време играят на люлките. Седи една... госпожа... и от време на време изкрясква внезапно: "СЕГА! ИСКАМ ДА ЧУЯ ТИШИНА!" Моят беден душевен мир беше смутен от всякъде.
Нали децата са на двора именно за да се наиграят, да тичат, да скачат, да викат, и накрая да се уморят и да спят следобяда. Кое здраво дете си играе в тишина!? От чий зор тя им кряска така?
Защо не ги занимава с колективни игри, ако иска да играят на нещо друго?
Децата в такава среда не се чувстват добре и реагират с боледуване... Боледуването за тях е спасение, то значи "оставам у дома и мама (или баба) ще ме гледа!"
Та, и такива фактори влияят на имунитета...

Firebird
Нямаме никакви различия във вижданията си за храненето и игрите в ДГ. Това, че съм сложила в кавички "човек е това, което яде", не значи, че визирам теб. Казали са го точно така един куп хомеопати и натуропати и това схващане е в основата на огромната индустрия специални храни, хранителни добавки и т.н. Това са билиони долари, евра и т.н., които дават хората, за да засилят имунната си система и да бъдат по-здрави и по-красиви. Не, че в общия случай не вреди, но не помага и чак толкова. Това ми е мисълта. Човек може да се храни сравнително здравословно като подбира продуктите и приготвя сам повечето храни за себе си и децата си.

все пак сме в темата за аутизъм да не забравяме и в този ред на мисли децата ни е добре да свикнат с порядките в масовите детски градини и училища и все пак да се впишат в обществото максимално .... всичко се стремим към това
то като е станало дума за храната да не пропусна и това че градините изглеждат принципно доста зле, масово оборудването е от доста време абе малко си е мизерничко .... аз лично виждам по различно така наречената родна масова детска градина ..... ноо не мога да променя нищо ....
в училищата не е по различно - одрънкани чинове , стари тоалетни / само лаят за топла вода и сапун / лоши места за спорт в училище на децата.....
какво да се прави родна картинка
е понаправили са някой нови детски градини в Сф сигурно но къде ги колко деца има там масово градините и училищата са офрашкани и одрънкани

Файърбърд е казал че крещят учителките .... така е по голяма та си част се поразвикват ......
не че аз не врякам на моите но ...
Викат и в градините и в предучилищната и в училище
но "Да " това е много яко "Да чуя тишина" ..... и ..... чула ли е въпросната госпожа "Тишина" или някой баща и е спрял временно притока на кислород.....
това в кръга на шегата

Катина,
както в повечето си изказвания, ти "хващаш бика за рогата" - да, права си и за научаването как да оцеляват децата, и за това, че не е толкова важно дали ще станат готвачи или математици.
Само че трябва да им се даде шанс да общуват с деца "в норма". Върнах се назад в други теми на форума и се убедих, че повечето имаме едни и същи мъчителни сблъсъци и преживявания с образователната система. Решихме  да си приберем детето от ДГ, когато беше на 4,5 години, когато установихме, че то или си играе само в някой ъгъл на пясъчника в ДГ, или стои само на пейката, за да не пречи на общата игра. Освен това, доста пъти ни казваха да си го вземаме на обед, за да не пречи на другите да спят и т.н. да не изброявам добре известни  на всички ни неща. Опитахме след това в четири други ДГ, където ни отказваха веднага, щом разберяха диагнозата. Само в една бяха благосклонни и се съгласиха да ходи 2 пъти седмично до обед, но да плащаме пълна такса. Е. това е общата практика. Щастливи са тези майки, които срещат разбиране и желание от страна на персонала на ДГ да решават заедно проблемите. Предучилищната група изкарахме в училището и с учителката, която сега ръководи класа на детето. Децата го приемат, харесват се и си играят, но учителката е напрегната, защото мисли, че неговото ставане  от чина (1-2 пъти дневно) и изговарянето на глас на някоя фраза (също толкова пъти) пречи на подготовката на другите деца. Казва: "Родителите да амбициозни и искат децата им да научават повече и по-бързо". Ето, нали питаше какви са трудностите ни?!
Мисля, че проблемите на всички, чиито деца са успели да влязат в редовно у-ще са сходни. Изглежда учителите си обменят информация за справяне и предлагат посещение на занятия не за цял ден, а за по няколко часа, отделно занимание в ресурсния кабинет и др. Нашият татко се справя с всякакви ситуации - освен другото му образование, е учил няколко години философия и това сигурно му помага. Той също смята, че социализацията и научаването за справяне е основното. Казва, че той би могъл да подготвя детето индивидуално, но от това няма особена полза, дори ако стане например компютърен гений. Вашите проблеми подобни ли са?