И аз вече съм от вашия отбор

  • 4 303
  • 48
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Съжалявам, че трябва да минаваш през всичко това. Но може би така животът ти ще придобие неочаквано добра посока? Когато се чувстваш потисната и безсилна, спомни си, кой управлява живота ти? ТИ или чувства като вина, тревожност, несигурност?
Третата сливица и на мен са ми я махнали, имаше някаква местна упойка, не болеше, после ме хранеха с някакви глезотии Simple Smile, дано при твоето слънце да има благотворен ефект, бъдете здрави и се усмихнете на новия живот, който ви очаква, без тежестите на стария!

# 16
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Кутаж и от мен! Съжалявам за случилото се! Пожелавам ти занапред много воля, съсмет и само положителни емоции!  bouquet

# 17
  • Мнения: 1 366
Върна ме 5-6 години назад. Обадих се на баба и й казах, че се развеждам. Тя се разплака, милата. Защо, бе миличка, защо? А аз й викам : Не разбирам защо пчачеш сега. До сега трябваше да ме оплакваш, а не сега, когато съм взела избора на по-малката от две злини. Та така и с теб, мила, сега. Не искам да ти казвам, че съжалявам сега, а съжалявам, че ти се е наложило до сега да живееш по неподобаващ за теб начин.
Ти действително вече си минала най-трудния етап. Момента на осъзнаването и приемането на трудното решение. От тук нататък нещата са ако не друго, поне по-ясни.
Няма да те лъжа, че това, че ти си взела решението не го прави по-леко. В никакъв случай. Била съм "там" и зная какво е. "Там" е в огромната самота в чужбина без един близък насреща, в непрекъснатата борба за оцеляване и най-вече в ролята на "железната лейди", която никога и пред нищо не се пречупва защото просто няма право. Защото онзи чифт искрящи очички чакаха само и единствено мен.
Плача докато ти пиша тези редове, но зная че и ти като всяка една от нас тук, ще намериш сили. Оказва се, че сме неизчерпаеми. А после - после, когато ще ти остане време да погледнеш дълбоко в себе си, тогава може и да се "разпаднеш". Тогава ще имаш право да помислиш за себе си и да си признаеш, че си имала нужда от помощ. Но после. На мен взе 3 години до признанието и 18 месеца срещи с психотерапефт, комуто дължа бзкрайно много.

А дотогава - смело напред.  Hug

# 18
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Бъди силна!
Не е леко, но ще стане!
Ако се чувстваш самотна - не се лъжи - тук не би била по-малко самотна. Естеството на тази самота е по-различно - то е една доза излъгана душа, една доза накърнена гордост, доза обида, доза съжаление за изгубеното време... Все неща които зависят от теб.
+ си на място където имаш закрила от държавата. Защото в Бг ще си в несъстояние да се самосъжаляваш. Просто щото ще те разпънат като Христос - и няма да имаш време да усещаш болката от самотата. Тук влизаше майче дето бачкаше от мрак до зори и пак не можеш дори на квартира да излезе с детето!!!!
Затова въобще не мисля, че да си самотна майка в чужбина е по-зле! И въобще не мисля, че тежи повече - където и да си ще си носиш това бреме и то е еднакво както е еднаква гравитацията!
Затова радвай се на своя златен шанс да си в чужбина и до държава-мечта и се опитай да съградиш нов живот за теб и за малкото!
Сигурна съм, че след като си преживяла с този мизерник - ще се оправиш 100 пъти по-добре без него!

# 19
Още от преди ми беше станала много симпатична и сега като прочетох ми стана мъчно,защото ще ти бъде малко трудно в началото,но когато Господ затваря врата,отваря прозорец.Аз съм минала по този път с тази разлика,че съм живяла тук.,което е по-трудно за сама жена/заради парите,разбира се/.Аз много не харесвам името на форума - самотни,защото човек може да е самотен и когато има мъж до себе си.А когато го няма и доверито,не си заслужава,особено с последствия като при вас.Така че хич не му мисли,а гледай напред. Пожелавам ти бързо да преодолееш раздялата и да се наслаждаваш на живота с детето си.

# 20
  • Мнения: 978
Белев, аз споделям мнението на момичетата. Просто съм потресена.

# 21
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Кураж в бъдещите месеци...Със сигурност няма да е лесно, но трябва да мислиш позитивно....Ако ти трябва помощ свързана с оправяне на документи- винаги можеш да ме потърсиш, както и просто за слушащо ухо / въпреки, че дори не ме познаваш, но не ни пречи да се запознаем, нали?/   bouquet

# 22
  • Мнения: 1 761
Здрасти!Аз живея наблизо- в Хага.Ако мога да ти помогна с нещо,пиши ми на лични.

# 23
  • Мнения: 2 006
Момичета благодаря ви за силната подкрепа  bouquet
Нещата при мен са и по -сложни вече- съпругът ми не желае да се развежда и е приел ролята на кученце.Постоянно говори как не може без нас,после преминава в заплахи ,че ще ми забрани да излизам от страната с Алекс,после пак се моли.Не се отделя от детето и на мен ми е още по-мъчно.
Незнам как да постъпя.
Много съм объркана.
Дали да не се възползваме от услугите на семеен консултант?
Имам хиляди въпроси в главата ,а нямам отговор.
Детето го обожава,а той винаги се е държал много добре с нея.
Оф ,незнам -не ми се иска да ви занимавам,но просто съм сама.
Благодаря ви още веднъж за подкрепата.

# 24
  • Мнения: 1 366
От самия факт, че се колебаеш виждам, че има място от професионална намеса. Ако съпруга ти е готов - тичайте. Психолог и само психолог, че ви помогне да зададете правилните въпроси и да намерите правилните отговори.
Спаси семейството си, ако намираш това за възможно и правилно. От друга страна, ако си убедена, че края е дошъл, психолога ще е само тягостно дърпане на време.

Дано не е късно. Да запазите е винаги за предпочитане (ако има какво).

# 25
  • Мнения: 2 255
Каквото и да решиш и да предприемеш ти пожелам сила, воля и кураж !!!  newsm10
Ще се справиш - ние жените сме силно "племе" , а още повече че имаш и детенце за което да се бориш и което да ти дава сила и обич  yes УСПЕХ

# 26
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Доста объркано е наистина най-вече, защото мъжете знаят как да манипулират жените си чрез децата. Не искам да вярвам, че твоят е такъв случай....Аз съм да му се даде шанс, но от друга страна съм страшно против браковете, които не са се разпаднали в името на детето. Такива деца израстват просто нещастни....Той ще обича детето, но дали ти би могла да живееш с някого, ако не го обичаш / или той???/ Наистина е най-добре да потърсите помощ....иначе офертата от моя страна  си остава  Wink

# 27
  • Мнения: 4 212
Изненадана съм от това което 4ета, жалко наистина. Не се оставяй да бъдеш манипулирана  Naughty А това 4е ти е лепнал хепатит Б,  #2gunfire си е направо 4иста безотговорност. Каквото и да направиш занапред, ти желая  да е успешно и най ве4е ти и детето ти да сте щастливи.  bouquet

# 28
Ако мъжът ти ти е изневерил случайно,мисля,че е по-добре консултант или както се нарича.Ако обаче е често събитие,мисля,че има и по-страшни неща,нарпример спин и в такъв случай по-добре си тръгвай овреме от този човек.То не че човек има гаранции,ама все пак трябва да има някакво доверие,че единия мисли и пази другия.

# 29
  • София
  • Мнения: 6 477
Ако мъжът ти ти е изневерил случайно,мисля,че е по-добре консултант или както се нарича.Ако обаче е често събитие,мисля,че има и по-страшни неща,нарпример спин и в такъв случай по-добре си тръгвай овреме от този човек.
Аз мисля, че ако изневярате е често събитие, то тогава си има сериозен проблем. Защо и кому е необходимо поддържането на семейство, в което мъжа намира за нормално да се разнообразява честичко навън, а жената да си къса нервите, а и за капак да й сервират и бактериални, а не дай боже и вирусни изненади! Е, ако за жената такова положение е ОК, тогава е друго...но иначе...защо? Може би консултацията с брачен психоаналитик точно това трябва да  "поправи"  и да помогне, ако е възможно. А иначе да се държи едно семейство заради дете, наистина е тъпо - казвам го с цялата отговорност на човек, израстнал в такова семейство.Sad
Но Белев, каквото и да решиш, кураж и много сила ти пожелавам!:-)

Общи условия

Активация на акаунт