Подсъзнанието може всичко 34 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Лени хубаво е синтезирала нещата, но всичко това ме замисли. Питам се колко от нас са били пристрастени към някоя връзка дотолкова, че да я правят център на вселената си. Доколко разумът ми говори как се държи душата ни в такива моменти. НА 20 години любовта ми заемаше толкова огромно място в живота ми, че когато осъзнах, че е време за раздяла, драмата беше пълна. Бях само на 20, но абсолютно убедена, че това е краят на всички мои шансове някога да обичам или да бъда обичана.
Абсолютна класика. ТОЙ е!!! Други няма. Да ми се чуди човек на акъла. Е, дойде друг. И той беше ЕДИНСТВЕНИЯТ. И следващият - също. Чудя се кога ли по пътя съм осъзнала, че наистина всеки е единствен. Че всеки е уникален, но това, което наистина е неповторимо е самата любов. Тя не е човек. Тя е в нас. И затова никой не може да ни я вземе. НЕ може да я отнесе със себе си. Любовта е гола, нахална и млада. Във всяка една наша възраст. Тя не идва. И не си отива. Идват и си отиват хората, които я събуждат. Но тя си живее в нас. Телата ни стареят. Душите ни носят своите овехтели кръпки, но любовта, тази чаровна досадница, тя не знае срам, не знае благоприличие, току се изтупа и пак ни е обсебила.
Та, питам се, възможно ли е да изгубим любовта? Възможно ли е след раздялата си с някого никога повече да не обичаме? Никой да не ни обича? Редно ли е да вярваме, че едно или друго обстоятелство ни прави недостойни за любовта?
Защо до болка звъним на някого, който изключва телефона си? Нима наистина чак толкова сме загрижени за него? Та той е голям човек, това е неговото решение. Защо толкова копнеем да ни вдигне, да чуем гласа му, след като той не иска да говори с нас? Защо търсим оправдания в кризата, в настроението му? Заради него или заради себе си? Заради любовта си или заради ужасяващото чувство, че ако го няма НЕГО, ще бъдем сами? Възможно ли е да вярваме, че щом любов има в душата ни, щом сме готови да я споделяме, няма да има с кого, ако не е ТОЙ?

НА някоя от вас случвало ли й се е да се "примири" с края на някоя връзка, да махне с ръка, да каже"майната му на всичко, к'вото ще да става" и веднага след това да се появи друг човек?
Дали докато натискаме в дадена посока, опитваме се да скрепим дадена връзка, всъщност не изпитваме тоталната съпротива на цялата вселена? Та нали ако една връзка е хармонична, ако любовта е взаимна, то няма отпор в нито една от страните. Няма сълзи, няма размисли, всичко просто си тече, всичко е доверие, радост, покой...
Та, Светли, всички ние, сигурна съм, сме преживели поне една раздяла. Всички ние сме пролели поне една сълза в съмнения, терзания и болка. Сигурна съм, че и на теб не ти е за пръв път. Но защо??? Защо??? Защо, бе, да му се не знае?!

И тъй като в тази тема аз никога не съм си позволявала да пускам дълги цитати, може би е моментът да досадя леко и да допусна лека волност. Това е едно от любимите ми неща за всички времена. Мислила съм над този текст. Продължавам да мисля над посланието. Тълкувала съм го - литературно и духовно. И всеки път откривам нещо ново. СПоделям го тук.

Химнът на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,

любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.

А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта.

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава

Любовта никога не отпада. Любовта, това сме ние самите. НЯма ли любов, нищо няма, защото и нас ни няма. Никой не може да ни вземе любовта. Никой не може да я отнесе със себе си. Никой не може да я унизи. Никой и нищо не може да те спре да обичаш и да бъдеш обичана, ако ти самата си любов.

О, колко ужасно дълго стана

Момичета истински съкровища сте    Щастлива съм че ви има.  
Докато четях се вдъхновавявах да благодаря и/или да коментирам всеки един от постовете ви, но би се получило много дълго и някои неща вече извън нишката на темата... Толкова неща ме докоснаха и накараха да се замисля, да почувствам...


Клонка, за звъненето и упорстването  моето мение е в повечето случаи от страх...  А страха както се оказва е точно обратното на любов... Старх от самота, страх от това какво ще правиш с всичката тази любов ако го няма точно този човек... Страх че по-хубаво от това видиш ли, няма да ни се случи... Направо в момента си е като края на света... Блазе на тези които не допускат да е така... Ама винаги след това нещата изглеждат много по-прости и лесни, но не и в този момент... Така че, май важно е ако се поддадем на такава емоция да можем да се освестим възможно най-бързо и да не изпадаме в самосъжаление... А и ако наистина толкова го обичаме тоя човек, но връзката не е хармонична, защо не го оставим да си следва неговия път и желания и поне той да е щастлив...  


Да, случвало ми се е, друг е въпросът, че след това съм допускала нови, а и някои стари грешки...

Клонка, благодаря и за цитатите в поста ти  

 

Светли, това същото ми се е случвало и на мен. И то точно по една Нова година. Спомням си, че бях съсипана. Само плачех, не можех да се храня, отслабнах страшно много. Разбирам те напълно, но и подкрепям мнението на Abies. Въпреки, че знам много добре, че е по-лесно да дадем съвети. Ти най-добре знаеш какво ти е на душицата. Просто ти трябва време да си изживееш страданието. Но наистина ако можеш да поспреш и час по-скоро да се освободиш от тежестта. Трудно е когато човек обича. Аз също обичах и затова ми отне месеци, но сега си мисля, че не си е заслужавало. Дори прибягнах тогава до психолог, защото нямах сили да се справя сама. Намери своя начин, но не продължавай да си вредиш. Наистина ще се появи друг, който ще те обича както заслужаваш. С мен се случи така. И то стана през изминалата 2010 година. Това във връзка да споделим какво хубаво ни се е случило. При мен хубавите неща се навързаха някакси. Всяко случващо се ме водеше към следващото хубаво нещо. Този човек ме накара да променя мисленето си и да търся начини за постигане на нови успехи, което пък ме заведе в книжарницата и си купих книгата на Джон Кехоу. След като я прочетох свързах темата във форума, която винаги виждах на първа страница, но не предполагах каква е и много дълго време не бях и отваряла дори. Но прочетената книга ми подсказа и така открих и всички вас, които сте тук. И съм много много благодарна.    Та това са част от хубавите неща, които ми се случиха през 2010. Започвам 2011 с голяма надежда за сбъдване на нови желания. Пожелавам го и на всички вас 

Аз неслучайно написах онова за отпускането. Да, разбира се, че минаха мнооого години, докато осъзная, че нито е Единственият, нито е Последният. Всеки от тях съм обичала безрезервно, всеотдайно, чак до чупене на главата. Не съжалявам, кътам дълбоко в себе си всяка изплакана сълза, всяка изтърпяна болка, защото без тях сега нямаше да съм Аз. Тогава исках да е по-леко, да се случва всичко ей така... Сега като се обърна назад благодаря, защото виждам колко смислен е бил пътя ми. Но да, развих и много здравословна доза егоизъм - нещо, което рпеди смятах за ужасен порок. Сега на първо място търся знаците, че този човек има какво да ми даде - физически, емоционално, духовно. Разбира се, ставайки майка, качих летвата още по-високо. Но някак именно с тези стъпки, аз за първи път се усетих на правилния път. Без излишни драми, но и без излишни компромиси. Искам, заслужавам и знам, че всяка следваща връзка е по-хубава от предишната, защото аз съм израстнала чрез хората, които са били преди в живота ми. И сега ми е много по-ведро. Много. За мен няма вече значение  и годините, и професията, и външността - не определящо. Отвътре трябва да чуя камбанката и ако я чуя, оставям се да изживея връзката напълно и изцяло. Без да изчислявам колко ще сме заедно, ама той завинаги ли ще е, ама иска ли нещо и какво иска... Просто я живея и мисля, че за първи път осъзнавам какво всъщност е чувствената любов (уточнявам, защото за мен абсолютната е към детето ми). Страхотно е, чувствам се свободна.

П.П. КЛОНКА, това е любимото ми писание на тема Любов.  

КЛОНКA, merci  за цитата! Много хубав химн, но най-известна е само частта с описанието на любовта. Между другото частта с претенциите е чудесна първа помощ при скандал от една дума.

Случвало ми се е да плача за бъдеща, за настояща и за минала раздяла. В най-тежкия момент имах шампанско под ръка и го гръмнах за да отбележа новото начало. Отиде си милото понеже аз няма как да изпия повече от чаша, но свърши работа!  От къде точно идва трагедията много зависи от ситуацията, от човека, от възрастта. Не ми се е случило на 20, но и не съм мислела, че това е краят на любовта. И не беше. Но не всички връзки са радост и покой. И там има различни хора, съдби, темпераменти. Важен е на цяло как излиза баланса.

Момичета бих искала да ви благодаря! Тук се чувствам изключително спокойна, в хармония и с много приятели около себе си! Всичко, което споделяте е уникално и ми е помагало не веднъж да "изплувам". Все още не съм толкова добра за да споделям, но и аз имам своите малки победи.
Бих искала да ви пожелая една наистина уникална и неповторима 2011 година! Сътворете един пъстър букет от фойерверките на любовта, обичта към себе си и хората около вас, пръскайте усмивки и топлина, бъдете изпълнение с хармония и красота, бъдете здрави! Животът и мъдростта да можем да го живеем са нещо уникално! Нека овладеем изкуството да живеем по най-добрия начин за да сме щастливи със себе си и хората около нас! Благодаря, че ви "познавам"!

Здравейте приятелки!Макар,че  съм нова ви чета от половин година и вече ви чувствам като мои много добри приятелки,сякаш се познаваме от много години!Искренно ви желая чудесни преживявания през 2011 година,много сбъднати мечти и разбира се усмивки!!! Уверявам ви,че откакато чета във форума усмивката и спокойствието се върнаха при мен,приятелството се превърна в мой приоритет и за следващата година си желая искренни и добри .Бих ви помолила да ми помогнете при търсенето на техника,за която тези дни натрапчиво си мисля и не мога да открия-беше свързана с повтарянето на цифри-21 ,40 и т.н.Предварително ви благодаря!Обичам ви и не съжалявам ,че ви познавам!

На мен и горното беше гарнирано с израза "Никой повече не ми трябва!"  Естествено и той беше ЕДИНСТВЕНИЯТ ПОСЛЕДЕН ...
Но, обръщайки се назад, с удоволствие бих запяла - "Не, не съжалявам"   

Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо.
Нито за доброто ,което  ми сториха ,нито за злото .
Всичко това ми е еднакво безразлично.
Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо.
Всичко е платено, изчистено, забравено, не мисля за миналото...

Щастлива 2011

КЛОНКА ,    чудесно тълкуване си направила на истинската ни същност

Мисля, че като цяло жените от ранна възраст се възпитават по начин който ги кара да се чувстват не достатъчно добри, все да виждат недостиците си. По този начин резултата е една слаба жена, която много лесно се манипулира - нужно е само да натиснеш копчето на това което и липсва и я прави несигурна. Примери безброй в реклами за бръчки, ослабване, моди и прочее... Жената е научена да не приема и обича себе си и затова търси обич и има нуждата да бъде приета от тези около нея, включително и обществото като цяло.

Все повече жени, обаче, го осъзнават това и съзнателно си вземат силата обратно!! Много се кефя като видя силни жени и се радвам че тук сме се събрали все такива!  

Женската енергия е в ръцете ни и това е оръжие. Желя Ви тази година да го използвате, резултатите намя да зъкъснеят

По повод на
Да допълня, че се появи ей така като от нищото... Без да е търсен съзнателно в този момент... След време обаче се оказа че макар и невидимо на пръв поглед е дошъл с куп екстри, за които в предишната връзка съм си казвала бих се съгласила и с това и с онова, само да сме се заедно... Е след това се оказа, че само съм си мислела че бих се съгласила с тези екстри...   
Така, че момичета - да внимаваме какво си мислим и пожелаваме. Хигиена на мислите 
 

Щастлива Нова 2011 Година!!!

Жалая ви вълшвбна година, пълна с чудеса и сбъднати мечти!!!

Благодаря ви , че ви има 

Добра вечер и от мен!
Пожелавам повече сбъднати мечти на всички , щастие и много любов ! 

Сещам се за няколко поговорки,но по памет цитирам-
Къща без жена е хан;къща без цветя не е дом;къща без баща-е къща без покрив.

Та...всеки и всичко си има своето предназначение,а любовта дава смисъл на всичко.

Аз малко със закъснение,но ва дни ме нямаше и сега едва имам достъп до Вас
ЧЕСТИТА 2011Г. НА ВСИЧКИ И ОТ МЕН! ПОЖЕЛАВАМ ВИ ОТ СЪРЦЕ ДА СЕ ИЗПЪЛНИЯТ НАЙ-СЪКРОВЕНИТЕ ВИ ЖЕЛАНИЯ,ДА СТЕ МНОГО,МНОГО ЗДРАВИ,А ЩАСТИЕТО ПРИЯТНИТЕ ЕМОЦИИ ДА МНОГО ПОВЕЧЕ,ОТКОЛКОТО ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ОДИНА!
 БЛАГОДАРЯ НА MINIEMOUSE,DESSS I SIMPLAVEN ЗА НАСОКАТА В КАРТАТА НА ЖЕЛАНИЯТА,КАКТО И ЗА МИЛОТО ПОСРЕЩАНЕ   
Прочетох за  първите 12 дни от януари, за които сте писали и май ще трябва да променя нещата,че не ми се иска да си развалям годината. Първите дни си икарах доста добре бих казала и се чувствах едно такова радостно,но...............нещо сега ме налегнаха старите проблеми и преди малко особено едни мисли Веднага отворих форума и вярвайте ми по-добре съм сега.По този повод ми идва да напиша следното стихче:

Има болки,които понасяме,
има удари,които търпим и спомени,които отнасяме
 в нощите,когато не спим.
Има скръб ,за която мълчим
и в тези минути съзнаваме
колко трудно е да бъдеш един!
Благодаря Ви,че Ви има!
За сега Лека нощ от мен и спокойна нощ на всички!

Честита Нова Година и от мен, момичета!
Не знам дали ме помните - аз съм онази, която не можеше да преглътне да загуби една любов, която смяташе за единствената в живота си. И още не мога, но няма да ви занимавам с това сега!
Какво научих ли?
Научих че мечтите са постижими.
Научих също, че сама съм си виновна за всичко. Научих също, че човек сам предопределя живота си.
Обичайте!

Можешшшшшшшшшшшшшшш и за нищо не си виновна - животът е зебра/клавиши на пиано/ - черно-бяло,черно-бяло, важно е да помним, че "И това ще мине..." Приеми го като урок