Elwing пирончето ще седи месец. Да, решихме, реално ние това искахме от както се е родила, но нали всички ни отказваха и ние го бяхме приели, че няма да стане. Затова така се стреснахме.
Забравих да кажа че вчера по нощите се сетих, че на нашата граница може да не ме пуснат да изведа детето, защото декларацията май е изтекла, та звъннахме на консула. Егати пича е. Пихме по едно едно кафе и ни направиха ново. Та в общи линии много ползотворно ни беше ходенето, но много изтощително психически. Яна много се изтощи от рева и за малко да заспи докато стигнем до посолството, но като чуеше шушкането на пликчето с бомбонки и се оцъкляше. Оставих я да заспи вече като си тръгнахме и милото спа през целия път. Иначе в Лондон е ад, стигнахме на 2 мили до болницата час преди болницата и закъсняхме с 20 мин за срещата егати, не им ща и лондона и чудото добре си ми е на село.
Отивам да пия мартини, а дано ме успокои малко

Чук-чук на дърво и
Хлябът е "таб", печката- "пепа", чао е "тау"... На мен ми е много сладко като приказва така. После ще ми липсва.
, а батко й е "Бапи", не знам защо така му казва, след като си казва "Т" 


)