Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 2

Днес с малкия водим баткото на детска градина и едвам стигаме до входа на блока,той реве че не иска в количката,на мен са ми замръзнали ръцете и едвам умервам ключалката,влизаме във входа свалям го от количката ,качваме се на етажа и о ужас   няма ми ги ключовете,отново слизаме долу и се оказа че са си вън на вратата   добре че в този вятър и дъжд никой не ми ги беше прибрал.

Аз наскоро я направих тази глупост. Малките трудно ги прибирам все нанякъде тичат пред блока и една вечер пак така. Отключвам, пускам вратата и тръгваме да катерим стълбите за ръчичка, пусна ли ги ще ги качат на четири крака  Набутах ги в асаньора и там вече се усетих че ми няма ключовете в чантата, беше им много странно това возене нагоре-надолу. Аз си мислех че съм ги изтървала на стълбите а те си висяха спокойно на вратата  Добре че имаше съседи долу на пейката та никой не е посмял да ги гепи.

Ах, темата е култова просто. Като не влизам в Клюкарника, така ми се пада - чак сега я намерих и то с помощ от приятел  
На прима виста се сещам как през лятото в деня преди пак да летим за някъде тръгваме следобед за Метро. Напъхваме детето в столчето, чанти и прочие и потегляме. Спираме до една банка по работа, после поемаме към магазина, детето заспива, радваме се на тишината. Стигаме, правим организация как да свалим спящото дете, отварям багажника да взема количката ..и с изненада откривам, че тя не е там. Все още не предполагаща какво може да се е случило, отварям предната врата, защото решавам, че мъжът ми я е сложил на предната седалка..Но и там я няма. Без думи, само си разменяме ужасени погледи, мятаме се обратно на колата и газ към къщи..Пътьом аз се опитвам да се сетя откъде можем в неделя да купим друга количка...Наближаваме нашия блок и с облекчение виждаме как количката си стои самотно на тротоара там, където преди беше паркирана колата ни.
А предисторията беше, че точно тази количка си я бях набелязала и когато бяхме в Лондон ни я доставиха - първо с липсващо колело, после след седмица ни пратиха от фирмата производител ново колело, което се оказа за друг модел и след още една седмица ни пратиха вече не колело, а някакъв друг чарк...Но аз настоявах да е този модел и след като върнахме злополучната трикрака количка и безполезните резервни части, все пак мъжът ми успя да намери същата в друг магазин и триумфално дефилира с нея в последния ден преди да  си тръгнем...А 2-3 седмици по-късно най-безотговорно я остави на улицата в София  

Това е нищо. Аз какъв случай имам... Прибираме се, всичко си е наред, вечеряме, лягаме да спим- абе всичко нормално. Сутринта /тъй като си оставям ключовете от вътрешната страна на вратата на апартамента/ някакво лудо търсене на ключове - няма ги и ги няма. Аз вече супер примирена, че съм ги затрила /но със сигурност знам, че отключих с тях и са в апартамента някъде, та съм и спокойна/ вземам разервните и излизаме. Идея си нямате колко се учудих като видях, че всъщност е отключено, а ключовете ми си висят от външната страна на вратата 

Темата е култова, винаги много се смея като я чета. Престрашавам се и аз да се включа  Онзи ден нещо подреждах из къщи, отварям, затварям шкафове в кухнята и мярвам с крайчица на окото си в единия от шкафовете кутийка с локум. Отбелязвам си на ум, че по-късно ще си хапна. Продължавам да си шетам и на плота съм изкарала малко преди това кубче мая, което вземем и все още с мисълта за локума за части от секундата се озовава в устата ми Луда работа, дори не посмях да го споделя с мъжа ми, че то бива изтрещяване..

и аз така ама вън си е за притеснение,а на етажа ми е спокойно

.

Опс...обърках темата..

чуквам си сурово яйце - за застройка на супа днес и го изхвърлям в кофата старателно, като слагам черупката му в чиния, добре че не разбърках застройката....  

Днес влизам в един мини-маркет,но е от тези,които са си с обикновена врата и съответно се бута или дърпа,за да влезеш или излезеш.Напазарувах си аз,тръгвам да излизам...и спирам пред вратата и си чаааакам да се отвори(понеже съм свикнала в по-големите магазини вратата да си се отваря сама),сигурно 5 минути стоях пред вратата и я гледах УЖ много съсредоточено...и накрая реших,че има някакъв проблем и казах на продавачката,че врата не се отваря...Тя тръгна да проверява,понеже не беше забелязала,че аз всъщност си мисля,че вратата се отваря автоматично...и Като я бутна и вика:"Е,как не се отваря,ето отвори се..."Аз умрях от срам и се правя на ни лук яла,ни лук мирисала...и казвам:"Е,ми аз сигурно не съм бутала достатъчно силно"..Благодарих му на момичето и си излязох засрамена от магазина

Ееее...Sunny_Girl   ти пазаруваш сигурно повече в големите магазини, то затова...

Случката е преди 10 мин  
Правя домашна пица - замесвам си тесто и т.н.
Започвам да режа и подготвям продуктите .
Изчиствам лука, хвърлям го в кофата ?!?!   (обелих си тов   )
Режа домашни мариновани краставички. Отново отварям коша и хвърлям целия буркан.
Чистя маслини , хвърлям нарязаното, а кокичките старателно подреждам в чинията  
Този кош ми е фетиш тази вечер  

Аз съм си разсеяна по рождение, но вчера умрях от срам в банката. Трябваше да си взема новата дебитна карта, открих че старата ми е изтекла преди известно време. И понеже е издадена от банков клон във Варна, трябваше да ми я изпратят по моя молба в клон тук в Шумен. Тогава брах срам, че бях с децата и те тичаха навсякъде и без малко да скъсат едната щора като я дръпнаха  Та вчера отивам да си взема пристигналата карта, момичето ми подава бланка с думите "Попълнете дата, час на получаване и подпис" и аз гледам пунктир и всичко на едно написах, а то си имало за всяко нещо място  Ми така е като не чета, но тези дни децата са болни и моя акъл другаде 

Аз изгорих снощи поредната тенджера 

миналата седмица излизам да пазарувам.Преди да изляза взимам ключовете, оставям ги в коридора на шкафчето, излизам, затварям вратата и се сещам, че ключовете останаха вътре, да - вратата отвън не е с брава, а с топка и не може да се отваря.Отидох, напазарувах и стоях час и половина пред входната врата ,бременна в края на 8ми месец , чакам мъжо да се прибере от село....беше студено и единствената комшийка , която познавам в блока я нямаше...направо ужас...е вече сме скрили един ключ във входа