Нурсел на инвалидна количка вече е в къщата на Галип. Сердар, майка й Къймет, прислугата всички се суетят около височайшата особа.... Нурсел отново преиграва....Раздразни се от вниманието, с което я обграждат всички.....Галип поема количката от Ръза....
Галип: Ще те сложим на това канапе...Госпожо Лятифе, ще подредите ли нещата....Зюлфие кафе....
Нурсел: Може ли да ми дадете вода....
Лятифе: Разбира се госпожо..../Зюлфие тича към кухнята за вода..../
Къймет: Вода ли ти се пие.....
Сердар: Донесете вода......
Нурсел: Не се дръжте с мен, като с луда...../Да тук ще се съглася с Нурсел...много правилно се изрази.....като с луда....Дълго време съм си мислила, че Нурсел се прави на луда...., но в един разговор с една много уважавана от мен дама от темата разговаряхме по този въпрос....Излезе, че Нурсел наистина има психически проблем..../
Ръза даде знак с глава на Лятифе да се прибере в кухнята....Госпожа Къймет се разплака....
Къймет: Знаеш ли аз как съм.....Лесно ли е за една майка да види дъщеря си в такова положение.....
Сердар: Госпожо Къймет....Днес се преуморихте.....От дни не сте спали....Трябва да си починете....Елате ще ви заведа горе.....
Нурсел и Галип вече са сами.....Галип през цялото време не се обади, не каза и дума.....Само наблюдаваше какво се случва....Нурсел с безизразен поглед.....
Нурсел: Приех да дойда тук само и само да се отърва от вайканията на майка ми...../Вие вярвате ли на това, което каза Нурсел....защото аз не й вярвам..../Знаеш нали....в твое присъствие не мърмори....
Галип: Тук ще ти е по-спокойно....
Нурсел: Много ми е неудобно от поведението ми онази вечер....Исках да изляза спокойно от онзи ресторант....и да си отида.....Наистина не знам, кога съм започнала да тичам.....и от къде се появи онази кола......Ще ти се стори глупаво, но се почувствах чужда при вас.....
Галип: Нурсел.....не мисли вече за това..../тук Галип се прави на психотерапевт/ Виж...колко филми съм взел.....Да се качим ли горе да гледаме.....Избери си някой.....
Нурсел: Преди много обичаше да гледаш филми с мен....Спомняш ли си.....
Галип: /усмихва се/....Да спомням си.....
Лично мнение – И Сабиха и Нурсел живеят със спомените от миналото.....На Сабиха миналото й пречи да се довери на мъжа, който я обича, както каза Рекси тя до края не му се довери напълно преследвана от лошите спомени със съпруга си.....Тя се доверяваше на човек, който я лъжеше, който я заблуждаваше, но тя не разбра, че я лъже, тя си мислеше, че той е един добър човек.....
Нурсел също живее със спомените от миналото, но нейните спомени са хубави, приятни.....Тя е пропиляла с лека ръка шанса си да бъде щастлива.....Сега иска да си върне това минало, но вече е много късно......
Галип: Ще те сложим на това канапе...Госпожо Лятифе, ще подредите ли нещата....Зюлфие кафе....
Нурсел: Може ли да ми дадете вода....
Лятифе: Разбира се госпожо..../Зюлфие тича към кухнята за вода..../
Къймет: Вода ли ти се пие.....
Сердар: Донесете вода......
Нурсел: Не се дръжте с мен, като с луда...../Да тук ще се съглася с Нурсел...много правилно се изрази.....като с луда....Дълго време съм си мислила, че Нурсел се прави на луда...., но в един разговор с една много уважавана от мен дама от темата разговаряхме по този въпрос....Излезе, че Нурсел наистина има психически проблем..../
Ръза даде знак с глава на Лятифе да се прибере в кухнята....Госпожа Къймет се разплака....
Къймет: Знаеш ли аз как съм.....Лесно ли е за една майка да види дъщеря си в такова положение.....
Сердар: Госпожо Къймет....Днес се преуморихте.....От дни не сте спали....Трябва да си починете....Елате ще ви заведа горе.....
Нурсел и Галип вече са сами.....Галип през цялото време не се обади, не каза и дума.....Само наблюдаваше какво се случва....Нурсел с безизразен поглед.....
Нурсел: Приех да дойда тук само и само да се отърва от вайканията на майка ми...../Вие вярвате ли на това, което каза Нурсел....защото аз не й вярвам..../Знаеш нали....в твое присъствие не мърмори....
Галип: Тук ще ти е по-спокойно....
Нурсел: Много ми е неудобно от поведението ми онази вечер....Исках да изляза спокойно от онзи ресторант....и да си отида.....Наистина не знам, кога съм започнала да тичам.....и от къде се появи онази кола......Ще ти се стори глупаво, но се почувствах чужда при вас.....
Галип: Нурсел.....не мисли вече за това..../тук Галип се прави на психотерапевт/ Виж...колко филми съм взел.....Да се качим ли горе да гледаме.....Избери си някой.....
Нурсел: Преди много обичаше да гледаш филми с мен....Спомняш ли си.....
Галип: /усмихва се/....Да спомням си.....
Лично мнение – И Сабиха и Нурсел живеят със спомените от миналото.....На Сабиха миналото й пречи да се довери на мъжа, който я обича, както каза Рекси тя до края не му се довери напълно преследвана от лошите спомени със съпруга си.....Тя се доверяваше на човек, който я лъжеше, който я заблуждаваше, но тя не разбра, че я лъже, тя си мислеше, че той е един добър човек.....
Нурсел също живее със спомените от миналото, но нейните спомени са хубави, приятни.....Тя е пропиляла с лека ръка шанса си да бъде щастлива.....Сега иска да си върне това минало, но вече е много късно......
и добро настроение през останалата част от днешния последен работен ден от седмицата 
... но за това по-късно...