unadaptable, мен също ме беше страх да се разделя със свободата си, но това не става ли дори и когато няма брак? И в съжителството без брак пак си обвързан с един човек и трябва да му бъдеш верен, делите имущество и деца, т.е. свободата пак я губиш. От тази гледна точка не разбирам кое му е по-свободното на съжителството.
Ами дава възможност да премислиш по-дълго, да свикнеш с новите реалности...знам ли и аз...но си мисля, че поне стресът ще се размине. Ето сега след толкова години няма нито сянка от тревогата ми в началото, но тогава....кошмари сънувах чак
Щом още премисляш, значи не си сигурна че това е правилният човек. Звучи ми като оставяне на вратичка, несигурност. Това мен би ме стресирало много повече, отколкото брак - ако знаех, че партньорът ми се колебае, че не е сигурен в решението си да бъде с мен и още иска да обмисля и премисля. Колкото до свикването, нали затова е периодът от годежа до сватбата - оставяш си една-две години помежду, и през това време свикваш
- моят съкафезник ли? съвсем просто -ако съм в брак е мъжът ми, ако ли не- просто приятел/но такъв не би имал ангажимент към мен и децата в моя случай/. това за мен обаче, за другите си е тяхна работа. и не само това - отговорността е друга, ама това пак според мен 
. Цял живот ще го помни 
.
. нека престанем да се изкарваме черни поради правото си да изберем каквото искаме. в крайна сметка, най важното е че всеки има възможността да направи своя избор и това е прекрасно! да не забравяме, че невинаги е било така.