Предложението за брак - не се случва на всяка

РЕНИ  думата вярващ не в смисъл набожен,а по-скоро вярващ в любовта ,в добродетелите ,във все хубави неща. Да си призная тук съм малко обременена ,защо в офиса в който работя има една особа такава дето в нищо не вярва и нещата все ги вижда негативни. Нямаш идея за какво безверие и песимизъм става въпрос. Толкова тежко ,че когато се опитам да водя с нея разговор след приключването ме боли главата и не знам на кой свят съм. За тези хора говоря - те наистина не са в сила да изпитат нищо хубаво и да го оценят.


А относно темата смятам ,че е страхотна . Не мисля ,че някой иска някого да провокира. Както всеки чете колкото хора толкова мнения.Темата е много интересна и житейска и никой не бива да се чувства засегнат или наранен и да приема нещата лично. Всеки има право на избор ,мечти и желания.
Лично аз смятам ,че дамите които харесват сватбите и церемониите свързани с нея са непоправими романтички. Дамите които са я отказали са свободни реалисти с друга ценностна система. То е същото като да се спори за това дали русата или черната жена е по-секси. Не цвета на косата ,а жената е тази която има излъчване.

Темата е провокативна още в самото заглавие - "...не се случва на всяка" = всяка, която е получила предложение за брак е страшна късметлийка едва ли не. Защото то не се случва на всяка, стотици умират без сватбените камбани, сами с котките си...
То е като неженена да пусне тема "Мъжът, чието предложение приехте е с вас, защото ние му отказахме"  


А аз все си мислех че "Кървав диамант" поне малко ще повлияе на идеята с диамантите ...но хората не се вразумяват и това си е. Някои жени даже се обиждат ако пръстена е обикновен... Аз съм голям фен на Тринити, между другото, при това версията без диаманти. Прекрасен пръстен...

Логиката ти просто кърти Искаш да ми кажеш, че един брак не може да завърши с години влачене по съдилищата, купища потрошени пари и нерви?! И е невъзможно да влезеш правен казус след като си женен?! Или, а да, бракът е нещо като превенция срещу простотии на партньора. Демек, подпиши се тук пък си помисли добре дали ще ми въртиш номера Вярно е , че това дава на голяма част от хората някаква (измамна) сигурност.
Иначе съм убедена, че с теб можем да си даваме примери за провалени връзки с брак и без брак до 101 и обратно, само защото имаме различни приоритети по отношение на връзките. И така да си преливаме от пусто в празно. Лично аз не намирам никакъв смисъл в брака, а в прочетеното до тук в темата, все повече се отдалечавам от това да намеря  
 

Не съм Тонка, но ще се обоснова.

Аз получих предложение още в детската градина. И като се прибрах, съобщих на нашите, че ще се женя и да ми набавят було.

Първо умряха от смях, после изработиха було от една дантелена завеса.

И какво мислите? Не дойде, гадът! Разболял се - колко удобно, в сватбения ден  

Е, как да вярваш после в брака? Съвместно съжителство и съвместна банкова сметка му е майката, другото е вятър работа.

Сиси, пиле, не си замазвай глупостите:) Църковен брак би следващо да сключват хора, които вярват в християнския бог и са покръстени в християнската религия, при това православни в православната църква, и католици в католическата.  Ако просто вярвам в доброто никой нема да ме венчае в църква, както и ако вярвам в Аллах, Буда или Заратустра.
Аман от коне с капаци  

Аз имам църковен брак, явно затова вярвам с доброто в хората, дори в тези, които не сключват такъв 

 
Ох, ето още една тема за размисъл. Аз получих първото чак на 13 години.

Не приемай за миродавно мнението на човек живеещ в страна където ако ремонтират колата му в 'овърхолинг' започва 'ню лайф'   , където 90% от репликите в повечето реалити шоута са 'грейт', 'осъм', 'аре ю кидинг', 'уау' а на всяка голташка къща  попаднала 'случайно' в кадър се вее американския флаг  

Рокси Е ,не е вярно и в Алах и Буда и в който и да вярваш си има венчавка по техни си обичай  подобно на християнското . Имам приятелка която ми е чела от Корана и там пише неща подобни на Библията,т.е. за приятелството ,за лъжата ,за любовта ,за вярата просто имената на Боговете са различни.


Flip детските спомени са много силни,обаче  съм на мнение ,че ти не искаш предложение затова не си го получила в настоящия момент. Мъжете са много силни индикатори на твой те чувства и усещат всичко без грешка.

Е, дами, тези теми са най-голямото забавление.
Ако няма провокация, няма забава.
Иначе може спокойно да се пише в темите за влиянието на глинениете съдове върху психиката на децата и да се раздават прегръдки, целувки, тенджери, ролки и пеньоари и всички да са щастливи.

В крайна сметка това е истината. Не е лесно да кажеш, че царят е гол, пардон, че не всички жени са специални и фатални за мъжа си, някои просто са мебел, други- майки на децата му, трети- компромис, четвърти -домашни помощници и само малка част са жени, които са любов.

Причините, поради които една жена се ангажира с мъж, за когото е съвсем наясно, че не е фаталната са съвсем прозаични, понякога финансови, понякога социални, понякога от чиста глупост, но в крайна сметка всеки носи последиците от едно такова свое решение.
Защото не е глупав този, който допуска грешки, а този, който ги повтаря.
И ако една жена в един хубав ден разбира, че не е онази жена в живота на мъжа си, никой и нищо не може да я спре, ако реши да го потърси. Онзи, за когото ще бъде такава. А казват, че който търси- намира.

Flip, да се сблъскаш с жестоката реалност в такава ранна възраст.   

Сиси, включи си чувството за хумор, дори в изключително сериозните брачни въпроси няма да ти е излишно.

В интерес на истината съм получавала предложения (тамън две) и в по-зряла възраст. Не ги приех. Не съм фен на идеята. Първо, по професионални причини, но няма да навлизам в тях, защото във всяка брачна тема се намърдва по един юрист да развива казуси и за няма и 5 минути всички забравят за женитбата и започват да си мечтаят за един светъл свят без юристи.

Второ, имам лично недоверие към обещанията "доживот", но мислите си в тази връзка няма да развивам тук. Многословна съм и никой не ме чете, като прасна един пост от 68 реда.

Ето за това изказване идеше реч.
Може би мъжете, които не предлагат църковен брак не са вярващи. Или поне не са религиозни.
От друга страна познавам безотговорни атеисти, които са сключили църковен брак. Не влагат нищо в този акт.
Та с две думи- нищо не проличава.

хаххахах, Flip. Мръсник! Белязал те е за цял живот 

Да си кажа и аз за църковния брак...
Подписът в гражданското за мен винаги е бил бюрократична подробност. Направихме го месец преди същинската сватба, в делничен ден, излизайки за по един час от работа. Аз бях с офис костюм (черен), мъжа ми по дънки, кумът с къси гащи, а кумата по анцуг. Други присъстващи нямаше. На църковната венчавка обаче много държах. Не съм набожна, в интерес на истината. Вярвам в нещо, но и аз не съм сигурна точно в какво. Уважавам Коледа и Великден, но не бих се нарекла точно християнка... както и да е... исках църковен брак не от чисто религиозни подбуди, а защото ми се струваше много романтичен и тържествен ритуал на специално място. За мен всеки храм е специален, независимо църква ли е, джамия ли или някоя древна езическа обител. Това е място където хората влизат с отворени сърца и с вяра в някаква висша сила, което ги прави чисти и искрени докато са вътре... Та, много държах аз на църквата точно поради тази причина и тръгнах с определена нагласа... е, няма такава скука... Изобщо не беше каквото очаквах. Дори на самото видео ни има овековечени как с мъжа ми зяпаме в тавана, хилим се на гостите и си говорим някакви глупости по време на тази царемония, която уж трябваше да е много специална  
От това си вадя изводите, че май и църковния брак не е за всеки.
За мен най-специален и истински миг от сватбата беше първият ни танц като съпруг и съпруга. Танцувахме на една изключително заредена с емоции за нас песен, която съпътстваше и описва цялата ни връзка до момента, в който се събрахме. Този танц, на тази песен за мен беше много по-силен от всеки един подпис и всяка една клетва пред Бога. Него ще помня цял живот... И друг път сме танцували на тази песен, но този беше специален защото вече бяхме с друга нагласа един към друг.
В общи линии за мен излиза, че и гражданското и църквата могат спокойно да бъдат пропуснати за сметка на един такъв интимен момент, в който се кълнеш на другия не с думи, а само с поглед и докосване. Не са нужни пръстени и институции, не са нужни тумби от народ, които да ти стискат ръката и да те поздравяват. Нужни сте си само вие