Публикувана: 23 дек. 2010, 12:37 ч.
Последно мнение: 11 авг. 2011, 18:40 ч.

Предложението за брак - не се случва на всяка

76 607
1 481
1

# 900 3 авг. 2011, 17:55 ч.

Мнения: 326

Цитат на: viliko в ср, 03 авг 2011, 17:49

Точно и обратното важи за теб - при неистовите ти неадекватни постове и реакции - то е логично ти да си настоявала за подпис, защото кой ли ще те издържи, така поне си мислиш, че имаш една идея повече сигурност Peace

Е, щом си рекла Laughing

Той поне ме е пожелал за жена, отишъл е доброволно и по собствено желание и инициатива да подпише с мен, което не може да се каже за твоя, но аз пак ти казвам, че го разбирам.

# 901 3 авг. 2011, 17:57 ч.

Мнения: 2 047

Има Балкан разлика между съпруг и мъж Laughing

Съпруг е този, с когото си обвързан формално. Мъж е този, който ти е мъж Laughing

Andariel

хората, които сключват фиктивен брак за право на пребиваване в някоя страна, примерно- мъж и жена ли са си един на друг Crazy

Ако не живея със съпруга си от три години, но по една, или друга причина нямаме развод /има и такива случаи/, той мъж ли ще ми Crazy

А ако в този момент живея с друг, той какъв ще ми е?

Не говоря за себе си-държа да уточня, аз съм прилично разведена и щастливо живееща в конкубинат Mr. Green

Бърди

Това е поза, разбира се, всъщност отдавна съм си купила бяла рокля и само чакам...как да го нарека...да ми предложи брак- веднага я вадя от килера и за пет минути съм готова Embarassed

# 902 3 авг. 2011, 17:59 ч.

Мнения: X

Абе,хич не ме интересува кой как се определя или как се чувства.
А следното:давам с пример,че явно никой не разбира....

Две майки ,например,ще подават документи за детски добавки.
Едната е самотна майка,защото в акта на детето няма вписан баща.Това го разбрах.
Ще си напише "самотна майка "....

Другата обаче,също не живее с мъж,сама си гледа детето ,обаче в акта на детето има име на бащата,т.е. той го е припознал.Какъв статус ще напише тази жена,след като по закон не е самотна майка , но реално живее като такава?Има ли някакъв термин ,законово определен, който да се вписва в официални документи?

# 903 3 авг. 2011, 18:01 ч.

София
Мнения: 19 530

О, да, как забравих и аз съм първо разведена, после конкубинка, с прието предложение за брак, който ще се случи в някой момент, в който ни се занимава с организацията Laughing

Ама не знам дали има такова чекмедже Laughing

Краси, кои са тия документи, бе, жена? Никой досега не ме е карал да се определям някак си в документи. Пък съм си сменяла статуса сто пъти досега.

# 904 3 авг. 2011, 18:03 ч.

Мнения: 3 066

Мале,докато се върнем от класа по гимнастика на детето и вие фермани сте изписали:)
Защо толкова разсъждения като уж всички сте доволни?
Аз си казах,че не разбирам това брак заради това,че е станало бебе,заради това ,че ти трябва гражданство в нечия страна,заради това,че така се правело след определен брой години,а заради валидирането на едни отношения ,които са на съвсем друго ниво от просто живеещи заедно. Peace

# 905 3 авг. 2011, 18:38 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Бърди в ср, 03 авг 2011, 17:39

Конкубинки сме, Андариел Laughing

Живеем в конкубинат.

Надявам се да спите спокойно сега като ни сложихте в подходящо чекмедженце Wink

еее, значи си имало име!

Цитат на: елиас в ср, 03 авг 2011, 17:57

Има Балкан разлика между съпруг и мъж Laughing

Съпруг е този, с когото си обвързан формално. Мъж е този, който ти е мъж Laughing

Andariel

Бърди

Фиктивен или не между двамата, този брак си е напълно законен. Явно хич не е случайно, че се натискат да се женят, макар и фиктивно. И при раздяла със съпруга, макар и без развод, то бракът си важи, запред съда, доколкото зная, трябва да се доказва, че сте във фактическа раздяла, че да можеш да искаш издръжка. А този, с когото живееш сега, просто съжителстваш, като се замисля, май пред закона ти е никакъв, дори сега да родиш дете от него, то ще е на съпруга, с когото не си се развела, после разплавии за отказване от бащинство, пък припознаване от другия... Не претендирам за правна точност, но май имаше нещо такова. Според мен не си е работа така - или съм омъжена, или се развеждам, иначе е голяма обърквация. Според мен е много по-лесно в живота, когато семейнитте неща са законово уредени, че после да няма сърдити. Peace

Ти пък, сега, бяла рокля в килера! Докато я извадиш, ще вземе да й мине модата,, бива ли така!

# 906 3 авг. 2011, 19:51 ч.

София
Мнения: 23 750

Цитат на: Краси...* в ср, 03 авг 2011, 16:54

tonkabonka,защо сложни
Не си самотна майка,според закона,а каква?

Razvedena sam ot predi. Ina4e nikoi ne me e pital kakva maika sam pred zakona Wink

# 907 3 авг. 2011, 20:25 ч.

Мнения: 5 577

Самотна майка е тази, на чието дете в акта за раждане пише - 'баща неизвестен'. ако детето е припознато, не е самотна, така мисля.

# 908 3 авг. 2011, 21:34 ч.

Канада
Мнения: 264

Нито хората с брак за застраховани от раздяла, изневяра и други предателства, нито хората без брак са осигурени с любов за цял живот -"не сме подписали, защото се обичаме, само любовта ни свързва, не някакъв документ" - тези думи ги чувам и чета толкова често, че наистина ми е адски банално.
Моя приятелка ми ги каза, преди години, когато я попитах защо не се оженят с приятеля й....след 3 години въпросният я остави с бебето им и се хвана с друга жена.

Аз не си се представям да живея с някого години и той никога да не ми предложи брак.
Би ми стояло несериозно.
Поне предложение да има...
Grinning

# 909 3 авг. 2011, 23:24 ч.

Мнения: 2 047

Цитат на: Вергилия в ср, 03 авг 2011, 20:25

Точно така е.

# 910 3 авг. 2011, 23:25 ч.

Кърджали
Мнения: 11 118

Често за съжителството без брак чувам следното: " Ами ако утре се появи някоя друга и той реши да те напусне?" Сякаш ако сме сключили брак съм предпазена от появата на тази друга или евентуалната раздяла... Според мен цялото това мислене идва от факта ,че векове назад такова едно съжителство се е приемало за неморално от религиозна гледна точка.
Нямам брак с мъжа, с който делим заедно живота си. Но това не пречи да се чувствам сигурна в бъдещето си с него, както и не ми пречи да го наричам "мъжа ми".С подпис или без - той е мъжа, с който съм решила да изживея живота си. Поради това и не се натискам да се водя самотна майка, не ми трябват никакви привилегии, произтичащи от един такъв евентуален статус. Също така и още от първия ден, в който се нанесох да живея при него /набързо набързо след като се запознахме/, той ме нарича "жена ми", такива гаджето ми, приятелката ми ги е нямало като обръщения.
Не знам какво ще се случи след 5 или 10 години. Дали ще сме заедон или всеки ще е хванал своя път. че има ли някой, който го знае това. Това с любовта до гроб или женени, докато смъртта ни раздели - не съм сигурна дали да разчитам на такива надежди. Каквото е писано, това ще се случи..Или каквото си го направим ние.
Дали ще сключим брак - също не го знам. Да, получавала съм предложения за брак. На които всеки път съм казвала "да", ама кога ще е един Бог знае и старите бабици, ала и те не са сигурни... Виж, пръстен с диамант /истински или фалшив/ не съм получавала,ей а какво не сме сключили още брак. И преди него съм получавала предложения за брак, които по един или друг начивн съм отхвърляла. Там е разликата за мен - знам, че точно с този човек ще съм заедно.
Като се запозная с някой никога не питам "Ти женен/а ли си?", никога не съм питала и за брачното свидетелство за да ги призная като семейство. Не бих и позволила на някой да се бърка в моето семейно положение - нито сега, нито след години.
Не ни свързва само любовта, свръзва ни желанието да живеем заедно, общите ни мечти, желания, любовта към детето ни, желанието някой ден да си имаме още едно, радостите ни, проблемите ни. С какво се различаваме от Иван и Мария примерно, които са сключили брак. Те по по - различен начин ли се обичат.
Deep Blue Sea, а има ли някаква гаранция, че ако приятелката ти беше сключила брак с въпросния господин, той нямаше да я изостави? Ако един човек не е способен да носи отговорност за човека, с когото живее, то и сто подписа не биха го задържали. Смея да го твърдя, защото съм била свидетел на много пропиляни бракове, ей така защото някой не се е наживял като хората, или просто щото акъла му е още детски.

Иначе мъжа ми ме спечели с едно нещо. Беше дошъл в къщи да се запознае с нашите. Майка ми се пробваше да се прави на строга, като обясняваше, че не иска да чува разни клюки и приказки. Неговия отговор така съвсем спокойно беше " От тук нататък аз нося отговорност за нея. ". Майка ми просто нямаше какво да допълни,а аз седях и го гледах - кой пък ти е дал отговорности на теб. След няма и две седмици вече живеехме заедно.

# 911 3 авг. 2011, 23:50 ч.

Канада
Мнения: 264

Александра, не знам какво щеше да се случи, ако се бяха бракували, идея си нямам.Точно затова нямаше предложение, защото той не се е чувствал сигурен в себе си.

Иначе вие може да си живеете години като гаджета, няма лошо.

Поживейте 10-15 години заедно и ела пак да пишем по форумите

# 912 4 авг. 2011, 00:26 ч.

Кърджали
Мнения: 11 118

Според теб може да живеем като гаджета, според нас сме си семейство. Истинско едно такова, защото и двамата сме решили че точно човека срещу него е Човека с главно Ч. Гаджета бяхме първите две - три седмици, докато решим, че или ще живеем заедно от тук нататък и дай Боже завинаги, или ще живеем заедно от тук нататък и ако е писано завинаги. Друго положение няма. Заедно решаваме проблемите си, заедно търсим изход в трудни положения, заедно кроим планове за бъдещето си, дори и за след 20 години /живот и здраве да ги доживеем/.Аз треперя над него, той трепери над мен, заедно треперим над детето си. Какво е по - различното на нашето семейстов от твоето например? Единия му пуст подпис? Клетвата че ще сте съпруг и съпруга докато смъртта ви раздели? Гаранцията, че Бог няма да позволи да се разделите, защото видиш ли подписа и клетвата пред него е вляла разум и във двама ви и е затворила очите ви за страничните хора? Аз не съм кръстена, той не е, та и да решим да сключваме брак, няма да го правим и в църква. Та на Господ не мога да разчитам за помощ...
Бих поискала задължително да сключа брак само ако баща ми беше показал, че едно такова съжителство без брак не му е приятно. Той обаче и до ден днешен не е повдигал тази тема, мъжа ми зет ли му е, зет му е - така го е приел. А съм израстнала в страхотно семейство, баща ми винаги ни е обичал и се е грижил за нас, майка ми и тя. Да не реши някой че заради нещастно детство сега не искам брак. Ще съм щастлива ако дъщеря ми израстен в такава атмосфера на обич и топлина. Засега и в моето семейство нещата са такива, това ми стига.
Близка моя братовчедка сключи брак. Беше голяма сватба, голямо чудо. След няма и две години се разведоха, подписа не спаси положението. Сега родителите и изплащат кредита по тая голяма сватба, а тя си подрежда живота наново. Чудо голямо, че била подписала, и брачното свидетеллство явно не гарантира вечно щастие.
Леля ми се е женила поне три пъти. Всеки брак се е провалял.Още помня сцените при втория и развод. Ако утре видя на улицата децата и от този брак, няма да ги позная. Много жалко, много ме боли за това и често се сещам. От следващия и брак пък милите те, не видяха ден кат ощастливо семейство. Сега в Австрия живее с нов мъж, има ли няма ли брак не съм и питала.И от него дете, което така и не съм виждала.Голям праз, че е имала брачно свидетелствои трите пъти. От всичко, което видях покрай нея си казах, че деца не се раждат ей така ...И че ще мисля сто пъти преди да родя детето си.
Имам и други примери за разпаднати бракове. Сигурно са се разпадали и връзки, които са били без брак. Но и имам примери за доста дълго траещи такива семейства, нямат брак, но и никакви изгледи скоро да се разделят. Не че някой знае какво ще му се случи утре.

Никога не съм разсъждавала защо не сме подписали. Още в началото ми беше заявено - ако кажеш, още сега отиваме и подписваме, ти само поискай.Ама така си и седи, като предложение, защото моя милост не прави крачка в организирането на нещата. А, сигурна съм, че точно той е човека, с когото ще живея, иначе хич не бих се и захващала на хорото. Нагледала съм се на провалени бракове.
Не съм и заявила, че видиш ли никога няма да сключвам брак. Някой ден може да ни прищрака нещо, и да отидем двамата в ритуалната зала и да подпишем. Толкова. Кога ще е и дали ще е изобщо времето ще покаже. За мен не би променило нищо, сигурна съм в това. Ако си мислех, че с нещо ще промени живота ни, че ще изкара връзката ни на по - високо ниво, да съм го направила още първия ден. Както казах, той никога не се е дърпал, аман заман, няма да се женя.
Но ние сме си семейство. Истинско, и надявам се докато смъртта ни раздели /или без брак нямам право на този израз?/
Дълги фермани пиша тази вечер. Не е с идеята да оправдавм решението ин как ще си живеем живота ,той си е само наш. Но пък не мога да приема ,че само защото нямаме брак, някой определя съвместния ни живот като "гаджелък".