Yulichka, честно да ти кажа не знам..Не бих го оставила да се оправя съвсем сам, ама и бих мислила за работата си.Защото все пак и дете имаме за което да мислим.Ако яняма дъщеря ни, сигурна съм че бих напуснала за да не се чувства сам в тази ситуация, но наличието на дете те кара да си по отговорен за финансовата страна. Може би щяха да последват разговори и търсене на някакъв компромисен вариант. Защото знам, че не може с лека ръка да напуснеш работа, затова и на него не позволих да напусне, въпреки че си го беше навил на пръсттта и все повтаряше " ще напусна да съм си с вас", да бе дъщеря ти въздух ли ще яде? Дано повече не ни се налага да попадаме в подобни ситуации..то дано на никой не му се налага де.
- Публикувана: 23 дек. 2010, 12:37 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2011, 18:40 ч.
Предложението за брак - не се случва на всяка
Безкрайно благодарна съм, че предишният ми приятел не ми предложи брак, защото и двамата щяхме да сме нещастни заедно.
Ако съм мъж и направя 1-2 предложения (каквито и да са), бих останал доста смачкан и обиден от отказ, ако няма реална причина 
Aлекcандрa, и аз казвам - зависи от обстоятелствата, лесно е, когато не работиш и детето е бебе, но ако е ученик, например, нещата се променят коренно.
В моя род в такъв случай болния се мести близо или в дома на тези, които ще го гледат.
В рода на мъжа ми - в момента има подобна ситуация и свекърите ми са наели медицинска сестра.
Aлекcандрa, и аз казвам - зависи от обстоятелствата, лесно е, когато не работиш и детето е бебе, но ако е ученик, например, нещата се променят коренно.
В моя род в такъв случай болния се мести близо или в дома на тези, които ще го гледат.
В рода на мъжа ми - в момента има подобна ситуация и свекърите ми са наели медицинска сестра.
Ако съм мъж и направя 1-2 предложения (каквито и да са), бих останал доста смачкан и обиден от отказ, ако няма реална причина
Aлекcандрa, и аз казвам - зависи от обстоятелствата, лесно е, когато не работиш и детето е бебе, но ако е ученик, например, нещата се променят коренно.
В моя род в такъв случай болния се мести близо или в дома на тези, които ще го гледат.
В рода на мъжа ми - в момента има подобна ситуация и свекърите ми са наели медицинска сестра.
Aлекcандрa, и аз казвам - зависи от обстоятелствата, лесно е, когато не работиш и детето е бебе, но ако е ученик, например, нещата се променят коренно.
В моя род в такъв случай болния се мести близо или в дома на тези, които ще го гледат.
В рода на мъжа ми - в момента има подобна ситуация и свекърите ми са наели медицинска сестра.
Александра-Аз написах нашият начин в подобна или реална ситуация какъв ще е !
Зависи от заетостта ни,но винаги ще държим да са си у дома,а ние в нашия,защото всеки се чувства най-добре у дома си:)
Някой да му напомня това за "Дърво без корен"?
Обожавам я тази поредица отразкази. Много щекотливи въпроси и сега и за тогавашното време.
temida, не е нужно всички да постъпваме по един и същи начин. Важно е да се намери адекватен изход от ситуацията и най-вече да се помогне на нуждаещия се. Това не означава непременно цялото семейство да се вдигне на крак и да замине на друго място. Понякога, въпреки доброто желание, нещата няма как да се случат по точно определен начин.
В случая с Алекс за нашето семейство това не би било възможно, тъй като на практика оставаме без каквито и да било доходи, губим работа и т.н. Но се търси друго решение на проблема.
В случая с Алекс за нашето семейство това не би било възможно, тъй като на практика оставаме без каквито и да било доходи, губим работа и т.н. Но се търси друго решение на проблема.
Наясно съм, че всичко е въпрос на обстоятелства. Не казвам, че начина по който съм решила да постъпя е най - правилния. В други случаи би било по - разумно и подходящо да се седне и да се измисли друг вариант. В нашия случай прецених, че това беше най - разумния за нас и не съм си и помисляла да постъпя другояче, в друг случай - може би щях да намеря друг начин на подкрепа.Не знам как бих постъпила ако примерно и аз работех - може би бих напуснала работа, може би не бих. Но и аз съм си такъв човек, че държа хората около мен да се чувстват добре и спокойни...И малко не мисля от време на време...
Въпроса ми май не трябваше да бъде формулиран така еднопосочно. А дали ако ситуацията позволява /няма нещо наистина важно което да ви задържа/ бихте заминали дето се вика на края на света, ако не позволява ще се търси начин за морална и всякаква помощ и подкрепа , или ще му кажем - оправяй се, търси си решение, това са си твоите родители, мен не ме занимавай. И въпроса ми беше породен от това, че не знам защо си спомних точно думите на приятелката ми, които цитирах.
всъщност, няма толкова значение.... Както казах, моментен порив, не е толкова важно...
Въпроса ми май не трябваше да бъде формулиран така еднопосочно. А дали ако ситуацията позволява /няма нещо наистина важно което да ви задържа/ бихте заминали дето се вика на края на света, ако не позволява ще се търси начин за морална и всякаква помощ и подкрепа , или ще му кажем - оправяй се, търси си решение, това са си твоите родители, мен не ме занимавай. И въпроса ми беше породен от това, че не знам защо си спомних точно думите на приятелката ми, които цитирах.
всъщност, няма толкова значение.... Както казах, моментен порив, не е толкова важно...
Ама аз ,откакто съм се родила ,си живея в розови облаци,всички се надпреварват да ме пазят от злите и лоши "вълци" навън,в лошия свят.... 
та просто нямам ,и силно се надявам ,да нямам досег с подобни егоисти!
та просто нямам ,и силно се надявам ,да нямам досег с подобни егоисти! И аз така от рождението си до днес съм носена на ръце, обаче много се забавлвам в големия лош свят и големите лоши вълци много ги харесвам, а и те мен.
Е, тези, които ме пазят от големия лош свят и големите лоши вълци изпитват спонтанното желание да ме заключат в голяма защитена къща, за да не лапне някой голям лош вълк, обече мен все навън ме влече.
Александра, добре си постъпила.
И си имала възможност, доколкото разбрах от разказа ти.
Намерили сте вариант, било е много разумно, с оглед житейските ангажименти на хората от семейството и в крайна сметка сте се погрижили както трябва.
Ако съм мъж и направя 1-2 предложения (каквито и да са), бих останал доста смачкан и обиден от отказ, ако няма реална причина
Пък и съм му дала насоки,казвайки му,че е способен на нещо мнооого по-вълнуващо (това го приемем като причина за отказ,между другото)
макар истината да е,че и на двамата в момента не ни е до това.Иначе съм убедена(а и той го знае) че реши ли да предлага,ще го направи по такъв начин,че няма да мога да му откажа.Сигурна съм!
Солей- не си приела,защото не ти бил предложил по-така?
Направо не се учудвам защо мъжете така и не престрашават понякога:)
Направо не се учудвам защо мъжете така и не престрашават понякога:)
А не може ли просто, тъй като сме различни хора, да гледаме наистина различно на този въпрос.
Не харесвам сватбите, не са ми приятни, смятам ги за помпозни и супер принудени и лицемерни събития. Никога не съм искала да ставам булка и да нося бяла рокля. Ако някое от гаджетата ми се беше опитало да ми предложи брак по някакъв бомбастичен, атрактивен начин, подозирам, че реакцията ми щеше да е крайно отрицателна. И тъй като не съм крила това си цялостно отношение към институцията брак, никой не се е опитал да ми предлага така.
Предлагали са ми в нормален разговор и обсъждане на планове за живота, не му е било времето...
Всъщност сама за себе си просто не виждам смисъл от процедурата.
Не харесвам сватбите, не са ми приятни, смятам ги за помпозни и супер принудени и лицемерни събития. Никога не съм искала да ставам булка и да нося бяла рокля. Ако някое от гаджетата ми се беше опитало да ми предложи брак по някакъв бомбастичен, атрактивен начин, подозирам, че реакцията ми щеше да е крайно отрицателна. И тъй като не съм крила това си цялостно отношение към институцията брак, никой не се е опитал да ми предлага така.
Предлагали са ми в нормален разговор и обсъждане на планове за живота, не му е било времето...
Всъщност сама за себе си просто не виждам смисъл от процедурата.