Предложението за брак - не се случва на всяка

  • 76 481
  • 1 481
  •   1
Отговори
# 1 440
  • Мнения: 5 370
Що да е драма? За мене си е Комедия дел арте, зависи от гледната точка.
ЩЕ си намеря Ви Пи Ен, тайничко, ще се връзвам към домашния комп, когато съм на работа, и ще гледам/чета сеири.
Ма то било фантастис просто! Laughing

# 1 441
  • Мнения: X
И сега, Ази, ше получиш отговор, че пичът НЕ я е обичал, жената де.

Краси има една торба готови отговори в палитрата черно-бяло. Laughing
Не позна.Пак да кажа,нито аз, нито някой около мен е изпадал в подобна ситуация....
Имам едни познати само разведени,разделиха си всичко честно и почтено.
Дали и колко са се обичали ,не знам....

Ама аз ,откакто съм се родила ,си живея в розови облаци,всички се надпреварват да ме пазят от злите и лоши "вълци" навън,в лошия свят....    Grinning    та просто нямам ,и силно се надявам ,да нямам досег с подобни егоисти!   Grinning

# 1 442
  • Мнения: 18 971
Що да е драма? За мене си е Комедия дел арте, зависи от гледната точка.
ЩЕ си намеря Ви Пи Ен, тайничко, ще се връзвам към домашния комп, когато съм на работа, и ще гледам/чета сеири.
Ма то било фантастис просто! Laughing

viliko е перфектен модел. През работно време е нон-стоп на линия, без да задълбочава и да се вживява или пък да изпада в драма. В къщи няма нет, нито кабелна - отдадена изцяло на себе си и семейството. Баланс отвсякъде.

viliko, искрено ти се възхищавам! 

# 1 443
  • Мнения: 7 947
Що да е драма? За мене си е Комедия дел арте, зависи от гледната точка.
ЩЕ си намеря Ви Пи Ен, тайничко, ще се връзвам към домашния комп, когато съм на работа, и ще гледам/чета сеири.
Ма то било фантастис просто! Laughing

viliko е перфектен модел. През работно време е нон-стоп на линия, без да задълбочава и да се вживява или пък да изпада в драма. В къщи няма нет, нито кабелна - отдадена изцяло на себе си и семейството. Баланс отвсякъде.

viliko, искрено ти се възхищавам!  

Не мога да си изкривя душата и да не призная, че ме поласка  Laughing
НО пък далеч няма нищо особено за възхищение чак, просто имам работа, в която да не се напрягам и дом, в който с кеф да отмарям - без нужда от нищо особено, освен мъж, дете и бира.

# 1 444
  • Мнения: 5 370
Кво ти нон стоп, то в този форум, която и тема да отворих, едни и същи лица изскочиха.
 Laughing
(ако ми удължат болничния, и шоуто ще продължи) Mr. Green

# 1 445
  • Мнения: 3 066
Кво ти нон стоп, то в този форум, която и тема да отворих, едни и същи лица изскочиха.
 Laughing
(ако ми удължат болничния, и шоуто ще продължи) Mr. Green
Е,моят болничен съвпадна с отпуската и  няма да се удължи ,ще си ходя утре на работа,та няма да ви следя:)
Ех,как не се променят някои хора и теми из този форум!
Mama_Nana -иронията ти се удава! Mr. Green

# 1 446
  • Мнения: 1 788
Много хипотетични ситуации станаха.
Аз бих направила следното, обаче - ако имам възможност (нищо, което да ме държи плътно в големия град - здравословно, професионално и т.н.), бих отишла - защо не?!
Няколко години извън "цивилизацията" и градската шумотевица ще са добре дошли.
Ако не мога да мръдна от града - бих "пуснала" съпруга си да отиде сам там (с децата или без), а във всеки удобен и свободен момент ще ходя/им при него.
Но ситуации много, по-конкретен отговор от това не мога да дам.

# 1 447
  • Мнения: 5 710
И за момент не бих могла да си представя да кажа "Оправяй се, майка ти си е твоя майка", това е бабата на внучето ми....НЕГОВАТА майка!
Както и знам, че ако се наложи, той също би помогнал за моите родители.

Аз почти не ги познавах моите, но съм се грижила като за родители. Никога не мога да си представя да оставя съпруга си да се оправя сам с това. Ние сме заедно наистина, и в добро и в зло. Аз виждам нещата така, и бих си възпитавала децата така. Само като си помисля, единият имаше тумори къде ли не, другият алцхаймер.. да не мога да поема част от товара, емоцията на мъжа си. Да знае че не е сам...  
Познавам съседка , която тегли една на свекърите си, мъжа й да се оправя с неговите родители, щото незнам си какво в миналото. Много дълбоко я презирам тази жена.

# 1 448
  • Кърджали
  • Мнения: 11 112
Добре де, ситуацията не беше съвсем хипотетична. Мина ми през главата миналата зима. Fortune, може и да си спомняш че в отчетната ни, бях споделяла тогава.
Свекър ми се разболя от рак. Рак на белия дроб, един такъв, коварен, дето се хваща чак на края. Последваха ходеиня по лекари, изследвания, болници... Дори лекарите в София го бяха отписали, беше прекалено късно вече. Така обясниха на мъжа ми и сестра му - тоя рак почти няма начин да се хване от рано, а като се хване вече... Как да е, не му даваха много живот. Зълвата се пробва да го настанят в един хоспис тук наблизо, отказаха.
Ми останаха без избор, върнаха си го на село. И двамата бяха неадекватни направо, само мислиха какво могат да направят. Тогава мъжа ми помоли /казвам помоли, не казвам заповяда/ да отидем на село докато всичко свърши. Нямаше как да ги вземем тук, при нас, в малка квартира сме, зимата от икономическа гледна точка, отопляваме само едната  стая, и на двама ни беше съвсем известно че няма да се съгласят дори и да има къде да ги настаним, те /родителите му/ да се преместят при нас.Помня от баба ми когато остана сама, не даваше и дума да се проговори да дойде в дома на майка ми и баща ми. Мен нямаше какво да ме задържи толкова в града, не работех, тъй като бях в майчинство.Той беше готов да напусне работа, за да може да пътува всеки ден до там, ако се налага...А да, и не исках дъщеря ми да вижда дядо си така болен, нищо че едва ли би го осъзнала. В голямата къща все пак можех да я държа далеч от стаята когато се налага.  
Та седнах и сама обмислих нещата за себе си. Знам, че можех и да му откажа,никога не е искал да му се подчинявам, държи винаги да съм си със свое мнение. Е, да, ама сърце не ми даде да му кажа - твои родители са, оправяй се. Ами ако бяха моите на негово място/ Господ да ми ги пази още дълги години/.Поставих се на негово място, ами щях да чувствам някаква обида и разочарование, ако той откаже... И нещо щеше да се пречупи. Не знам дали той би се почувствал така, ако му бях отказала...
Та събрахме си известно количество багаж, и заминахме. Той спря да ходи на работа, за да може и той да е там, а да не нагърбва само мен. Евала на шефа му, два месеца и нещо дума не му каза за това че не вясваше на работа, че и заплата си му даваше съвсем редовно и на погребението после дойде. Ама това няма значеине. Сестра му и тя гледаше да е на село когато можеше, но тя не можеше да си позволи лукса да не ходи на работа.
За месец свекъра се превърна в жив скелет, след още месец почина. Лека му пръст. После останахме там още известно време докато свекървата се посъвземе малко.Мъжа ми все пак се върна на работа, не позволих да си помисля дори да напуска работа.Изкарахме още два - три месеца там, докато отмине и зимата. Пролетта си се върнахме.
Никога не съм казвала - виж какво направих за теб. Ние сме се събрали да живеем заедно и в добри и в лоши мигове. Дори не сме разговаряли на тази тема почти. От малкото думи, знам че е благодарен за това, че съм го подкрепила. Това ми е предостатъчно.
Много приятелки, семейни или не, ме обявиха за луда, че съм направила това за мъжа си. Една от тях дори ми заяви " Ми аз какво бих направила ли... Бих си събрала багажа и си отивам. Той като приключи с родителите си, ако иска да дойде при мен."
Ето заради такива ситуации съм на мнение, че не подписа прави едно семейство именно като семейство. Други неща са по - важни аз мен. Нито искам да наследявам нещо от неговото семейство, нито имам какво да пазя от него.
Малко преди да разбере колко сериозно е всъщност положението му, свекър ми каза че от тук нататък всичко, което знам че притежават - ниви, гори - е и мое вече.Надяваше се, че ще оздравее и ще може да ни помага... Думите му може да нямат юридическа стойност, но за мен беше важно да знам, че съм спечелила уважението и обичта им.  
 

# 1 449
  • София
  • Мнения: 23 749
Aлекcандрa   Hug

# 1 450
# 1 451
  • Мнения: 3 180
 Heart Eyesразбрах, че забавна била темата, да се запиша, да чета Wink

# 1 452
  • Мнения: X
Цитат
Много приятелки, семейни или не, ме обявиха за луда, че съм направила това за мъжа си. Една от тях дори ми заяви " Ми аз какво бих направила ли... Бих си събрала багажа и си отивам. Той като приключи с родителите си, ако иска да дойде при мен."
Между другото ,все повече хора реагират така....безчувствено ,егоистично....което е жалко и тъжно!
Човечността остава някъде на заден план.........

 Aлекcандрa , страхотен човек и приятел си!Дано близките ти го оценяват!    Hug 

# 1 453
  • Бургас
  • Мнения: 364
Aлекcандрa,  Hug да, това е истинското семейство и подписът в случая е последното нещо, което има значение.
В подобна ситуация и аз не виждам друг начин освен този, по който ти си постъпила - съвсем логично е и човешко.
Подчертавам, че не се заяждам в никакъв случай (защото във форума често хората се разбират погрешно), ако не беше в майчинство и съответно свободна от ангажименти към работа и шефове, как би постъпила? Ако знаеш, че ще си изгубиш работата, а е добра и подходяща и шансът да си намериш друга подобна е нищожен? (Защото ситуацията с работодателя на мъжа ти е една на хиляди - късмет е да случи на такъв шеф и такова разбиране.)
Лека му пръст на свекър ти!  Flowers Rose Flowers Rose

# 1 454
  • Мнения: 7 947
Разбира се, че е в ъпрос на обстоятелства.
И аз назад казах, че въпросът е морален, нищо общо няма с подписа!
Ама едно лечение опира до пари, до време, до си ли и възможности.
Дано не се случват такива неща, но все пак...тия решения са трудни.
Аз знам какво е - вкъщи първо пра-дядо ми, после и пра-баба ми - бяха години на легло, лека им пръст!

Общи условия

Активация на акаунт