Как децата растат без баща?

И аз като всички в този форум и тази тема се притеснявам, че детето ми ще расте по-нещастно и по-ограбено по някакъв начин без един родител.
При голямата ми дъщеря/почти на 17 г - от 10 години без баща в къщи/ натрупах известен опит в това как расте едно дете без баща /въпреки, че баща и не е преставал да се интересува от нея и да се виждат поне 2-3 пъти в месеца докато беше малка, а сега доста по-често/. В първите години тя беше като залепена за мен - никъде не ходих без нея - почивки, рожденни дни на приятелки, екскурзии, даже в командировки е идвала с мен и е предпочитала да стои сама в хотелската стая докато си свърша срещата и после пак сме били заедно, спяхме една до друга на спалнята, даже на дискотека или друго парти е била все с мен. Всичко си споделяше с мен, бях и най-голямата приятелка. Питала ме е даже за неща от сорта /това вече в 6-7 клас/ как се целува с език и аз трябваше да обяснявам теоретично... Но това се промени коренно при навлизането в живота ни на нов мъж - бащата на малката ми дъщеря. Той не успя да я спечели, да и стане приятел - а напротив опита се да "и стъпи на врата", да я прекърши, да я възпитава - на 14-15 години. Тя се промени коренно и към мен - стана потайна, не споделя почти нищо, премина през период на пушене на цигари, марихуана, пиене на алкохол, бягане от училище - изобщо тотален срив в ценностната и система и незачитането ми като някакъв авторитет. В момента има гадже от повече от 2 години, правят и секс, слава богу се отказа от горните неща, но в отношението и към мен няма голяма промяна. Сега е напълно отдадена на гаджето си, щом той каже нещо се приема за чиста монета или ако поиска нещо тя го изпълнява почти веднага. Зарезва ме сама с бебето и кучето ни и хуква навън без обяснения.

Много ми е мъчно за детето ми, изпитвам ужасни угризения, че заради това, че нямаше "нормално" семейство и баща, че и "сервирах" един съвсем непознат мъж в къщи, че през цялото време я натоварвах с моите проблеми малко или много /нямаме пари, тъжно ми е, плаче ми се, имам много работа и работя до по-нощите, а тя спи на два стола в работата ми и т.н. и т.н./ сега е потърсила утеха при гаджето си и се е отчуждила от мен. Смятам, че някак си тя не можа да изкара едно безгрижно детство и порасна много бързо - наложи и се.
А сега и малкото ми детенце ще мине през почти същия път, защото се разделих и с нейния баща. Нищо, че идва да я види и се грижи за нас - той не е в къщи...
Но все пак наистина смятам, че е по-добре един баща, който не е готов за такъв, който трябва едва ли не да възпитаваш заедно с детето, който му дава лош пример, който се държи лошо с майка му и сестра му - да бъде по-далеч от детенцето. Нека знае, че има баща, но поне в къщи да чувства истинската обич и сплотеност на едно семейство. Вярвам, че рано или късно голямата ми дъщеря ще се приобщи отново към нас, сега - когато го няма дразнителя и.

Да наистина много лесно може да бъде загубено доверието на едно дете. Затова пожеланието ми към всички самотни мами е - дано да намерите по-бързо нови мъже в живота си -  истински, готови да ви приемат с децата от други мъже, готови да приемат децата ви като свои и да имат желанието да бъдете едно общо, сплотено семейство.

Колкото повече растат децата и недай си боже да влязат в пубертета преди да сте изградили новото семейство - толкова по-трудно приемат новия мъж в къщи.

НО! - все пак си зависи и от мъжа и от неговата насртойка към ситуацията. Аз за съжаление не случих и втория път - но надеждата последна умира. Все някога се надявам да срещна моята друга половинка.

Съжалявам, че си имала такива неуспехи.
 Наистина шанса да срещнеш някого, който да гледа чуждо дете като свое не е голям, хората не искат да си създават допълнителни грижи. И лошото е, че останалите дето са навити са користни, до .... което е най-дразнещо. То въобще няма и смисъл да пиеш кафе с такъв като знаеш, че той има интерес от нещо си, а дори не забелязва детето. Трудно е след като на бащата не му пука за собственото му дете, да искаш от непознат човек нещо.

Но това което аз се чудя е кое е по-добре за детето - изобщо да няма никакъв нов мъж наоколо, щото то човек свиква да живее сам, не се умира.  Или да му натрапиш някакъв, който дай Боже да го обича.
При нас болната тема, че иска сестриче. Но въобще имам чувството, че не си дава сметка, че всъщност ще трябва да приеме и таткото на сестричето. Въобще когато говори за това, а това е ежедневно, смята, че ще си има сестриче, сестричето ще си има татко - щото се установи, че не може да се мине без него, а въпросният татко на сестричето на него ще му е някакъв батко. Всмисъл, че дете, което никога не е живяло с баща, въобще и не схваща нуждата от него и въобще каква роля има този човек.
Затова и разбирам дъщеря ти - за нея новия човек е просто натрапник, който не си е направил труда поне да я спечели като приятел. Дано въпреки загубите да успее да има щастливо собствено семейство. Тъжно е, че новия човек в семейството се появява като разделител, а не като ваш обединител. Малко са мъжете, пък и техните роднини, който после не делят децата - на нашто и твойто. Но все пак човек трябва да вярва в хората.

Цитат  "Но това което аз се чудя е кое е по-добре за детето - изобщо да няма никакъв нов мъж наоколо, щото то човек свиква да живее сам, не се умира.  Или да му натрапиш някакъв, който дай Боже да го обича. "

Смятам, че и за майката и за детето е по-добре да има някакъв мъж в живота им колкото се може по-отрано след като собственият му такъв вече не живее с тях. Децата имат нужда от двама родители. Израстват по-завършени личности и свикват, че нормалният начин на живот е когато в семейството има мама, татко/даже и втори такъв/, които се обичат и децата, за които и двамата се грижат и ги обичат. Когато децата са по-малки възприемат по-лесно новия човек в семейството. Може и да не го наричат "татко", защото си имат вече такъв, но и по име става - важното е между тях да има доверие и детето да разбере, че новият мъж в живота на мама много я обича, обича и него/детето/ и иска да живеят заедно. А ако има и едно сестриче още по-добре, то съвсем ще сплоти семейството.

При мен не се получи поради две основни причини:

1. Дъщеря ми вече беше много голяма- на 15 години - със собствен личен живот. Въпреки това в началото тя прие добре новия мъж, защото беше доволна аз да съм щастлива, но все пак я усещах че не и е много комфортно в къщи. Не можеше вече да се мотае по гащи например или пък даже гола от банята до нейната стая, да гледа по ТВ това, което иска, защото той гледаше нещо други и т.н. и т.н.

2. Мъжът в който се влюбих се оказа все още неподготвен за семейна среда /не беше се женил досега, нямаше опит с деца, особено с пубертети/, имаше много комплекси/че не го уважават достатъчно, не го зачитат, изживяваше се като жертва, която вечно трябва да прави компромиси, а от друга страна го беше яд, че не може да и наложи определен начин на поведение, който според него беше правилен - това пък идва от неговото възпитание/доста патриархално/ и семейна среда.

Лошото е, че аз бях между чука и наковалнята през цялото това време - 2 години. Изкарах ужасна бременност/в обяснения и скандали/, изпаднах в дълбока депресия. Сега когато съм сама с двете деца се чувствам по-добре, но все пак не искам да оставам сама. Самотата е ужасна, подтискаща и смазваща. А децата - колкото и жертви да направим за тях са си егоисти, смятат, че това е нормално и редно, и когато пораснат и се отделят от нас ние- майките им ще сме адски самотни.

Смятам, че всеки има право на щастие, но да не е за сметка на нечие/особено на децата ни/ нещастие.

Много благодаря. Наистина се надявам голямата ми дъщеря да се върне към семейството ни и да започне повече да ми помага в къщи. Дано си права Marieli!

Излиза, че може би не съм права за възрастта на детето, когато му "сервираме" новия мъж в къщи. Може би зависи основно от мъжа - нали той е възрастния в техните взаимоотношения или поне трябва да е така. Той трябва да намери подход към детето и да го спечели.

Иначе все още смятам, че е по-добре в семейството да има и мъж и жена, но ако все пак това не се случи важното е децата да се чувстват сигурни, спокойни и обичани. Да са ни живи и здрави, и по-щастливи и късметлии от нас в живота !

Извинявай за изказаното съмнение, но този мъж дали наистина те е обичал или въпреки, че имаш дете е решил, че иска семейство и после бързо е разбрал, че не може да приеме и да се разбере с детето и си е тръгнал. Защото повечето хора могат да си контролират харесването и не биха си създали допълнителни проблеми /както те го наричат, ако нямат полза/ като се влюбват в неща, които не могат напълно да контролират. Да не говорим, че семейството им и т.н. също дава отзвук.
Аз си теоретизирам принципно, не че при нас има шанс да живеем с някого. Принципно си разсъждавам за Българската действителност, която според мен е доста по различна от щастливите холивудски филми на тая тема. Та се чудя дали поради тази действителност не се получават подобни неща, за които ти говориш.
Тъжно е:) незнам дали риска после да останеш да гледаш сама вместо едно - две деца си струва, но мисля, че винаги две е по-добре от едно, стига да няма страдащи.

А другото е, че детето е нормално да изпитва ревност към майката, която досега е била само негова и изведнъж идва някакъв мъж и я отнема.

Пожелавам ти при третия опит да успееш да докараш хепи енда на Холивуд:)

Верджи, ти не си първата, която предполага това. Мои приятелки вече ме питаха, но нали знаеш любовта е сляпа, поне в началото.
Съвсем се отрезвих, когато ми заяви, че тъй като той бил ерген всъщност се бил жертвал, за да бъде с "такава като мен - разведена с дете", че съм била "втора употреба". Това окончателно обърна нещата и аз му заявих, че не искам и нямам нужда никой да се жертва за мен, така че прав му път да си търси "първа употреба" жена...

Но смятам, че много разводнихме темата и затова пр4едлагам да спрем с обсъждане на мойте преживявания.

Важното е дацата ни да са добре, обичани, защитени, подкрепени в инициативите им, разбрани и щастливи.