Още веднъж за приятелите...

Блазе и наприятелката ти, че има приятелка като теб; приятелка, чиято мечта не е да си купи плазмен телевизор, като се види с малко повече пари, а да направи нещо много специално за нея! Дано да се сбъднат мечтите ти!

Аз също бих искала да се срещна с мои близки "на моя територия"; всъщност аз съм имала тази възможост - няколко от приятлите ми от Финландия са ми били на гости; един от тях ни гостува ежегодно откакто съм в Канада; някои от приятелите и роднините ми от България също могат да си го позволят, но Канада е толкова далеч; просто им се струва прекалено трудоемък процес, след като могат да отидат някъде из Европа с много по-малко усилия (и пари), и в крайна сметка така и правят. Догодина очаквам мои близки, живеещи в Англия да ни посетят. Аз с удоволствие бих посрещнала и някои от "новите" ми приятелки от този форум.

това може би не трябваше да го пишеш, че не се знае каква пътека от форумки ще се заформи към отава

Няма да ме изплашите! Само да напомня, че имам куче, което хапе; коте, което дращи и рибки, които понамирисват. А, да не забравя, съпругът ми е малко особен и не понася гости, детето ми е много шумно, а пък аз не съм добра домакиня. Заповядайте!

Mi da otsko4a ama znam li kak shte reagirash: ky4eto mi xape, sina mi e pyber , dashteria mi ve4no mranka kotka niamam no papagal se namira koito gramko psyva  . Dali priemash takiva gosti 

тез дреболии хич няма и да ги забележим в нашата тълпа. пък и имаме братовчеди, които живеят във вашия район от скоро, може и тях да подберем с нас като идваме да ви посетим, ама те са само с две деца...

Хайде идвайте! Ще
се оправим някак.

Да, канила съм, беше ми преди няколко години на гости една приятелка от България с приятеля си германец. Честно казано, не беше особен кеф. Чувствахме се използвани като безплатен пансион. За 2-те седмици прекарани тук те не проявиха желание да излезем заедно поне веднъж. Ние тогава имахме и бебе де, не сме били най-приятната компания. И така, ние се разминахме в очакванията си за родно и близост, сигурно и те са се разминали в някакви техни очаквания. Оттогава не рискувам, предпочитам да си подхранвам приятелствата виртуално, защото на българска земя не съм усещала особени промени в тях.

На мен пък ми се случи нещо, дето още му се чудя Моя приятелка живее в Канада и като я поканих първия път веднага си дойде на гости момичето, поседя, покупонясвахме и си тръгна по живо по здраво. После след година две  пак я каня -  на сватбата ми. Не дойде... Нямала пари за билет Много съм се чудила що тъй, уж не сме си разваляли отношенията и е нямало проблеми....остана много доволна от пребиваването си във Флорида и искаше пак да идва.....Тук я гледахме като писано яйце, разхождахме я, глезихме я.....Първият път не съм и плащала билета, сама си го плати, с мъжа и са IT специалисти във фирми с добри пари, всичко си имат и надали проблема е бил в парите за билета....Да не би като каниш на сватба освен яденето и пиенето да трябва и билетите да се плащат?    . Най-кофтито беше, че до последно ми казваше, че ще дойде, да я броя в гостите и чак на финала си "призна"...А трябва да отбележа, че тя е много точен човек и ми е помагала в моменти, когато много други ''приятели" са се ослушвали и то за много важни неща ми е помагала, на живот и смърт дето се вика.
Иначе моите прятели вече не са в България, всички са или в Щатите, или в Канада, или някъде из Европа....Една си имам в БГ, канила съм я и ще дойде някой ден, но по принцип е тежка гемия и трудно се наканва, та си я знам нея.....

А пък аз мисля да взема да отворя хотел. Сега малко са се кротнали, но е имало времена дето от гости, с мъжа ми не сме успявали да се видим на спокойствие. Едвам успявам да изпера чаршафите и следващата смяна вече ми е кацнала на вратата. Някои съм ги канила, други сами питат може ли да дойдат. Понякога прекарваме супер, понякога ми създават големи проблеми. Спомням си когато една моя много близка приятелка дойде. Тя си мисли че в БГ живее добре и може да си позволи достатъчно. А тука се оказа че билетчето за градския транспорт я затруднява. Аз по принцип им поемам всичко с изключение на пътните разноски, но нея това толкова я депресира че започна да се държи невъзможно.
Ако трябва да съм много честна натоварват ме повечето от гостите ми. Стоят по 10 дена или 2 седмици. През това време финасовото натоварване е най-малкото. Но аз ходя на работа, а те очакват да им напазарувам, да им сготвя, да им сложа, да им вдигна и да ги разведа из всички забележителности. А събота и неделя и някъде по-надалече трябва да стигнем. Имало е и изключения, които не са ме товарили по никакъв начин, но те са по-малко. Обикновено това са българи които също живеят в чужбина и знаят какво е да се грижиш за цяла къща без майка ти и свекърва ти да са поели всички домакински задължения.

Много се отплеснах, но да ви споделя още нещо. Много ми е мъчно че след като къщата ми се обърнала на хотел, когато отидем в БГ никoй не се сеща да ни покани на гости вкъщи. Не че за мен е много важно, аз съм била почти при всички, но мъжа ми много се радва да види български дом. А ако знаете колко е непретенциозен... просто не знам с какво би ги притеснил толкова. Дори имам много близка приятелка която се сдоби със собствено жилище преди няколко години и аз още не съм го видяла. Междувременно ми е била 3-4 пъти нагости...

Ей това не го разбирам, да си готов да ги посрещаш и изпращаш постоянно, а те след това и едно кафе да не пият с теб. Аз за това и никога не каня, освен родители - не 4е много хора са се засилили, заради разтоянието. Оба4е имам 2-3 слу4ая с посрещане и помагане на сънародници, заради които ве4е няма да посрещам и помагам на никого.
Имам само 2 приятелки от детството, много си ги оби4ам и много ми се иска да ги поканя, но ако го направя ще трябва да им платя вси4ки разноски по пътя и престоя, а за сега не мога.
Когато аз предното лято си ходих в БГ те две4ките със семеиствата си ме 4акаха на гарата във Варна в 7:00 сутринта с букети цветя и игра4ки за Раян, трогнаха ме и ме разплакаха (от щастие разбира се). Иска ми се да доидат и да видят къде и как живея аз.

Постоянно каня приятелки ама и те като мен имат бебци и по няколко , сто задьлжения ама казват че при пьрва вьзможност ще дойдат. Преди като нямаха сериозни задьлжения ми идваха на гости и в Русия като живеехме. Ама сега ту са бременни, ту тьрсят нова работа и т.н.
Обаче най-добрата ми приятелка от детството (от две годишни се знаем) не ще да идва. Каза не мога сега да дойда защото нямам работа и  финанси  и т.н. Това сьщо го разбирам. сякаш преди години като бяхме по-млади всички беше много лесно да се реши човек да отиде на гости в чужбина, сега е по-сложно с децата, семейството, работата.
Ама имаме едни супер приятели в Германия и с тях редовно се виждаме -само на 680 км(6-7  часа по магистралата и са тук)  от нас са та много ни е лесно да се виждаме.  Те имат сьщо деца ама големи на 13 и 19 години които много се забавляват да играят с нашите бебки

Mika, не раzбрах zащо такава е реакцията на твоята приятелка. Ти опита ли се да раzбереш, да я подпиташ?
Иначе при мен са идвали главно родителите ми, брат ми. Но и някои приятелки, които с били в Германия или са минали от тук. Иначе съм канила и някои приятели от БГ и те винаги са се радвали и ще доидат.